Кръвно обещание

- Предполагаше се ти да си забавната, – възрази Лиса. – Не е кой знае какво.

- Забавен и глупав не е едно и също, – отвърна рязко Ейвъри със сериозно лице. –

Не можеш да правиш такива глупости. Мисля, че трябва да те върнем вкъщи.

- Добре съм. – каза Лиса. Упорито извърна поглед от Ейвъри и вместо това се

съсредоточи върху няколко момчета, които пиеха шотове текила. Явно правеха някакво

състезание и половината изглеждаха готови да припаднат.

- Дефинирай ми „добре”, – каза Ейдриън шеговито. И все пак и той изглеждаше

загрижен.

- Добре съм, – повтори Лиса. Втренченият й поглед се върна на Ейвъри. – Не се

нараних изобщо.

Тя очакваше неприятности заради Ейрън и беше изненадана, че не ги получи,

което направи изненадата още по-голяма, когато дойдоха от другиго.

- Но ти целуна онова момче! – възкликна Джил, излязла напред. Лицето й беше

втрещено и нямаше следа от обичайната й сдържаност.

- Това не беше нищо, – каза Лиса, която беше най-изненада от упреците на Джил.

– Всъщност е нищо, което ти влиза в работата.

- Но ти си с Кристиан! Как можеш да му го причиниш!

- Успокой се, малка хубавице, – каза Ейвъри. – Целувка на пияна глава е нищо в

сравнение с падане на пияна глава. Бог знае, че съм целувала купища момчета пияна.

- Е, тази вечер ще мине без целувки за мен, – унесе се в мисли Ейдриън с

поклащане на глава.

- Няма значение. – Джил наистина се беше разпалила. Постепенно беше започнала

да харесва и уважава Кристиан. – Ти му изневери.

С тези думи Джил можеше и да упражни дясната си струя върху Лиса.

- Не съм! – възкликна Лиса. – Не намесвай в това увлечението си по него и не си

въобразявай неща, които не са се случили.

- Не си въобразих тази целувка! – каза Джил изчервена.

- Тази целувка е последната ни грижа, – въздъхна Ейвъри. – Сериозно, оставете

темата засега. Ще говорим сутринта.

- Но... – започна Джил.

- Чу я. Зарежи. – измърмори нов глас. Рийд Лазар се беше появил отнякъде и се

надвеси над Джил с обичайното си твърдо и страховито изражение. Очите на Джил се

разшириха.

- Просто казвам истината, – трябваше да адмирирам куража й, имайки предвид

плахия й характер.

- Вбесяваш всички, – каза Рийд, приближавайки се още и стискайки юмруци. –

Вбесяваш и мен, - бях съвсем сигурна, че това е най-дългото нещо, което някога бях

чувала от него. Бях склонна да мисля за него като за пещерняк, завързващ изречения от

три думи.

- Брей! – подскочи Ейдриън, заставайки на страната на Джил. – Остави това.

Какво, ще започнеш да се биеш с момиче ли?

Рийд погледна кръвнишки Ейдриън.

- Не се меси!

- Ще се меся, по дяволите! Ти си луд!

Ако някой ми беше казал да направя списък на хората, които най-вероятно биха се

били в защита на жена, Ейдриън Ивашков би бил доста надолу в него. Сега обаче той

стоеше с твърдо изражение и с ръка, разположена покровителствено върху рамото на

Джил. Бях впечатлена. И изпълнена със страхопочитание.

- Рийд, – извика Ейвъри. Тя също се бе включила и стоеше от другата страна на

Джил. – Тя нямаше предвид нищо. Отдръпни се.

Братът и сестрата стояха с някакъв израз на безмълвен конфликт в очите. Лицето

на Ейвъри имаше най - суровото изражение, което някога бях виждала на него и най-

сетне той се намръщи и отсъпи.

- Добре. Все едно.

Цялата група беше смаяна, когато той внезапно си тръгна. Музиката беше толкова

силна, че само няколко от купонджиите бяха станали свидетели на спора. Те спряха и

гледаха втренчено, а Ейвъри изглеждаше объркана, когато отново седна на стола си.

Ейдриън все още стоеше до Джил.

- Какво, по дяволите, беше това? – настоя той.

- Не знам, – призна Ейвъри. - Понякога той става странен и прекалено

покровителствен. - Тя се усмихна извинително на Джил. – Наистина съжалявам.

Ейдриън поклати глава.

- Мисля, че е време да си вървим.

Дори пияна, Лиса се съгласи. Конфронтацията с Рийд я беше отрезвила и

изведнъж тя прецени смутена действията си от тази вечер. Бляскащите светлини и

фантастичните коктейли изведнъж изгубиха чара си. Пиянските лудории на другите от

двореца изглеждаха недодялани и глупави. Имаше чувството, че утре ще съжалява за

това парти. А в моята собствена глава чувствах страх. Добре. Нещо лошо бе станало с

Лиса и не изглеждаше някой друг да го е забелязал – е, не и в степента, в която трябваше.

Ейдриън и Ейвъри изглеждаха загрижени, но имах чувството, че виняха пиенето за

поведението й. Лиса все още ми напомняше за своето състояние първия път, когато се

върнахме в ”Св. Владимир”, когато Духът я беше обладал и объркваше ума й. Освен

ако... Познавах се достатъчно добре, за да осъзная, че гневът и фикс-идеята ми да накажа

стригоите бяха под влиянието на тъмната страна на Духа. Това означаваше, че го вземам

от нея. То трябваше да напусне Лиса, не да се задържа в нея. Какво тогава не бе наред с

нея? Къде отидоха трудният характер, лудостта и ревността? Дали тази тъмна страна на

Духа растеше толкова бързо, че влияеше и на двете ни? Щеше ли това да ни раздели?

- Роуз?

- А? – Извърнах поглед от телевизора, в който гледах празно и се обърнах към

Денис, който стоеше с мобилния си телефон в ръка.

- Тамара трябваше да работи до късно. Сега може да си отиде, но...