Кръвно обещание

да остави Виктория на мира. Всъщност, дори можеше да използва дампирите си. Ейб

можеше да нанесе достатъчен тормоз - вероятно и добри удари, - за да стане така.

- Защо ще правиш това за мен? - попитах аз.

- Като знак на добра воля. Обещай да напуснеш Бая и ще се договоря с него.

Очите му пробляснаха. И двамата усещахме как капанът са затваря около мен.

- Това ли ти е тактиката сега? Предлагаш ми размяна? Заминаването ми не си

заслужава да изплашиш един моройски задник.

Капанът се затегна.

- Така ли, Роуз?

Обезумяла се замислих какво да правя. Една част от мен си помисли, че Виктория

бе свободна да прави свои собствени избори, да обича, когото си поиска..., но знаех, че

Ролан не я обича. Тя беше завоевание за него, това си пролича от готовността му да

тръгне след мен - и Соня, очевидно. Какво щеше да се случи с Виктория? Щеше ли да

стане като повечето жени тук? Ще бъде ли следващата Беликова, която ще има бебе?

Дори да нямаше намерение да става пазител това не беше правилният път за нея.

Каролина склони да се присъедини към пазителите и сега живееше почтен живот с

децата си и работа, която, ако не вълнуваща, бе стабилна и й позволяваше да запази

достойнството си. Не можех да допусна Виктория да тръгне по път, който можеше да

разруши остатъка от живота й. Не можех да позволя това да се случи на сестрата на

Дмитрий.

Дмитрий...

Познавах го. Знаех защитната му природа. Никога нямаше да допусне това да се

случи с тези, за които го беше грижа. Мразех мисълта за тази дупка за кървави курви, но

все пак щях да изтичам вътре и да я измъкна, защото това бе нещото, което Дмитрий

щеше да направи. Ала не знаех дали ще я намеря навреме. Знаех обаче, че Ейб може - и

че ще може да държи Ролан настрана завинаги. И така, заговорих, без да осъзнавам

напълно последствията от думите си.

- Ще напусна Бая.

Глава 15

Ейб хвърли кос поглед върху един от пазителите му и кимна бързо. Мъжът

мигновено се отдалечи.

- Готово е, - каза Ейб.

- Просто така? - попитах невярващо. Устните му се извиха в усмивка.

- Ролан знае кой съм. Знае кой работи за мен. Веднъж щом Павел изпълни моите...

аа, желания, това ще бъде краят.

Потреперих, знаейки, че Ейб казва истината. Като се има предвид колко

остроумна бях с Ейб през цялото време беше наистина учудващо, че не бях изхвърлена в

океана с цимент на краката.

- Та, защо не ме извлечеш насила от тук?

- Никога не съм харесвал да карам някого да прави нещо, което не иска. Дори

Ролан. Толкова е по-лесно, когато хората просто виждат причина и правят това, което им

кажа, без да се налага да използвам насилие.

- И под "видима причина", имаш предвид "подкуп", - рекох аз, замисляйки се на

какво се бях съгласила.

- Направихме размяна, - каза той. - Това е всичко. Не забравяй твоята част от

сделката. Обеща да напуснеш това място и не изглеждаш от типа хора, които се отметват

от думите си.

- Не съм.

- Роуз!

Виктория се показа изведнъж от вратата. Брей, това беше бързо. Павел

хладнокръвно я теглеше за ръката. Косата й бе разрошена и презрамката на роклята й се

смъкваше по рамото й. Лицето й бе смесица от скептичност и гняв.

- Какво направи? Този тип дойде и каза на Ролан да се разкара и че никога повече

няма да ме види. И тогава... Ролан се съгласи. Той просто си тръгна.

Намерих за малко смешно това, че Виктория незабавно обвини мен за това. Вярно,

бях отговорна, но Ейб стоеше точно там. Не бе тайна кой беше служещият. Въпреки това

започнах да защитавам действията си.

- Той те използваше, - казах аз.

Кафявите очи на Виктория се бяха насълзили.

- Той ме обича.

- Ако наистина те обича защо започна да ме сваля веднага, щом ти се обърна?

- Не го е направил!

- Той е този, от когото Соня е забременяла.

Дори на мъждивата светлина по алеята видях как лицето й пребледнява.

- Това е лъжа.

Вдигнах ръце.

- Защо да си го измислям? Искаше да си направи планове с мен веднага, щом ти си

заминеш от града.

- Ако наистина го е направил, - рече тя с треперещ глас, - това е, защото ти си му

позволила.

Зинах. До мен Ейб слушаше мълчаливо със самодоволен вид на лицето си. Беше

толкова самодоволен и вероятно смяташе, че се е оказал прав. Исках да го фрасна, но

Виктория беше моята грижа.

- Как можеш да си го помислиш? Аз съм твоя приятелка! - казах й аз.

- Ако беше моя приятелка нямаше да се държиш по този начин. Нямаше да се

опитваш да застанеш на пътя ми. Държиш се сякаш обичаш брат ми, но няма как да е

така - няма начин да разбираш наистина какво е любовта!

Не разбирах любовта? Тя луда ли беше? Ако само знаеше какво трябваше да

жертвам за Дмитрий, какво направих, за бъда където съм сега... всичко заради любовта.

Тя беше тази, която не можеше да разбере. Любовта не беше хвърляне в задната стаичка

по време на купон. Бе нещо, за което живееш и умираш. Емоциите ми бушуваха, онова

мрачно, спотаено чувство в мен, ме накара да поискам да се развихря в замяна на

ужасното й обвинение. Отне ми най-силните опити, докато си спомних, че тя вече бе

наранена, че беше казала това, само защото беше объркана и разстроена.

- Виктория, аз наистина разбирам и съжалявам. Правя това, само защото си ми

приятелка. И ме е грижа за теб.