Кръвно обещание

— И така, я ми обясни това — каза Ейвъри, докато увиваше спагетите лингуини около вилицата си. — Ти какво правиш? Просто се мотаеш по цял ден из Академията? Опитваш се да наваксаш преживяванията си от гимназията?

— Няма какво да поправям — надменно отвърна Ейдриън. — Винаги съм бил господар на преживяванията си в гимназията. Всички ме обожаваха и се възхищаваха от мен. Не че това би трябвало да е някаква изненада.

До него Кристиан едва не се задави с храната си.

— Е, значи се опитваш да възкресиш славните си дни. Оттогава май нещата все вървят надолу, така ли?

— В никакъв случай — отсече Ейдриън. — Аз съм като хубавото вино. Става все по-добро с годините. Най-доброто все още предстои.

— Изглежда обаче, че след време всичко омръзва — заключи Ейвъри, очевидно без да се впечатли от алегорията с виното. — Аз определено се чувствам отегчена, след като прекарах част от деня да помагам на баща си.

— Ейдриън спи през по-голямата част от деня — отбеляза Лиса, опитвайки се да изглежда невъзмутима. — Така че няма защо да се тревожи, че няма какво да прави.

— Хей, аз прекарвам голяма част от времето си като ти помагам да разгадаеш мистериите на духа — напомни й Ейдриън.

Ейвъри се наведе напред. Красивото й лице се оживи от любопитство.

— Значи е истина? Чувала съм разни истории за духа… за това как можеш да лекуваш?

Лиса не отговори веднага. Все още не бе свикнала да се говори открито за магическата й дарба.

— Покрай другите неща. Все още не сме изучили всичко.

Ейдриън имаше много по-голямо желание да говори по темата — вероятно с надеждата да впечатли Ейвъри — и накратко изложи всички факти относно възможностите на духа като различаването на аурата и внушението.

— И — додаде той — мога да посещавам другите в сънищата им.

Кристиан вдигна ръка.

— Престани. Предчувствам какво ще последва, как всички жени вече те сънуват. Остави ме да се нахраня на спокойствие.

— Нямаше да се разпростирам чак дотам — нацупи се Ейдриън. Но ми се стори, че му се искаше пръв да се бе сетил за шегата. Противно на волята си, малко се развеселих. Ейдриън беше толкова безцеремонен, пренебрежителен и снизходителен с останалите… но при все това в сънищата ми той беше сериозен и загрижен за мен. Беше по-сложна личност, отколкото го мислех.

Ейвъри изглеждаше озадачена.

— Боже. А аз си мислех, че да използваш елемента въздух е страхотно.

Лек бриз внезапно разроши косата й назад и тя доби вид, сякаш щеше да се снима в реклама за бански костюм. Усмихна се ослепително на компанията си. Липсваше единствено фотограф.

Звукът на звънеца ги накара да станат. Кристиан се сети, че е оставил тетрадката с домашното си в друга класна стая и забърза да си я вземе — след като, разбира се, целуна Лиса за довиждане. Ейдриън също се разбърза.

— Учителите започват да ме гледат начумерено, ако се мотая наоколо след започването на часовете. — Поклони се леко на Лиса и Ейвъри. — До скоро, дами.

Ейвъри, на която изобщо не й пукаше за мнението на учителите, придружи Лиса до следващия й час. Лицето й бе замислено.

— И така… ти наистина си с Кристиан, така ли?

Боже, що за въпрос? Ако също като мен през връзката ни с Лиса бе видяла нещата, които правеха Кристиан и Лиса, никога нямаше да попита.

Лиса се засмя.

— Да, защо?

Ейвъри се поколеба, с което събуди любопитството на Лиса.

— Ами… аз чух, че имаш връзка с Ейдриън.

Лиса се закова на място.

— И къде си чула подобно нещо?

— В кралския двор. Кралицата постоянно повтаря колко е щастлива, че вие двамата сте двойка и как винаги сте заедно.

Лиса изпъшка.

— Защото винаги когато отивам в двора, тя кани и него, а след това ни възлага най-различни поръчения, които трябва да изпълним заедно. Не е по мое желание… ами… искам да кажа, не ме разбирай погрешно. Нямам нищо против да прекарвам времето си с него, но Татяна е причината да сме заедно в кралския двор.

— Обаче, изглежда, тя доста те харесва. През цялото време говори за теб, за това колко голям потенциал имаш и колко се гордее с теб.

— Мисля, че се гордее с начина, по който ме манипулира. Голяма досада е да ходя в двора. Тя или не обръща внимание на факта, че съм с Кристиан, или винаги когато й се предостави възможност, говори обидно по негов адрес.

Кралица Татяна, както толкова много други, никога нямаше да може да прости и забрави това, че родителите на Кристиан доброволно бяха избрали да станат стригои.

— Съжалявам — промълви Ейвъри. По изражението на лицето й си личеше, че наистина се чувства зле. — Не исках да те разстройвам. Просто ми се щеше да узная дали Ейдриън е свободен, това е всичко.

Лиса не беше ядосана на Ейвъри. Гневът й бе насочен към кралицата и убеждението й, че всички трябва да се държат по начина, угоден за нея и да играят по свирката й. Светът на мороите открай време се управляваше от крал или кралица, но понякога Лиса си мислеше, че е настъпило време за промяна. Нуждаеха се от система, при която всички щяха да бъдат равни — кралски потомци и обикновените морои. Дори и дампирите.