Кръвно обещание

Мина известно време, преди Дмитрий да дойде отново. И под „известно“ имам предвид почти целия ден. Започнах да ставам нервна и неспокойна, защото ми липсваше не само той, но и ухапването му. Обикновено ме посещаваше два пъти на ден, така че досега не бях оставала толкова дълго без ендорфини. Трябваше да запълня с нещо времето си и затова се заех да се разкрася.

Прегледах роклите си в гардероба и избрах дългата копринена рокля с цвят на слонова кост, украсена с деликатна бродерия от пурпурни цветя. Платът обвиваше плътно тялото като ръкавица. Исках да вдигна косата си, но след като видях отново синините по шията ми, се отказах и я оставих пусната. Наскоро ми бяха донесли маша за коса и комплект гримове, така че внимателно навих краищата на косата си на малки къдрици. След като свърших, се взрях щастлива в огледалото, сигурна, че и на Дмитрий щеше да му хареса. Оставаше само да си сложа красивата огърлица, която той ми бе подарил. Но когато се обърнах, зърнах гърба си в огледалото и видях, че не съм я закопчала. Протегнах се, за да го сторя, но не можах да я стигна.

— По дяволите! — промърморих, докато се опитвах да напипам закопчалката. Единственият недостатък в иначе съвършената ми външност.

В този миг вратата на другата стая се отвори и се чу звук от поставянето на табла върху масата. Късметът ми проработи.

— Ина! — извиках, докато излизах от банята. — Може ли да ми помогнеш да…

Стомахът ми се преобърна и ми се догади в мига, в който влязох в дневната. Дмитрий не беше източникът, а Нейтан.

Челюстта ми увисна. Ина стоеше близо до него и чакаше търпеливо до подноса, както винаги със сведени очи. Тутакси насочих поглед към Нейтан. Вероятно той продължаваше да охранява вратата на апартамента, но досега никога не бе влизал вътре. За пръв път от доста време бойните ми инстинкти се съживиха, преценявайки възможностите за бягство. Страхът ме накара да отстъпя, но така щях да се окажа хваната в капан в банята. Беше по-добре да остана там, където бях. Дори и да не можех да напусна стаята, така щях да имам повече място за маневриране.

— Какво правиш тук? — попитах, изненадана колко спокойно прозвуча гласът ми.

— Решавам проблема.

Нямах нужда от пояснения, за да разбера. Аз бях проблемът.

Потиснах желанието си да се върна в банята.

— Никога не съм ти сторила нищо лошо. — Грешна логика за стригоите. Никоя от жертвите им никога не им бе причинявала нещо.

— Съществуваш — рече той. — Заемаш място тук, губиш времето на всички ни. Знаеш как да я намерим — момичето Драгомир, но няма да кажеш нищо полезно, докато Беликов не си размърда задника и не те пробуди. А междувременно Галина ме принуждава да си пилея времето, като те пазя, а тя продължава да го обсипва с привилегии, защото я е убедил, че ти ще си някаква страхотна придобивка за нас.

Доста интересни причини за недоволството му.

— Тогава… хм, какво ще правиш?

За секунда той се озова пред мен. Близостта му събуди онзи спомен в паметта ми — как той ухапва Дмитрий, което бе сложило начало на всичко това. В гърдите ми избухна гневна искра, но не се разгоря.

— Ще получа информацията по един или друг начин — изсъска стригоят. — Кажи ми къде е тя.

— Знаеш къде е. В Академията. — Нямаше нищо полезно в новината. Той знаеше, че тя е там. Знаеше и къде се намира Академията.

Погледът, който ми хвърли, потвърди предположението ми, че отговорът ми никак не му хареса. Протегна се, сграбчи ме за косата и дръпна рязко главата ми назад. Решението ми да оставя косата си пусната в крайна сметка не се оказа най-удачното.

— Къде ще отиде тя? В кралския двор? Сигурно имат планове за нея.

— Не зная какви са. От известно време не съм там.

— Не ти вярвам — озъби се чудовището. — Тя е твърде ценна. Сигурно отдавна са планирали бъдещето й.

— Дори и да е така, никой не го е споделил с мен. Аз напуснах доста рано.

Свих рамене. Очите му гневно светнаха и можех да се закълна, че станаха още по-червени.

— Вие сте свързани! Ти знаеш. Кажи ми веднага и ще те убия бързо. Ако не го направиш, ще те пробудя, ще получа информацията и тогава ще те убия. Ще те запаля като факла.

— Ти… ще ме убиеш, след като стана една от вас? — Глупав въпрос. Стригоите не изпитват лоялност един към друг.

— Да. Това ще го съсипе и след като Галина види колко е нестабилен, аз ще се върна на първоначалното си място до нея — особено след като унищожа и последната потомка на фамилията Драгомир.

— Ще ти се, но няма да стане.

Той се усмихна, докосна лицето ми и прокара пръсти по белезите на шията ми.

— О, ще стане и още как! Наистина ще улесня нещата за теб, ако ми кажеш сега. Ще умреш в екстаз, вместо да изгориш жива. И двамата ще се наслаждаваме на това. — Обви нежно ръка около шията ми. — Ти определено си проблем, но си красива, особено шията ти. Разбирам защо той те иска…