Кръвно обещание

Не знаех дали да се чувствам щастлива за нея или тъжна заради Николай. Този

Ролан би трябвало да е причината, поради коята тя не сподели част от деня си с Николай.

Беше тотално влюбена в друг. И все пак тази рокля...

- Трябва наистина да го харесваш, - отбелязах сухо. Очите й се разшириха.

- Искаш ли да се запознеш с него?

- Ъм, ами, не искам да ви преча с този, с когото излизаш...

- Няма да пречиш. Отбий се и кажи "здравей".

Почувствах се малко като натрапница, но в същото време.... ами, бях малко

любопитна за момчето, което я караше да излиза от къщата с такава екипировка, още

повече пък, когато започна да слага тежък грим: черна очна линия и ярко червено

червило. Така че се съгласих да се запозная с Ролан и напуснахме къщата тихо, колкото

можахме. Въпреки че носеше палто върху роклята, Виктория все пак не искаше да налети

на майка си.

Запътихме се към центъра на града, като минахме по няколко засуквания и завоя,

докато не стигнахме края на обикновен склад за стоки на изоставената част от града.

Всичко бе тихо, но висок, здрав дампир стоеше до врата, водеща в сградата, ръцете му

бяха скръстени. Виктория ни заведе до една спирка наблизо, като каза, че трябва да

чакаме тук. Минути по-късно група от мъже морои на различна възраст приближиха,

разговаряйки и смеейки се. Дампирът им хвърли един-единствен поглед, след което им

отвори вратата. Светлина и музика се разляха навън, докато вратата не се затвори и

всичко отново стана тихо.

- Значи това е тайният свят на дампирите в Бая, - промърморих аз. Тя не ме чу,

защото изведнъж лицето й светна.

- Ето го!

Тя посочи към двама приближаващи. И двамата бяха морои. Е, кой да

предположи? Тайното гадже на Виктория не беше дампир. Предположих, че това не бе

прекалено шокиращо, наистина, въпреки че начинът, по който се беше облякла все още

ме притесняваше. Тя му даде пламенна прегръдка и ни представи. Приятелят му се

казваше Сергей, той се усмихна любезно преди да влезе бързо вътре, където изглежда

също трябваше да се запознае с момиче. Трябваше да дам на Виктория отчет: Ролан беше

секси. Косата му бе тъмно кестенява, мека и вълниста. Зеленото в очите му ми

напомняше - болезнено - на това в очите на Ейдриън. И когато се усмихна на Виктория

бе заслепяващо. Видът на лицето й беше точно такъв, какъвто беше на Николай, когато

беше около нея. Ролан взе ръцете на Виктория и ги поднесе към устните си, целувайки

всяка една. Тези така зелени очи се вторачиха в нейните и той промърмори нещо, което

не успях да чуя. Тя се изчерви и отговори на руски. Не ми трябваше превод, за да зная, че

смисълът бе секси и флиртаджийски. Все още усмихнат, той се вторачи в мен, и въпреки

че тя ни представи, изглеждаше така, сякаш ме забелязваше за пръв път - и бе

заинтересован.

- Ти си нова тук, нали? - попита той.

Виктория уви ръцете си около него и постави главата си върху гърдите му.

- Роуз е на гости. Тя е приятел на семейството.

- Аа, - рече той. - Сега си спомних, че чувах за теб. Нямах си и идея, че толкова

яростна убийца на стригои може да бъде толкова красива.

- Част от работата, - казах сухо.

- Ще се върнеш ли на училище с Виктория? - попита той.

- Не. Ще остана тук още малко. - Все още нямах представа обаче дали "още

малко" е един час или една година.

- Хмм, - каза той замислено. Той погледна отново надолу към Виктория и целуна

косата й, спускайки пръстите си по шията й. Следващите му думи бяха за нея. - Радвам

се, че си успяла да дойдеш тук преди да си заминеш. Не зная как ще издържа без теб

толкова далеч.

Тя засия.

- Нямаше начин, по който да замина без да те видя още един път... – гласът й

заглъхна, беше прекалено завладяна от емоцията и докато той се наведе надолу, ръката

му все още върху гърлото й, помислих за един момент, че ще започнат да го правят

тогава и там. За щастие силуетът на приближаващо момиче дампир ги прекъсна.

Виктория се откъсна от Ролан и прегърна другото момиче. Те очевидно не се бяха

виждали скоро и заговориха бързо на руски, игнорирайки Ролан и мен. Освободен от нея

за момент, той се наведе към мен.

- Щом Виктория се завърне в училище, ще бъдеш сама тук. Може би аз ще мога да

те разведа наоколо?

- Благодаря, но вече видях всичко.

Той запази голямата си усмивка.

- Разбира се. Е, тогава може би просто ще се видим и ще... говорим?

Не можех да повярвам. Този тип беше увил ръцете си около Виктория преди

тридесет секунди, а сега се опитваше да крои планове с мен, незабавно щом тя

напуснеше града. Бях отвратена и трябваше да се въздържа от това да направя някоя

глупост.

- Съжалявам, но не мисля, че ще бъда достатъчно дълго наоколо.

Имах впечатлението, че жените не му отказваха често. Той въздъхна и започна да

протестира, но Виктория се обърна и отново го прегърна. Той ме зяпаше още няколко

объркани секунди и след това прехвърли вниманието си върху нея, усмихвайки се и

впускайки чара си. Тя изцяло му се отдаде и докато двамата се опитваха да ме включат в

разговора им беше ясно, че бяха тотално погълнати един от друг. Ролан може и да беше

заинтригуван от мен, но за момента тя бе лесна мишена - и нямаше да бъде валидна