Кръвно обещание

светеше. Дори раздразнена и вбесена не исках да събудя никого. Не исках и да говоря с

Николай и се почувствах облекчена, когато Денис отвори вратата.

Изражението му бе напълно учудено, когато ме видя. Въпреки смелите думи по-

рано в църквата, не мислех, че беше повярвал, че щях да се присъединя към него и

другите необещали.

Той беше онемял, затова аз започнах разговора.

- Промених мнението си. Идвам с вас, - поех дълбоко дъх, ободрявайки се за това,

което следваше. Бях обещала на Ейб да напусна Бая, но не бях обещала да се върна в

Щатите. - Заведи ме в Новосибир.

Глава 16

Денис и двамата му необещали приятели, Артур и Лев, бяха въодушевени, че ще

бъда част от тяхната хайка. Но ако очакваха да споделям техния луд ентусиазъм за

безразсъден лов на стригои, щяха да бъдат извънредно разочаровани. Всъщност, след

като се присъединих, не им отне много време да разберат, че подхождам към лова много

по-различно от тях. Приятелят на Денис Лев имаше кола и ние поехме към Новосибир,

карайки на смени. Пътят беше около 15 часа и дори да бяхме спрели в хотел за през

нощта, все още беше прекалено дълго време, за да бъда затворена натясно с три момчета,

които не можеха да спрат да говорят за всички стригои, които щяха да убият.

Впрочем, те продължаваха да опитват да ме предразположат. Искаха да знаят

колко стригои съм убила, що за битка е имало в Академията, да опознаят методите ми.

Обаче всеки път, когато се сещах за тези теми, единственото, за което можех да мисля

беше кръв и горест. Нямаше нищо, с което да искам да се похваля и им отне около 6 часа

да разберат, че няма да измъкнат много информация от мен.

Вместо това те ме забавляваха с разкази за своите собствени приключения. Честно

казано, бяха убили едва неколцина стригои, но бяха загубили и свои приятели, всички на

същата възраст като самите тях. Моят опит не се различаваше особено – аз също бях

загубила близки. Смятах, че това се дължеше на факта, че бяхме превъзхождани числено.

Беше много по-вероятно жертвите на Денис и неговата група да се бяха втурнали без

изобщо да мислят. Действително техният план – веднъж да стигнем до Сибир – не беше

особено обмислен. Те смятаха, че стригоите обичат да ловуват на многолюдни през

нощта места – като дискотеки, или на отдалечени алеи, които вършеха работа при

хващането на жертви. Никой не забелязваше изчезването на хора от такива места. Така

че планът на Денис включваше предимно мотаене на такива „горещи точки” с надеждата

да попаднем на стригои.

Моят първоначален план беше да зарежа групата и да атакувам сама. Все пак

собствената ми цел беше Новосибир. От всичко, което бях научила досега, изглеждаше,

че най-големият град в Сибир е най-доброто близко място да огледам. Колкото повече

мислех за това обаче, толкова повече осъзнавах, че да се появя съвсем сама сред

стригоите би било толкова глупав план, колкото този на необещалата банда. Можех да

използвам тяхното прикритие. Освен това, откакто не знаех къде се намира Дмитрий в

момента, трябваше да измисля метод да се сдобия с информация и имах нужда от помощ.

Стигнахме до Новосибир на края на втория ден от пътуването. Въпреки че бях

чувала за големината на града, не си бях представяла нещо като Москва или Санкт

Петербург. Вярно, че не беше като тях, но въпреки това си беше град с небостъргачи,

театри, постоянно пътуващи до работата си хора и красива архитектура.

Срещнахме приятел на момчетата, който имаше апартамент в града, и дампир на

име Тамара. Английският й не беше много добър, но от това, което чух, тя беше още една

необещала и също толкова въодушевена като всеки друг да отърве света от стригоите. Тя

беше малко по-възрастна от нас и беше сладка брюнетка с лунички. Изглежда бе чакала,

докато момчетата дойдат на лов в града, което аз приех като благословия. Най-малкото

тя не излизаше навън сама и изглеждаше извънредно развълнувана, че има и друго

момиче наоколо, но и тя като останалите разбра, че не споделям ентусиазма им.

Когато първата ни нощ за лов на стригои настъпи, аз най-накрая бях поела

ръководството. Внезапната смяна в поведението ми ги изненада, но те скоро слушаха

плана съсредоточено, все още под въздействието на моята репутация на супергерой.

- Добре, – казах, оглеждайки всяко лице. Бяхме седнали в кръг в малката стаичка

на Тамара. – Ето как ще го направим. Ще нападнем дансинга в клуба, ще го претърсим

целия, а така също и алеите зад него...

- Чакай! – прекъсна ме Денис. – Ние обикновено се разделяме.

- И това ще е причината да ви убият. – казах рязко. – Отиваме заедно.

- Убивала ли си всъщност стригои сама? – попита Лев. Беше най-високият от нас,

с дългуреста фигура, която напомняше на морой.

- Да, но имах късмет, – рекох и си помислих, че съм по-добър боец от всеки от тях.

Наречете ме арогантна, но бях дяволски добър пазител. Или почти пазител. – Ще се

справим по-добре петимата. Когато намерим стригоите, трябва да сме сигурни, че сме ги

приклещили на изолирано място, – не бях забравила предупредителните сигнали на

стригоите. – Но преди да ги убием, трябва да говоря с тях. Ваша работа е да ги

задържите.