Кръвно обещание

— Казах ти, не съм дошъл заради теб. Тук съм заради Лиса. — Погледна ме с широко отворени, напрегнати очи. — Роуз, моля те да се върнеш у дома. Лиса се нуждае от теб. Не зная какво не е наред, нито как да й помогна. Никой друг не знае. Мисля… мисля, че само ти можеш. Може би това, че сте разделени, я наранява. Може би тъкмо това не е наред и с теб в момента и заради това се държиш толкова странно. Ела си у дома. Моля те. Ние ще излекуваме и двете ви. Заедно ще се справим с това. Тя се държи толкова откачено. Неразумна е и не я е грижа за нищо.

Поклатих глава.

— Това, че съм далеч, не означава, че нещо с мен не е наред. Вероятно и с нея е така. Ако наистина се тревожи за духа, би трябвало отново да започне да взема лекарствата си.

— Тя не е разтревожена, в това е проблемът. По дяволите. — Той се изправи и закрачи. — Какво не ви е наред и на двете? Защо никоя от вас не разбира, че става нещо лошо?

— А може би с нас всичко е наред — отвърнах. — Може би ти просто си въобразяваш разни неща.

Ейдриън се извърна към мен и отново ме огледа изпитателно.

— Не. Не си въобразявам.

Това никак не ми хареса — нито тонът, нито изражението, нито думите му. Зарадвах се да го видя, но сега ме беше яд на него, че развали доброто ми настроение. Не исках да мисля за нищо от това. Изискваше твърде много усилия.

— Виж — заговорих аз, — много се зарадвах да те видя тази вечер, но вече не, не и ако ще продължаваш да ме упрекваш и да настояваш за разни неща.

— Не правя това. — Гласът му беше нежен, гневът бе изчезнал. — Най-малко желая да си нещастна. Загрижен съм за теб. Загрижен съм и за Лиса. Искам да сте щастливи и да живеете живота си както желаете… но не и когато и двете сте се запътили към самоунищожението си.

Стори ми се, че в думите му почти имаше смисъл. Звучаха толкова разумно и искрено. Поклатих глава.

— Не се бъркай в това. Аз съм там, където искам да бъда и няма да се върна. Лиса отговаря за себе си. — Скочих от перилото. Светът около мен малко се завъртя и аз се препънах. Ейдриън улови ръката ми, но аз я издърпах. — Добре съм.

— Не си. Исусе Христе! Бих се заклел, че си пияна, само че… аурата ти не е като на пияна Какво става? — Той прокара пръсти през тъмната си коса. Типичен жест за него, когато бе раздразнен.

— Аз съм добре тук — настоях, като се опитах да звуча колкото се може по-любезно. Защо, за Бога, исках да го видя отново? Когато дойдох тук, ми се струваше важно. — Върни ме обратно, ако обичаш.

Ейдриън отвори уста да каже нещо, сетне застина за няколко секунди.

— Какво е това по врата ти?

Протегна ръка към мен, но замаяна или не, успях да се отдръпна навреме. Нямах представа какво е видял на врата ми и не ме интересуваше.

— Не ме докосвай.

— Роуз, това ми прилича на…

— Изпрати ме обратно, Ейдриън! — Дотук с любезностите.

— Роуз, нека ти помогна…

— Изпрати. Ме. Обратно!

Изкрещях думите и тогава за пръв път успях сама да изляза от съня на Ейдриън. Отново заспах и след известно време се събудих на дивана. В стаята беше тихо, единственият звук идваше от накъсаното ми дишане. Чувствах се напълно объркана. Обикновено толкова наскоро след ухапването имах усещането, че се нося по розови облаци и всичко в мен ликуваше. Ала срещата с Ейдриън бе оставила част от мен разтревожена и тъжна.

Станах и с усилие отидох до банята. Запалих лампата и премигнах. В другата стая не беше много светло. След като очите ми привикнаха със светлината, се наведох към огледалото и отметнах косата си назад. Ахнах от гледката, разкрила се пред мен. По цялата ми шия имаше белези, както и следи от пресни рани. Около мястото, където Дмитрий ме бе ухапал преди малко, имаше засъхнала кръв.

Приличах на… на кървава курва.

Как не го бях забелязала досега? Намокрих една кърпа и затърках шията си, за да изчистя кръвта. Продължих да търкам настървено, докато кожата ми се зачерви. Дали почистих всичко? Имаше ли още? Това ухапване изглеждаше най-лошото. Запитах се колко ли е видял Ейдриън. Косата ми беше спусната и бях сигурна, че закрива по-голяма част от врата ми.

Една бунтовна мисъл се зароди в главата ми. И какво значение имаше дали Ейдриън беше видял белезите или не? Той не разбираше. Нямаше начин да разбере. Аз бях с Дмитрий. Да, сега той беше различен… но не чак толкова различен. Освен това бях сигурна, че мога да измисля начин нещата помежду ни да се получат и без да ставам стригой. Просто още не знаех как.

Опитах се да се уверя в това, но онези сини белези сякаш се блещеха подигравателно насреща ми.

Излязох от банята и се върнах на дивана. Включих телевизора, без да го гледам и след малко щастливата мъгла отново ме обгърна. Не след дълго изключих телевизора и отново заспах. Този път сънищата бяха само мои.