Кръвно обещание

Бях малко изненадана. Така ли изглеждах в очите на другите? Често се възприемах като истинска гаднярка, която избухва и при най-малкия повод, и се замислих как се бях държала със Сидни през последните няколко дни. Двете с нея доста се препирахме, но предполагам, че като цяло съм била приятелски настроена, както и с останалите, с които се запознах.

— Ами, благодаря — смутолевих, не знаейки какво друго да кажа.

— Видя ли се с Ейб, докато се разхождахте с Виктория из града?

— Не. — Осъзнах, че бях забравила за мистериозния си спасител. — А трябваше ли?

— Просто предположих, че те е намерил.

— Кой е той? Защо е дошъл при нас, когато си му казала, че съм ранена?

Сидни се поколеба и си помислих, че и този път любопитството ми ще бъде възнаградено с поредното алхимично мълчание. После, след като се огледа притеснено, заговори с нисък глас.

— Ейб не е от кралски произход, но е много влиятелен. Не е руснак, но често пребивава в страната, винаги по бизнес — легален и нелегален, мисля. Той е приятел с всички влиятелни морои и през повечето от времето изглежда, че контролира и алхимиците. Зная, че е замесен в процеса на изработването на татуировките ни… но бизнесът му се простира много по-далеч. Зад гърба му го наричаме със специално име… змей.

— Зме… какво? — Не успях да чуя добре думата. Прозвуча ми като ззмей. Определено не бях я чувала досега.

Тя се усмихна леко на смущението ми.

— Змей на руски означава „змия“. Но не е обикновена змия. — Очите й се присвиха, докато се опитваше да измисли най-точно обяснение. — Този термин се среща в доста митове. Понякога героите трябва да се бият с гигантски змии. Има също няколко легенди за магьосници със змийска кръв, които са били наричани така. Ами змията от райската градина? Която изкусила Ева? Тя също е била наричана змей.

Потръпнах. Добре, всичко това изглеждаше доста страховито, но някои неща си дойдоха по местата. Според слуховете алхимиците имаха връзки с нашите управници и власти, а Ейб очевидно упражняваше доста влияние сред тях.

— Ейб ли е този, който е настоял да дойдеш с мен в Бай? Причината алхимиците да ти заповядат да дойдеш тук?

Тя отново остана мълчалива за миг, сетне кимна.

— Да… когато се обадих онази нощ в Санкт Петербург, ми казаха, че те търсят. Ейб ми нареди чрез алхимиците да остана с теб, докато той се срещне тук с нас. Очевидно те търси по поръчение на някого.

Изстинах. Страховете ми се оправдаваха. Някой ме търсеше. Но кой? Ако Лиса е поръчала да ме издирят, щях да го усетя, докато бях в главата й. Не мисля, че беше Ейдриън, не и след като толкова отчаяно се опитваше да се добере до някаква следа за местонахождението ми. А и той разбираше необходимостта ми от това пътуване.

Тогава кой ме търсеше? И защо? Този Ейб ми звучеше като високопоставена персона — нищо че явно бе замесен в сенчест бизнес, някой, който би могъл да е свързан с кралицата или други, не по-малко важни личности. Дали му е било заповядано да ме открие и върне обратно? Или, имайки предвид колко много ме мрази кралицата, му е било наредено да се увери, че няма да се върна обратно? Дали си имах работа с наемен убиец? Беше явно, че Сидни се отнася към него със смесица от страх и уважение.

— Може би аз не искам да се срещам с него — заявих.

— Не мисля, че той ще те нарани. Искам да кажа, че ако е искал, досега вече щеше да го е сторил. Но бъди внимателна. Той винаги играе по няколко игри наведнъж и е замесен в достатъчно тайни, за да си съперничи с алхимиците.

— Значи му нямаш доверие?

Тя ми хвърли тъжна усмивка, сетне се обърна, за да си тръгне.

— Явно си забравила: аз не вярвам на никого от вас.

Когато изчезна от погледа ми, реших да изляза навън, по-далеч от тъгата и трескавите приготовления в къщата. Седнах на най-горното стъпало на задната веранда и се загледах в Пол, който си играеше. Строеше някаква крепост с конструктора си. Въпреки че беше чувствителен към мъката в семейството, на него му бе трудно да е засегнат от „смъртта“ на един вуйчо, когото бе виждал само един или два пъти в живота си. Новината не беше толкова разтърсваща и смазваща за него, колкото за останалите от нас.

След като явно разполагах с доста свободно време, реших да проверя как е Лиса. Въпреки решението си да скъсам с Академията и стария си живот, донякъде бях любопитна да видя как се развиват нещата с Ейвъри Лазар.

Независимо че намеренията на Лиса бяха добри, все пак тя имаше известни колебания, задето бе поканила Ейвъри на обяд. Но остана приятно изненадана, когато видя колко лесно се вписа Ейвъри в компанията им, бъбрейки си непринудено с Ейдриън и Кристиан. Разбира се, Ейдриън се впечатляваше от всяка хубава жена. В началото Кристиан беше по-недоверчив, но и той се поддаде на чара й — особено когато продължи да дразни Ейдриън. Всеки, който се бъзикаше с Ейдриън, се ползваше с особеното благоволение на Кристиан и бе на челно място в списъка му с предпочитаните личности.