Кръвно обещание

Плъзнах длани по него, за да претърся дрехите за нещо, което би могло да ми бъде полезно. Намерих връзка ключове и малко пари. Напъхах ключовете в джоба си. Отначало не възнамерявах да взема парите, но бързо осъзнах, че може действително да ми потрябват, ако успея да се измъкна оттук. Моите пари ми бяха отнети още с пристигането ми. Забърсах и част от бижутата от масата. Никак не бе трудно да се намери купувач за тях в големите руски градове.

Ако въобще успея да се добера до някой от тези градове. Изправих се, станах от леглото и с болка погледнах Дмитрий за последен път. Сълзите, които досега криех от него, рукнаха по лицето ми. Това бе всичко, което можех да си позволя. Ако ще има после, тогава ще го оплаквам. Преди да си тръгна, погледът ми се плъзна по импровизирания заместител на сребърен кол. Исках да го взема с мен; това бе единственото ми оръжие. Ала ако го издърпам от гърдите му, той ще се събуди само след минута. А аз отчаяно се нуждаех от повече време. С въздишка му обърнах гръб, надявайки се някъде да намеря друго оръжие.

Изтичах до вратата на стаята и отново набрах кода. Вратата се отключи и излязох в коридора. Преди да стигна до втората врата, проверих тази, през която току-що бях излязла. Отвън имаше друга електронна клавиатура — за влизане в стаята. Влизането също изискваше да се набере код. Отдръпнах се малко и изритах клавиатурата колкото можах по-силно. Още два пъти повторих удара, докато накрая проклетата червена лампа се смили над мен и престана да мига. Не зная дали това щеше да има ефект върху ключалката отвътре, откъм стаята, но поне според филмите повреждането на електронните ключалки май винаги вършеше работа.

Сега посветих цялото си внимание на следващата ключалка. Опитах се да си спомня цифрите, които Ина ми беше продиктувала. Не бяха останали така отчетливо запечатани в паметта ми, както цифрите от кода за първата врата. Набрах седем цифри. Но малката червена лампа упорито продължаваше да свети.

— Дяволите да те вземат! — Възможно бе да ме е излъгала за този код, но някак си подозирах, че вината не е в нея. Отново опитах, с трескава бързина, понеже знаех, че в най-скоро време Дмитрий ще се втурне след мен. Червената лампичка отново замига гадно. Кои бяха проклетите цифри? Опитах се да си ги представя нагледно и накрая реших, че не съм напълно сигурна за последните две. Размених им местата в числовата поредица при следващото набиране на кода. Лампата засвети в зелено и най-после вратата се отключи.

Разбира се, отвън ме очакваше друга система за сигурност.

Един стригой. И то не кой да е стригой, а самият Марлин. Същият, с когото се разправих така жестоко сред алеята. Същият, който ме ненавиждаше, защото го бях изложила пред Галина. Очевидно тази нощ той бе дежурен и имаше вид на очакващ поредната скучна смяна. Появата ми от втората врата бе невероятен шок за него.

Това ми осигури предимството на изненадата, макар може би само за една милисекунда. Първата ми мисъл бе да се втурна срещу него с колкото можех повече брутална сила. Знаех, че и той искаше да ме зарадва със същото. Всъщност… точно това направи.

Останах на мястото си, но в позиция, която ми позволяваше да държа вратата отворена. Той ме връхлетя с намерението да ми попречи да избягам. Аз отстъпих настрани, като още повече разтворих вратата. Е, нито аз се оказах толкова умела, нито пък той толкова тъп, та просто да се натика сам в тесния коридор между тази врата и вътрешната. Закова се на прага, като се опита да ме докопа. Това ме изправи пред трудната задача хем да му се изплъзна, хем да го примамя в коридора зад вратата. Отстъпих назад, като се надявах, че той ще ме последва. През цялото време трябваше да държа вратата отворена. Всичко беше твърде сложно, ако оставех вратата да се захлопне, надали щях да разполагам с време отново да налучквам кода за отварянето й. Единственото ми предимство беше, че, изглежда, Марлин бе млад стригой, в което имаше логика. Защото Галина би искала около себе си такива стригои, които да може да контролира. Разбира се, силата и скоростта му на стригой компенсираха неопитността му. Фактът, че някога е бил морой, означаваше още, че не е бил обучаван да се бие. Това също бе важно предимство в моя полза. Дмитрий беше страхотен, много як стригой, защото преди това беше отлично обучен боец. Този тук обаче въобще не му беше в категорията.