Кръвно обещание

Имаш зешеметяваща кариера пред себе си и не е късно да се върнеш при нея. Все още не.

- Кой си ти, че да ми казваш как да изживея живота си? Чувала съм, че ръцете ти

са кървави - Змей. Не си точният добър пример. В какво си се забъркал между другото?

- В мои собствени дела. И точно заради живота, който водя трябва да ме

послушаш, когато ти казвам да изоставиш този път и да се върнеш вкъщи.

Думите му бяха нястоятелни и авторитетни, и не можех да повярвам, че има

дързостта да ми говори по този начин.

- Това вече не е моят живот, - казах студено. Той ми отвърна със суров смях и

посочи около нас отново.

- Какво, а това е? Искаш да останеш и да бъдеш кървава курва като приятелката

ти?

- Не я наричай така! - креснах аз. - Не ме интересува, че имаш бодигардове. Ще ти

причиня болка, старче, ако кажеш още нещо за Виктория.

Той не трепна от избухването ми.

- Това беше грубо, признавам. Тя не е кървава курва. Все още. Но е на една стъпка

разстояние от това. Както казах, накрая винаги се случва. Дори да не бъдеш използвана

от някого като Ролан Кизляк - и повярвай ми, той ще я използва, точно както направи със

сестра й, - ще останеш сама с бебе, за което си твърде млада.

- Нейната... почакай. - Замръзнах. - Да не би да казваш, че той е онзи тип, който е

оставил Соня бременна? Защо Виктория ще се забърка с него, след като е направил това

и е изоставил сестра й?

- Защото тя не знае. Соня не говори за това, а господин Кизляк смята, че това е

една игра - да вкара две сестри в леглото си. Жалко за него, че Каролина е по-умна от

останалите, иначе щеше да ги има всичките. Кой знае? - Той ме дари с язвителна

усмивка. - Може би той ще те помисли достатъчно за част от семейството, че да тръгне и

след теб после.

- Глупости. Никога не съм се замесвала с някого по този начин. Никога няма да се

забъркам с някого отново. Не и след Дмитрий.

Втораченият суров поглед на Ейб даде път на моментално забавление.

- О, Роуз. Ти си млада. Едва си живяла. Всички си мислят, че първата им любов

ще бъде последната.

Този тип наистина ме изнервяше, но придобих достатъчен самоконтрол, за да

реша да не го фрасна. Или поне мислех, че няма. Отстъпих мъничко към сградата.

- Няма да играя твоята игра тук. И можеш да кажеш на тези, за които работиш, че

и техните няма да играя, а и това, че няма да се върна обратно.

По един или друг начин, независимо дали е за да проследя Дмитрий или да остана

при това семейство, щях да остана в Русия.

- Ще трябва да ме затвориш и да ме завлечевш дотам с кораб. - Не че исках да

давам на Ейб някакви идеи. Очаквах да го направи, ако поискаше. По дяволите. Кой

стоеше зад това? Кой искаше да ме намери толкова много, че да прати този тип след мен?

Още по-странно, който и да беше този, бе някой, който го беше достатъчно грижа за мен,

че да си намери причина. Ако Ейб всъщнот искаше да ме отвлече щеше вече да го е

направил. Щеше да го направи в нощта, в която ме доведе в Бая. Всичко, което трябваше

да направи бе да ме закара до близкото летище. В края на краищата, трябваше да разбера

това, но първо трябваше да се измъкна от Ейб.

Отстъпих по-надалеч.

- Отивам си и ти не можеш да ме спреш. И не ме шипонирай повече. Това

приключва сега.

Ейб се втренчи в мен за няколко секунди, тъмните му очи се присвиха замислено.

На практика можех да видя как колелата на интригата и господското му отношение се

задвижиха в главата му. Накрая той проговори, ала толкова тихо, че едва го чух.

- Няма да приключа с тях обаче.

- С кои?

Той посочи към вратата.

- Виктория и Ролан.

- Какво имаш предвид?

- Знаеш какво. Тя си мисли, че е влюбена в него. Той знае, че тя ще се върне в

училище утре. Тази вечер му е последният шанс с нея и няма да го пропилее. Има много

спални вътре. Вероятно сега са в една.

Опитах се да контролирам дишането си.

- Тогава ще отида и ще кажа на майка й.

- Ще бъде твърдо късно. Няма да ги намери навреме и утре Виктория ще бъде

напът за училище и той няма да има повече интерес. Какво може да направи майка й след

този факт? Да я накаже?

Започвах да се ядосвам, главно защото имах чувството, че той беше прав.

- Хубаво. Тогава ще я извлека от там сама.

- Това няма да се случи. Тя иска да го направи. Няма да си тръгне с теб. А дори и

да го направи ще го намери отново.

Изгледах го.

- Достатъчно. Очевидно ми намекваш нещо, така че го кажи.

Той се усмихна, изглежда доволен от проницателността ми - или от откровеността

ми по-скоро.

- Ако искаш да я спасиш, ще трябва да минеш през него. През Ролан.

Изсумтях.

- Не точно. Единственият начин, по който би я оставил е да предложа себе си на

нейно място.

Хей, само приятелството може да стигне толкова далеч.

- Не и ако поговоря с него.

- Какво ще направиш? Ще му произнесеш реч по морал и ще го убедиш с някаква

причина?

- О, ще го убедя, добре. Но, повярвай ми, няма да го направя с причина - е, поне не

и тази, за която си мислиш. Ако му кажа да я остави на мира, ще я остави на мира. За

добро.

Отстъпих назад без да го осъзнавам и се ударих в стената. Ейб изглеждаше

дяволски стряскащ. Змей. Хич не се съмнявах в думите му. Той можеше да накара Ролан