Кръвно обещание

Изведнъж Ейвъри се намеси, дарявайки Ейдриън с остър поглед.

- Хей, хей. Остави я намира, а? Ще се видим на приема.

Беше дошло време групите да се разделят, момичетата отиваха в една част в

жилището, а момчетата в друга. Ейдриън изглеждаше така, сякаш искаше да каже още

много, но вместо това кимна и си тръгна с Рийд и няколко пазителя. Ейвъри уви нежно и

внимателно ръка около Лиса, докато тя гледаше кръвшнишки след отстъпващата фигура

на Ейдриън.

- Добре ли си? - обикновено засмяното лице на Ейвъри бе тревожно. Загледа се в

Лиса по същия начин, по който в сериозните моменти Ейдриън се заглеждаше в мен.

- Предполагам. Не знам.

- Не се наказвай за това какво си могла или какво е трябвало да направиш.

Миналото го няма. Продължи в бъдещето.

Сърцето на Лиса все още беше натежало, настроението й бе по-мрачно отколкото

преди. Успя да се усмихне леко.

- Мисля, че това е най-умното нещо, което си казвала.

- Зная! Можеш ли да повярваш? Мислиш ли, че ще впечатля Ейдриън?

Те се разсмяха и все пак, въпреки жизнерадостния си външен вид, Лиса още бе

жегната от коментарите на Мия. Те разгневиха Лиса по начин, по който тя не смяташе, че

беше възможен. Нещото, което я притесняваше най-много не беше мисълта, че ако дойде

с мен ще ме пази от неприятности. Не. Нейното най-голямо притеснение бе това, че не

беше помислила да тръгне с мен. Аз бях най-добрата й приятелка. Докато тя знаеше това

трябваше да е непосредствената й рекация спрямо заминаването ми. Не беше станало

така и Лиса се измъчваше повече от обикновено. Вината бе всепоглъщаща и понякога

можеше да я промени в гняв, за да притъпи болката. Не помогна особено.

Обаче настроението й не се подобри с напредването на вечерта. Не след дълго,

след като групата бе пристигнала, кралицата проведе малък прием за всички посетители,

които бяха дошли в Двореца. Лиса бързо бе установила, че кралицата винаги правеше

парти. В един друг момент от живота си, Лиса щеше да го приеме за забавно. Вече не го

правеше, поне не и когато се опреше до подобни партита. Но да държи тъмните си

чувства заключени, Лиса се справяше добре в ролята си на доброто кралско момиче.

Кралицата изглеждаше доволна, че Лиса имаше "подходящ" кралски приятел и беше

еднакво доволна, когато Лиса впечатли другите кралски величия и сановници, на които

бе представена. В един момент обаче решението на Лиса почти се обърка.

- Преди да си тръгнеш, - каза Татяна, - трябва да погледнем за пазителите ти.

Тя и Лиса стояха заедно с група от поклонници и служители, които спазваха

почтена дистанция. Лиса се бе втренчила безизразно в балончетата на недокоснатото й

вино и погледна очаквателно.

- Пазители, ваше величество?

- Е, няма деликатен начин, по който да кажа това, но сега, за добро или за лошо,

ти си без никаква защита. - Кралицата направи пауза с почит. - Беликов беше добър мъж.

Моето име естествено не се спомена. Сякаш не бях съществувала.

Тя никога не ме харесваше, особено след като смяташе, че ще избягам с Ейдриън.

Както и да беше, Лиса забеляза Татяна да гледа замислено към Ейдриън и Ейвъри, които

флиртуваха. Беше трудно да се каже дали кралицата не одобряваше това. С

купонджийската й страна, Ейвъри изглеждаше подходящо момиче – като изключим това,

че Татяна искаше Лиса и Ейдриън накрая да бъдат заедно.

- Не се нуждая от никаква защита в момента, - заяви Лиса учтиво, сърцето й се

сви.

- Не, но ще бъдеш извън училище скоро. Смятаме, че сме намерили перфектни

кандидати за теб. Един от тях е жена – за твой късмет.

- Джанин Хатауей ми предложи да бъде мой пазител, - рече Лиса изведнъж. Не

знаех това, но докато говореше прочетох историята в ума й. Майка ми й беше

предложила не много дълго, след като заминах. Бях малко шокирана. Майка ми бе много

лоялна към сегашния й поверен. Това трябва да е било голяма крачка за нея.

- Джанин Хатауей? - веждите на Татяна се вдигнаха до основата на косата й. -

Сигурна съм, че тя има други поверени. Не, ние имаме много по-добри избори. Тази

млада дама е само с няколко години по-голяма от теб.

По-добър избор от Джанин Хатауей? Не точно. Преди Дмитрий, майка ми беше

златният критерий, от които обмислях каква пазителка да бъда.

"Младата дама" на Татяна бе несъмнено някоя под контрола на кралицата - и по-

важното, не беше Хатауей. Кралицата не харесваше майка ми много повече от мен.

Веднъж, когато Татяна ме изгони за нещо, тя спомена мъж, с когото майка ми се

бе забъркала - някой, който подозирах, че бе моят баща, тип, наречен Ибрахим.

Забавното беше, че кралицата почти звучеше така, сякаш се е интересувала преди от този

тип и се заучдих дали това не беше причината да не харесва семейството ми.

Лиса се усмихна любезно и стегнато на кралицата и й благодари за загрижеността.

И двете с Лиса разбрахме какво става. Това беше играта на Татяна. Всеки бе част от

плана й и нямаше начин да се обърне срещу нея. В един кратък момент на Лиса й хрумна

отново онази странна мисъл за нещо, което Виктор Дашков й бе казал преди време.

Извън неговите убийствено луди и отвличащи планове, Виктор също искаше да започне