Кръвно обещание

спрях да танцувам и прегледах тълпата за източника. Докато се осланях на сетивата си,

за да почувствам стригоите, беше малко по-трудно да ги забележа на фона на тълпата.

Направих няколко крачки към входа и пристъпът на гадене отслабна. Приближих бара и

усещането се засили.

- Оттук, – казах на останалите. – Правете се, че сте в такт с музиката.

Напрежението ми беше заразително и видях как ги обзе предчувствие. Добре.

Може би те щяха да вземат задачата насериозно. Когато се отправихме към бара, опитах

да извия тялото си така, че да изглежда сякаш се опитвам да достигна до питието.

Междувременно очите ми кръстосваха периферията на тълпата.

Там. Видях го. Мъжки стригой стоеше в ъгъла, ръката му беше около момиче,

приблизително на моята възраст. В мъждивите светлини той изглеждаше почти

привлекателен. По-внимателен поглед щеше разкрие смъртно бледата кожа и червените

очи, които всички стригои имаха. Момичето може би не можеше да ги види в тъмния

клуб или той контролираше ума й. Вероятно и двете, ако съдех по усмивката на лицето й.

Стригоите бяха способни да упражняват същото внушение върху хората, каквото умееха

и владеещите Духа като Лиса. Дори по-добре. Видях как стригоят поведе момичето към

малък, необозначен коридор. Видях накрая му блестящ знак за изход. Поне предполагах,

че е знак за изход. Надписът беше на кирилица.

- Някаква идея накъде води онази врата? – попитах другите.

Момчетата изсумтяха, Денис повтори въпроса ми на Тамара и преведе отговора й.

- Отвън има малка алея, където държат боклука. Намира се между тази сграда и

фабриката. Обикновено там няма никого.

- Можем ли да стигнем до нея като заобиколим клуба?

Денис изчака отговора на Тамара.

- Да, отворено е от двете страни.

- Чудесно.

Побързахме да излезем навън през централната врата на клуба и се разделихме на

две. Планът беше да се приближим от двете страни на стригоя и да го заловим по средата

– стига той и жертвата му все още да бяха отзад. Беше възможно да я е завел някъде

другаде, но според мен беше по–вероятно да иска да я подчини и да й даде от кръвта си

тук, особено след като обикновено е безлюдно, както Тамара каза.

Бях права. Щом групата се раздели и се огледа около клуба, видях стригоя и

момичето, криещи се зад сянката на кофата за боклук. Той беше наведен към нея, устата

му близо до шията й. Изругах тихо. Те не изгубиха нито миг. Надявайки се тя да е още

жива, щурмувах алеята с останалите по петите си. От другата страна на алеята Денис и

Лев също идваха тичайки. Веднага щом стригоят чу звука от стъпките ни, той реагира

инстинктивно, изумително бързите му рефлекси се отзоваха.

Веднага пусна момичето и за времето на един сърдечен удар, избра Денис и Лев

пред Артур, Тамара и мен. Съвсем не лоша стратегия. Там бяха само двамата. Тъй като

бе толкова бърз, той вероятно се надяваше да ги извади от строя и тогава да се обърне

към нас, преди ние да успеем да го обградим.

И планът му почти проработи. Мощен удар изпрати Лев във въздуха. За мое

успокоение боклукът го предпази от стената на сградата. Не че след удара с него се

чувстваше добре, но ако имах избор, бих предпочела метални канчета пред солидните

стени.

След това стригоят нападна Денис, който реагира удивително бързо.

Несправедливо бях приeла, че никой от тези необещали нямаше истински бойни умения.

Трябваше да съм по-осведомена. Те тренираха по същия начин като мен, просто им

липсваше дисциплина. Денис избегна удара и замахна ниско, целейки се в краката на

стригоя. Ударът успя, макар че не бе достатъчно силен, за да го повали. Блясък от сребро

се появи и проблесна в ръцете на Денис и той почти успя да отнесе бузата на стригоя,

точно преди ответният удар да го запрати в мен. Порязване като това не можеше да убие

стригоя, но все пак среброто болеше и го чух да ръмжи. Зъбите му блестяха от слюнка.

Отстъпих встрани достатъчно бързо, за да не се удари Денис в мен. Тамара го

сграбчи за ръката, задържайки го да не падне. Тя също беше бърза и го замести, скачайки

към стригоя. Той я удари силно, но не достатъчно, за да я избута надалеч.

Артур и аз го блъснахме заедно към стената. Той все още бе по-силен и

приклещването му трая кратко, преди той да се освободи. Разумен глас в главата ми –

подозрително приличащ на този на Дмитрий – ме предупреждаваше, че това можеше да е

моята възможност да го убия. Щеше да е най-умното и сигурно нещо, което можех да

направя. Имах благоприятна възможност и колът беше в ръката ми. Ако моят план за

разпит се провалеше, смъртта на другите щеше да тежи на моята съвест.

Заедно, Артур и аз, скочихме отново.

- Помогни ни! - извиках.

Тамара се хвърли срещу стригоя, нанасяйки му бърз удар в стомаха. Усетих как

започва да се освобождава, но тогава Денис дойде на помощ. Четиримата притиснахме

стригоя, така че да легне на паважа. Но най-лошото не беше приключило. Не беше лесно

да го държим долу. Той се мяташе наоколо с невероятна мощ, усуквайки крайниците си

навсякъде. Повдигнах се, опитвайки да използвам тежестта на тялото си и да притисна

торса му, докато останалите удържаха краката му. Още един чифт ръце се присъединиха