Кръвно обещание

Когато за пръв път се сражавах с Дмитрий при пристигането ми, той беше груб, но нямаше за цел да ме убие. Докато Галина преследваше точно това. Беше повярвала на Дмитрий, че съм ценна придобивка за тях, но сега й стана пределно ясно, че съм по-скоро болезнен трън в задника. Търпението й се бе изчерпало и тя бе решена да ме убие. Поне имах утешението, че нямаше да ме превърне в стригой. Щях да послужа само като блюдо за обяда й.

Внезапно вниманието ми бе привлечено от силен вик откъм вратата. Там внезапно се появи Дмитрий, с пламнало от гняв лице. Каквито и илюзии да бях хранила, че нещо от предишната му същност се бе съхранило, сега се стопиха без остатък. В момента от него струеше безумна ярост, очите му бяха присвити, а острите му кучешки зъби — напълно оголени. Бледата му кожа и червените му очи страхотно си контрастираха. Беше като демон, изпратен директно от ада, за да ме унищожи. Той се втурна към нас и една мисъл изникна в главата ми: Е, поне всичко ще свърши много по-бързо.

Само че той не се нахвърли върху мен. А върху Галина.

Не бях сигурна коя от нас двете беше по-изненадана, но в този миг, за мое безкрайно щастие, се оказах напълно забравена. Двамата стригои се устремиха като хали един срещу друг и аз се вцепених, заслепена от ужасяващата красота на тяхната битка. Движеха се грациозно, докато се нападаха и умело избягваха ударите. Дълго ги съзерцавах и накрая реших да се задействам. Това бе шансът ми да се измъкна оттук. Не можех да си позволя повече да се разсейвам.

Обърнах се към прозореца в нишата и трескаво се заех да търся начин да го отворя. Но не открих как. Кучи син! Може би Олег в крайна сметка ме бе изиграл. Или пък съществуваше някакъв друг механизъм за отварянето му, който оставаше скрит за мен. Но независимо от това бях напълно сигурна, че имаше само един-единствен начин да го отворя — като го разбия.

Изтичах към онзи край на помещението, където заварих Галина. Сграбчих един дървен стол с инкрустации. Очевидно този прозорец не беше изработен от същото усилено стъкло, както беше в моята стая. Това стъкло тук беше като на високите френски врати, фино и гравирано с чудновати изображения, само че по-тъмно. Но не се изискваше много сила, за да бъде счупено. След цялото безплодно блъскане по прозореца в моята стая, изпитах самодоволно удовлетворение, като запратих стола с много повече сила, отколкото всъщност бе необходимо. От удара зейна огромна дупка в едното крило на прозореца, а наоколо се пръснаха десетки парчета стъкло. Няколко от тях ме удариха по лицето, но хич не ми пукаше.

Зад мен продължаваха да се разнасят ожесточените звуци на битката. Редуваше се ръмжене с приглушени викове, докато противниците си разменяха яростни удари, а понякога се чуваха и трясъци от счупени мебели. Искаше ми се да се обърна назад и да видя какво става, но не можех. Отново грабнах стола и счупих другото крило на прозореца. Сега отворът беше още по-голям, напълно достатъчен, за да се измъкна навън.

— Роуз!

Гласът на Дмитрий пробуди инстинктивна реакция в мен. Погледнах назад и го видях все още да се бие с Галина. И двамата бяха изтощени, но нейното превъзходство беше очевидно. Ала в разгара на схватката той бе успял да я улови и задържи така, че сега гърдите й бяха открити. Погледите ни се срещнаха. Преди, когато беше дампир, ние се разбирахме без думи. Сега бе един от тези мигове. Моментално се досетих какво искаше от мен. Да я пробода в гърдите.

Знаех, че не трябва да го правя. Сега трябваше да изскоча през прозореца. За целта бе нужно да ги оставя да продължат да се бият, макар да изглеждаше очевидно, че накрая Галина ще победи. И все пак… въпреки опасенията ми някаква сила ме застави да прекося стаята с изваден напред сребърен кол, готова за действие. Може би защото никога не престанах да обичам Дмитрий, независимо в какво чудовище се бе превърнал той сега. А може и да беше неосъзнато чувство за дълг, защото знаех, че той току-що ми бе спасил живота. Или навярно защото знаех, че един стригой ще умре тази нощ, а тя беше много по-опасната.

Но никак не беше лесно да бъде удържана. Галина бе бърза и силна и Дмитрий едва се справяше с нея. Тя се извиваше в ръцете му и непрекъснато се опитваше да го атакува. Нужно бе само да го извади от строя, точно както аз бях направила. След това й оставаше само да го обезглави или да го изгори, за да приключи с него. Не се съмнявах, че е способна да извърши и едното, и другото.