Кръвно обещание

около себе си учудена.

- Е, как беше? Забавлява ли се с Мия?

Джил се обърна към Лиса със светещо лице.

– О, да! Тя е чудесна! Прави толкова много трикове с водата! Невероятно е! И ми

показа няколко бойни движения. Мога да мятам струя отдясно..., макар и не много силно.

Амброуз се върна с питието на Лиса, подаде й го безмълвно и се обърна по-меко

към Джил.

– Искате ли нещо?

Тя поклати глава.

- Не, благодаря.

Ейдриън наблюдаваше Джил внимателно.

- Добре ли си тук? Искаш ли да те заведа в къщата за гости?

Както преди, намеренията му не бяха ни най-малко романтични. Изглежда той я

считаше за по-малка сестра, което, според мен, беше сладко. Не го бях смятала за

способен на такова защитаващо държание.

- Така ми е добре. Не искам да се налага да напускаш компанията си, освен ако... -

Изражението й стана притеснено. – Искаш ли да си тръгна?

- Нее, - каза Ейдриън. – Приятно е да има някой отговорен в средата на тази

лудница. Трябва да си вземеш храна, ако си гладна.

- Толкова си грижовен, - подигра се Ейвъри, повтаряйки собствените ми мисли.

Поради някаква причина, Лиса прие "отговорния" коментар на Ейдриън навътре, като че

ли той директно я засягаше. Не мислех, че това изобщо е проблемът, но тя не мислеше

толкова ясно.

Като реши, че самата тя иска храна, стана и отиде до градината на двора, където

имаше табли с аперативи. Е, имаше по-рано. Сега върху масата бяха танцуващите

момичета, които Лиса беше забелязала по-рано. Някой беше направил място,

премествайки всички табли с храна на земята. Лиса се наведе и си взе минисандвич,

гледайки момичетата и чудейки се как откриват някакъв ритъм в ужасната музика на

кралския младеж. Едно от момичетата забеляза Лиса и се ухили, а после й подаде ръка:

- Хей, ела и ти горе!

Лиса я беше срещала веднъж, но не можеше да си спомни името й. Изведнъж

танцуването изглеждаше чудесна идея. Лиса довърши сандвича си и с питие в ръка

позволи да я издърпат горе. Това получи няколко одобрителни възгласи от струпалите се

наоколо хора. Лиса откри, че гадната музика не беше от значение и се усети как навлиза

в ритъма. Движенията й, както и на другите момичета, варираха от откровено сексуални

до подигравателни имитации на дискотанц. Беше забавно и Лиса се чудеше дали Ейвъри

би казала, че това би й се харесало преди десет години. Всъщност след известно време тя

и останалите започнаха да правят някакви синхронизирани движения. Люлееха ръцете си

във въздуха и после правеха заедно редица ритници. Тези ритници се оказаха

катастрофални. Стъпване накриво – Лиса носеше токчета – я изпрати през ръба на

масата. Тя изпусна питието си и почти падна, когато две ръце я хванаха и задържаха

права.

- Моят герой, – измърмори тя. После погледна към лицето на своя спасител. –

Ейрън?

Бившето гадже на Лиса – и първият, с когото тя някога беше спала – гледаше

надолу към нея с усмивка и я пусна, когато се увери, че може да стои права. С руса коса

и сини очи, Ейрън беше прекрасен, точно като сърфист. Не можех да не се зачудя какво

би станало, ако Мия го беше видяла. Преди време тя, Ейрън и Лиса бяха част от любовен

триъгълник, достоен за някоя сапунена опера.

- Какво правиш тук? Мислехме, че си изчезнал, – рече Лиса. Ейрън беше напуснал

Академията преди няколко месеца.

- Уча в Ню Хемпшир, – отвърна той. – Дойдох, за да видя семейството си.

- Е, чудесно е, че те виждам – каза Лиса. Нещата между тях не бяха завършили

добре, но в сегашното положение тя наистина мислеше това, което каза. Беше пила

достатъчно много, за да се радва да види когото и да е на купона.

- Теб също, – каза той. – Изглеждаш невероятно.

Думите му й направиха по - силно впечатление, отколкото бе очаквала, вероятно

защото всеки друг би потвърдил, че тя изглеждаше размъкната и непочтена.

И скъсали или не, тя не можеше да не му върне комплимента, признавайки колко

привлекателен й се струваше. Честно казано, тя все още го намираше за такъв. Просто не

го обичаше вече.

- Трябва да поддържаме връзка. – каза тя. – Осведомявай ни какво става.

За секунда тя се замисли дали трябваше да казва това, имайки предвид, че имаше

гадже. Тогава опасенията й изчезнаха. Нямаше нищо лошо в мотаенето с други момчета,

особено когато на Кристиан не му пукаше достатъчно, за да я придружи в това пътуване.

- С удоволствие, – отвърна Ейрън. Имаше нещо в очите му, което я

разконцентрираше приятно. – Предполагам обаче, че няма да получа целувка за сбогом,

след като спасих всички ви?

Идеята беше нелепа, но след секунда Лиса се разсмя. Какво значение имаше?

Кристиан беше единственият, когото обичаше, а и целувка между приятели не значеше

нищо. Поглеждайки нагоре, тя остави Ейрън да се наведе и да обхване лицето й. Устните

им се срещнаха и нямаше как да се отрече, че целувката продължи повече отколкото би

трябвало за една целувка между приятели. Когато тя приключи, Лиса се усмихваше като

замаяна ученичка – каквато технически беше.

- Ще се виждаме наоколо, – каза тя, обръщайки глава към приятелите си.

Ейвъри й хвърли заплашителен поглед, но не заради Ейрън и целувката.

- Луда ли си? Почти си счупи крака, не можеш да правиш такива неща.