Кръвно обещание

Дмитрий не каза нищо повече. Аз бях толкова стресната от думите му и останалите събития от вечерта, че не знаех какво да мисля. Той ме поведе обратно в къщата покрай стригоя, който пазеше на входа, и нагоре до моя апартамент. Нейтан не беше пред вратата.

След малко онзи дразнещ глас в главата ми заговори достатъчно високо, за да пробие през обърканите ми мисли. Ако в коридора нямаше пазач и Ина се върне скоро, имах доста добър шанс да я изплаша и да се махна оттук. Естествено това означаваше, че ще се наложи да се справя в къща, пълна с неизвестен брой стригои, но възможностите да избягам от къщата бяха много по-големи, отколкото в тази стая.

Тогава както се бяха появили тези мисли, така и изчезнаха. Дмитрий ме обгърна с ръка и ме притегли към себе си. Отвън беше мразовито и макар че тялото му също беше студено, дрехите и якето ме топлеха. Сгуших се до него и ръцете му се спуснаха по тялото ми. Помислих, че ще ме ухапе, но вместо това се срещнаха устните ни — силно и страстно. Вплетох пръсти в косата му, опитвайки се да го привлека по-близо. Междувременно пръстите му се плъзнаха по голия ми крак и повдигнаха полата на роклята ми почти до бедрото. В мен избухнаха сладостно очакване и нетърпение, запалиха цялото ми тяло. Толкова дълго бях мечтала за случилото се в хижата, спомнях си го с такъв копнеж. Никога не съм очаквала нещо подобно да ми се случи отново, но сега можеше и аз бях изумена от силата на желанието си.

Ръцете ми се придвижиха надолу през ризата му, като пръстите ми трескаво започнаха да я разкопчават, за да докосна кожата му. Тя беше студена като лед — смайващ контраст с пламъка, бушуващ в мен. Той откъсна устните си от моите и обсипа с целувки шията и рамото ми, избута презрамката и продължи да целува жадно голата ми кожа. Ръката му все още лежеше върху разголеното ми бедро, а аз трескаво се опитвах да смъкна ризата му.

Внезапно той ме избута и отскочи назад. Отначало реших, че това е продължение на любовната игра, но после осъзнах, че той целенасочено ме отблъсква.

— Не — изрече с твърд глас. — Още не. Не и докато не бъдеш пробудена.

— Защо? — попитах отчаяно. Не можех да мисля за нищо друго, освен за ръцете му, които ме докосваха и да, за още едно ухапване. — Защо това има значение? Има ли… някаква причина, поради която не можем да сме заедно? — Преди да дойда тук, никога не се бях замисляла за секс със стригой… може би не беше възможно.

Той се наведе над мен и долепи устни до ухото ми.

— Не, но ще бъде много по-хубаво, когато си пробудена. Позволи ми да го направя… позволи ми и тогава ще можем да правим всичко, което поискаме…

Това беше евтина сделка, осъзнах смътно. Той ме искаше — виждаше се от цялото му същество, но използваше секса като примамка, за да му се подчиня. И честно? Още малко и щях да го направя. Тялото ми надвиваше разума — почти.

— Не — изхленчих. — Аз… аз се страхувам.

Твърдото му изражение омекна и макар да не приличаше на предишния Дмитрий, в този миг сякаш не беше изцяло стригой.

— Роуз, мислиш ли, че ще направя нещо, с което да те нараня? — Какво стана с избора ми дали да се превърна в стригой, или да умра? Струваше ми се, че последното щеше да ме нарани, но реших да не го споменавам в момента.

— Ухапването… превръщането ще боли…

— Казах ти, ще прилича на това, което вече сме правили. Ти ще му се наслаждаваш. Няма да боли, кълна се.

Извърнах се. По дяволите. Защо не беше зъл и заплашителен? Тогава щеше да ми е по-лесно да се заинатя и да му устоя. Дори в пламъците на страстта, бях способна да му устоя. Но някак си… да го видя така, спокоен и разумен… ами, толкова беше близо до Дмитрий, когото обичах. А на това бе трудно да се устои. За пръв път превръщането в стригой не ми изглеждаше толкова… лошо.

— Не зная — промълвих неуверено.

Той ме пусна и седна. По лицето му бе изписано разочарование.

— Търпението на Галина се изчерпва. Както и моето.

— Ти ми каза, че все още има време… просто имам нужда да помисля още малко. — Колко дълго можех да използвам това извинение?

Присвитите му очи ми показваха, че не много.

— Трябва да вървя — рече той грубо. Разбрах, че няма да има повече ласки и целувки — Имам да свърша някои неща.

— Съжалявам — промърморих едновременно смутена и изплашена. Не знаех кой Дмитрий исках. Този, който ме ужасяваше, чувствения или почти — но не съвсем — нежния.

Той не продума нищо. Без предупреждение се наведе и захапа нежната кожа на шията ми. Каквито й неясни стратегии за бягство да имах, изчезнаха в този миг. Затворих очи и едва не паднах, единствено ръката му, която обгръщаше талията ми, ме задържа права. Също както когато се целувахме, устата му бе топла до кожата ми, усещах как езикът и зъбите му изпращат електрически вълни по тялото ми.