Кръвно обещание

напомняйки му за приятелите му, загинали заради подобна глупост.

Навън в човешкия свят вампирите разчитаха на хорските подслони. Сега бях в

нощен пансион, точно като в Академията. Останалите последваха примера ми, с

изключение на Тамара, тъй като тя ходеше на работа през деня. Не исках да спя, докато

стригоите дебнеха по улиците. Обаждах се на Сидни всеки път, когато оставяхме убит и

в стригойското общество вече се говореше, че някой нанася сериозни щети.

И ако стригоите, които пуснахме, бяха предали съобщението ми, няколко от тях

определено щяха да дойдат да ме търсят. С минаването на дните убийствата намаляха,

което ме караше да мисля, че стригоите са станали по-предпазливи. Не можех да реша

дали това е добре или не, но настоявах останалите да бъдат още по-предпазливи. Те бяха

започнали да ме почитат като богиня, но не изпитвах удоволствие от обожанието им. Все

още ме болеше от всичко, което се бе случило с Лиса и Дмитрий. Бях се посветила

изцяло на задачата си, опитвайки се да мисля само за това как да използвам стригоите, за

да стигна до Дмитрий. Но когато не бяхме на лов, имах много време за губене и нищо за

правене.

И затова продължавах да посещавам Лиса.

Знаех, че там има много деца – като Мия, – които живееха в кралския дворец,

защото родителите им работеха там. Обаче не осъзнавах колко много са всъщност.

Ейвъри познаваше всички естествено и не беше изненада за никого (най-малко за мен),

че повечето бяха разглезени и богати. Останалата част от посещението при Лиса беше

поредица от разни служби и официални партита. Колкото повече слушаше бизнес

разговорите на кралските морои, толкова повече Лиса се ядосваше. Тя виждаше същата

злоупотреба с властта, както и преди, същия нечестен начин на третиране на дампирите,

сякаш бяха собственост. Спорът за това дали мороите трябваше да се научат да се бият

редом с пазителите си също беше често срещана тема. Повечето от тези, на които Лиса

попадаше в двореца бяха с остарели принципи: пазителите да се бият, а мороите да стоят

защитени. След като видя резултата на тази политика – и успеха, който даваше израз,

когато хора като Кристиан и мен опитваха да го променят – Лиса се вбеси от егоизма на

мороите.

Тя приветстваше бягствата от тези събития винаги, жадна да вилнее с Ейвъри.

Ейвъри винаги бе способна да намира хора, с които да се мотае и да ходи на партита,

много по-различни от тези на Татяна. Остарелите политици от двореца не се появяваха

на тези партита, но имаше много други неща, които да развалят настронието на Лиса. По-

специално Лиса чувстваше как вината, гневът и депресията й потъват все по-дълбоко в

мен. Тя беше видяла достатъчно от действията на Духа върху настроението си, че да

разпознава потенциални предупредителни знаци, макар и да не го използваше активно

през това пътуване. Независимо от причината за настроенията, тя все още продължаваше

да прави всичко, на което е способна, за да се разсейва и да сподави депресията си.

- Внимавай, – предупреди Ейвъри една вечер. Тя и Лиса бяха на парти в нощта

преди да заминат обратно за Академията.

Много от тези, които живееха в двореца, имаха постоянно жилище и това парти

беше в градската къща на някой си Селзки, който служел като помощник в комитет, за

който Лиса не знаеше. Лиса всъщност не знаеше и кой е домакинът им, но това нямаше

значение, нали родителите му бяха извън града.

- Да внимавам за какво? - попита Лиса, взирайки се наоколо.

Къщата имаше заден двор, който беше осветен от зелени фенерчета и висулки от

блещукащи светлини. Имаше много напитки и храна, и някакъв морой с китара се

опитваше да впечатли момичетата с музикалните си способности, които не

съществуваха. Всъщност неговата музика беше толкова ужасна, че той може и да бе

открил нов начин за убиване на стригой. Беше достатъчно сладък обаче и на

обожателките му не им пукаше какво свиреше.

- Това, – каза Ейвъри, сочейки към мартинито на Лиса – следиш ли колко от тези

поглъщаш?

- Не, поне доколкото аз мога да кажа, – рече Ейдриън, проснал се на един стол

наблизо с напитка в ръката си. Лиса се чувсташе малко като аматьор в сравнение с тях.

Докато Ейвъри все още беше дива и игрива, тя не се чувстваше като подивяла или

оглупяла, напълно скапана. Лиса не знаеше колко беше пило другото момиче, но

вероятно бе много, тъй като Ейвъри винаги имаше питие в ръка. Подобно на нея,

Ейдриън също винаги имаше напитка, ефектът, от която обикновено беше, че го вдигаше

на градус. Лиса предполагаше, че те имат много повече опит, отколкото тя. Досега през

годините тя бе съвсем неопитна.

- Добре съм, – излъга Лиса, която гледаше как леко й се върти свят и сериозно

обмисляше дали да не се присъедини към няколко момичета, танцуващи върху маса на

двора.

Устните на Ейвъри се извиха в усмивка, макар че очите й показваха лека

загриженост.

- Разбира се, само да не ти прилошее или нещо такова. Точно такива неща се

случват и последното нещо, което искаме е всички да знаят, че момичето Драгомир не

може да носи на ликьор. Семейството ти има репутация за поддържане.

Лиса остави напитката.