Кръвно обещание

— Но ти трябва да го направиш. Трябва да му кажеш истината, нали?

— Не е толкова важно, — каза Лиса, изненадана от това каква отбранителна позиция зае изведнъж. Онзи непредсказуем гняв започна да се надига.

— Но… вие имате сериозна връзка… Трябва винаги да бъдете честни, нали така? Имам предвид, не можеш да го лъжеш.

Лиса завъртя очи.

— Джил, досега не си имала сериозна връзка, нали? Всъщност, въобще ходила ли си на среща? Не го лъжа. Просто не му казвам неща, заради които ще откачи без причина. Не е същото.

— Същото е, — започна да спори Джил. Можех да видя колко неприятно й е да отговаря на Лиса, но се възхищавах на смелостта й. — Той има право да знае.

Лиса въздъхна раздразнено и се изправи.

— Забрави. Мислех, че можем да проведем разговор като възрастни, но очевидно не можем. — Смразяващият начин, по който погледна Джил, накара момичето да потрепери.

Обратно в Академията, вина започна да тормози Лиса. Кристиан много се зарадва на завръщането й, обсипвайки я с целувки и прегръдки. Тя твърдо реши, че Джил е прекалила с реакцията си и все пак всеки път, когато погледнеше към Кристиан тя си спомняше целувката с Ейрън. Беше ли толкова лошо, колкото го изкарваше Джил? Беше нещо обикновено и то под влиянието на алкохола. Лиса знаеше, че ако каже на Кристиан той ще се разстрои и мразеше да мисли за това. Ейвъри, докато слушаше как Лиса обмисля нещата, се съгласи, че няма нужда да се тревожи за това. Сега, като я гледах през очите на Лиса, останах с впечатлението, че Ейвъри беше по-разтревожена за това каква би била емоционалната реакция на Лиса, ако тя и Кристиан скъсаха. Моралът сякаш нямаше място тук; Ейвъри искаше да защити Лиса.

Изглеждаше, че всичко ще отмине… поне до по-късно през деня, когато Лиса и Кристиан тръгнаха за вечеря. Лицето му беше като буреносен облак, когато се приближи до Лиса в предверието на спалните, светло сините му очи изглеждаха сякаш могат да хвърлят мълнии.

— Кога щеше да ми кажеш? — попита той. Гласът му беше силен и няколко случайно минаващи хора се обърнаха изненадани.

Лиса го издърпа до ъгъла, като понижи гласа си.

— За какво говориш?

— Знаеш за какво говоря. За теб, използваща почивката през уикенда, за да се сваляш с други момчета.

Тя се взираше в него няколко дълги секунди. Тогава истината я удари в лицето. — Джил ти е казала!

— Да. Трябваше да го изкопча от нея. Дойде за упражнение с мен и беше на ръба на сълзите.

Нехарактерен гняв изведнъж забушува в Лиса.

— Тя няма право!

— Ти нямаш право. Наистина ли мислеше, че можеш да направиш нещо такова… без дори да ми кажеш?

— Кристиан, беше просто глупава пиянска целувка, за Бога. Шега, защото ме спаси от падане от една маса. Не означаваше нищо.

Лицето на Кристиан стана замислено и Лиса си помисли, че той със сигурност ще се съгласи с нея.

— Щеше да е ”нищо,” — каза той накрая, — ако ми беше казала сама. Не трябваше да го чувам от някой друг.

— Джил…

— … не е проблемът. Ти си.

Лиса се шокира за момент.

— Какво ми казваш?

— Аз… — Кристиан изведнъж изглеждаше отегчен. Той потри очи. — Не знам. Просто… нещата са твърде трудни напоследък. Аз просто… не съм сигурен дали мога да се справя с всичко това. Постоянно се караше с мен преди да заминеш, а сега това?

— Защо не ме слушаш? Не беше нищо! Дори Ейвъри се съгласи.

— О, — каза Кристиан саркастично, — щом Ейвъри се е съгласила, значи всичко е

наред.

Избухливостта на Лиса надигна грозната си глава.

— Какво трябва да означава това? Мислех, че я харесваш.

— Харесвам я. Но не ми харесва как напоследък й се доверяваш повече, отколкото

на мен.

— Нямаше проблем, когато се доверявах на Роуз.

— Ейвъри не е Роуз.

— Кристиан…

Той поклати глава.

— Виж, вече не искам да ходя на вечеря. Просто имам нужда да помисля.

— Кога ще се видим отново? — попита тя обезумяла. Г невът й бе изместен от страх.

— Не знам. По-късно.

Той си тръгна без да каже и дума повече. Лиса гледаше след него ужасена, докато той напускаше предверието. Искаше да се втурне след него, да го умолява да се върне и да й прости. Имаше твърде много хора наоколо и тя реши да не прави сцени — или да се натрапва в личното му пространство. Вместо това тя отиде при единственото средство, което й беше останало: Ейвъри.

— Не очаквах да те видя отново, — каза Ейвъри, докато отваряше вратата на стаята си.

— Какво си ти — Иисус Христос? Какво е станало?

Тя вкара Лиса в стаята и поиска да разбере историята. С много сълзи и близо до истерия несвързано говорене, Лиса разказа какво бе станало с Кристиан.

— И не знам какво искаше да каже. Иска ли да скъсаме? Ще се върне ли, за да говорим по-късно? Трябва ли да отида при него? — Лиса зарови лице в ръцете си. — О, Боже. Нали не мислиш, че между него и Джил има нещо?

— Не, — възкликна Ейвъри. — Разбира се, че не. Виж, трябва да се успокоиш. Караш ме да се побърквам. Всичко ще бъде наред. — Тревога се прокрадна по лицето на Ейвъри и тя отиде да донесе на Лиса чаша вода. После прецени отново и й наля чаша вино вместо вода.