Кръвно обещание

- Някак си се съмнявам, че консумирането на алкохол е част от знаменитото

потекло на семейството ми.

Ейвъри избута Ейдриън и се изопна до него върху шезлонга.

- Хей, ще се изненадаш. След десет години тази група ще бъде сред членовете на

съвета. И ти ще трябва да вземеш някое решение и те ще кажат: „Помните ли онзи път,

когато здраво се напи и повърна на онова парти?”.

Лиса и Ейдриън се засмяха на това. Лиса не мислеше, че ще й прилошее, но както

за всичко останало, щеше да се притеснява за това по-късно. Хубавата част на всичко

това беше, че алкохолът й помагаше да затъпи всички онези спомени от това, което се бе

случило по-рано през деня. Татяна я беше представила на бъдещите й пазители: сух тип

на име Грант и „младата дама”, чието име беше Серина. И двамата бяха достатъчно

мили, но сравнението с мен и Дмитрий беше непреодолимо. Наемането им изглеждаше

като предателство към нас, но въпреки това Лиса просто кимна и благодари на Татяна.

По-късно Лиса научи, че първоначално Серина е трябвало да бъде пазителка на момиче,

което е познавала през целия си живот. Момичето не беше от кралски произход, но

понякога, в зависимост от броя на пазителите и на такива, които не са от кралски

произход, им назначаваха пазители, макар че никога повече от един. Когато позициите за

защитата на Лиса се освободили, Татяна не позволила на Серина да работи с приятелката

си. Серина се беше усмихнала и казала на Лиса, че всичко е наред. „Дългът е на първо

място” бе казала и беше щастлива да й служи. Лиса все още се чувстваше зле, знаейки, че

сигурно е било трудно и за двете им и ужасно нечестно. И ето го отново – нечестен

баланс, без някой, който да го поддържа в ред.

След тази среща Лиса прокле своята отстъпчивост. Ако нямаше смелостта да ме

последва, помисли си тя, то поне трябваше да се възпротиви на Татяна да даде майка ми,

вместо Серина. Тогава Серина щеше да се върне при приятелката си и на света щеше да

има едно непокътнато приятелство. Изглежда мартинито едновременно притъпяваше

болката и я караше да се чувства по-зле, което, честно казано, не се струваше логично на

Лиса. Все едно, помисли си тя. И когато зърна минаващ покрай нея слуга, му помаха да й

донесе още.

- Хей, може ли... Амброуз?

Тя се втренчи изненадано в момчето пред нея. Ако имаше календар на бански

костюми с най-секси дампири, този тип определно щеше да е на корицата (като

изключим Дмитрий, а и аз бях пристрастна). Името му беше Амброуз и го бяхме

срещнали по време на пътуването ни. Той имаше тъмна кожа и добре оформени мускули

под сивата риза. Във всеки случай беше особнякът на двореца - дампир, който беше

отхвърлил бодигардските дългове и изпълняваше всякакви задачи тук, като да прави

масажи и ако слуховете бяха верни, да има „романтични срещи” с кралицата. Все още ме

караше да се свивам от страх и да бягам от някои доста отвратителни неща в живота ми.

- Принцесо Драгомир, – каза той, дарявайки я с една от неговите перфектни

усмивки. – Каква неочаквана изненада.

- Как си? – попита тя, искрено щастлива, че го вижда.

- Добре, все пак имам най-страхотната работа на света, нали? А ти?

- Чудесно, – отговори тя.

Амброуз спря, гледайки я. Страхотната му усмивка не беше изчезнала, но Лиса

можеше да каже, че той не е на същото мнение. Виждаше несъгласието, изписано на

лицето му. Обвинението на Ейвъри относно прекаленото пиене бе едно. Но да го прави

красив дампирски прислужник? Недопустимо. Изражението на Лиса стана студено и тя

разклати чашата си.

- Искам още едно мартини, – гласът й беше надменен като на всеки от кралски

произход. Той усети промяната в нея и приятелската му усмивка се превърна в учтиво

равнодушие.

- Веднага.

Той се поклони и се върна до бара.

- Боже, – каза Ейвъри, гледайки възхитено след като той си отиде. – Защо не ни

представи на приятеля си?

- Той не ми е приятел, – каза рязко Лиса. – Той е никой.

- Съгласен. –каза Ейдриън, обвивайки Ейвъри с ръка. – Защо да гледаш другаде,

след като имаш до себе си най-добрия?

Ако не го познавах по-добре щях да се закълна, че имаше намек за основателна

ревност в приветливия му тон. – Не излязох ли малко от рамките, за да те заведа на

закуска с леля ми?

Ейвъри го удостои с мързелива усмивка.

– Това е добро начало. Все още имаш начини да ме впечатлиш, Ивашков.

Погледът й мина над главата на Лиса и се обърна изненадана.

– А, малката хубавица е тук!

Мия, влачейки след себе си Джил, крачеше през градината, безразлична към

шокираните погледи, отправени към нея. Два от тях бяха абсолютно не на място.

- Здравейте, – каза Мия, когато стигна до групата на Лиса. – Баща ми току-що го

повикаха и трябва да отида с него. Трябва да върна Джил.

– Няма проблем, – каза Лиса автоматично, въпреки че определено не беше

щастлива от присъствието на Джил. Лиса все още се чудеше дали Кристиан има

специален интерес към нея. - Всичко ли е наред?

– Да, просто бизнес.

Мия се сбогува с всички и напусна партито толкова бързо, колкото бе дошла,

присвивайки очи заради подигравките и шока на останалите, когато си отиде. Лиса

насочи вниманието си към Джил, която седеше плахо на съседния стол и се оглеждаше