Кръвно обещание

— Тя може да е навсякъде по света, кой знае в каква часова зона — думите му бяха заглушени от прозявка. — Може би трябва да опитваме по различно време. Всъщност винаги съм достигал до нея… приблизително по това време на деня. А понякога много рано в началото му.

— Тогава може би е някъде наблизо — рече Лиса замислено.

— Или е по дневното разписание на хората в някоя друга част на света.

Ентусиазмът й помръкна.

— Да, и това е възможно.

— Как така вие двамата никога нямате вид на сериозно работещи?

Кристиан влезе в помещението и погледна развеселено към Лиса, която седеше на пода, докато Ейдриън се бе излегнал на дивана. Зад Кристиан стоеше някой, който не се надявах, че някога ще видя толкова скоро. Ейдриън, който надушваше жените от километри, тутакси забеляза новодошлата.

— Къде намери това малко сладкишче? — попита той.

Кристиан го стрелна предупредително.

— Това е Джил. — Джил Мастрано се остави да я избутат напред, светлозелените й очи бяха невероятно разширени, когато се огледа наоколо. — Джил, това са Лиса и Ейдриън.

Джил беше последната, която очаквах да видя тук. Срещнах я за кратко преди повече от месец. Беше в девети клас, което означаваше, че през есента щеше да е в кампуса за учениците от горните класове. Притежаваше типичното суперслабо телосложение, характерно за мороите, но комбинирано с ръст, който бе изключително висок дори за вампирските стандарти. Това я караше да прилича на истинска върлина. Косата й падаше на светлокестеняви къдрици до средата на гърба и щеше да бъде много красива, когато се научи да я носи в стилна прическа. В момента представляваше разрошена грива и като цяло — макар да беше много сладко — момичето изглеждаше някак си тромаво и непохватно.

— Здрасти — смънка тя, докато местеше поглед от лице на лице. Явно според нея това бяха златните знаменитости сред мороите — истински звезди. Заради славата ни тя едва не припадна, когато за пръв път се запозна с мен и Дмитрий. От изражението й в момента съдех, че и сега е близо до това състояние.

— Джил иска да се научи как да използва силата си за добро, а не за зло — оповести Кристиан и смигна многозначително. По този сдържан начин казваше, че Джил иска да се научи как да се сражава с помощта на магията. Тя бе изразила този интерес пред мен, а аз я посъветвах да се свърже с Кристиан. Радвах се, че е намерила смелост да последва съвета ми. Кристиан също беше знаменитост в кампуса, макар и с позорен произход.

— Още една доброволка? — попита Лиса и поклати глава. — Мислиш ли, че ще я задържиш за по-дълго?

Джил хвърли смаян поглед към Кристиан.

— Какво означава това?

— След нападението мнозина пожелаха да се научат да се сражават с помощта на магията — обясни Кристиан. — Така че се обърнаха към мен и работихме заедно… веднъж или два пъти. Когато нещата станаха по-трудни и разбраха, че се изискват постоянни и усилени тренировки, един по един всички се отказаха.

— Още повече че ти беше доста строг и взискателен учител — изтъкна Лиса.

— А сега си започнал да набираш доброволци сред децата — додаде сериозно Ейдриън.

— Хей! — възмути се Джил. — Аз съм на четиринадесет. — Тутакси се изчерви, задето си бе позволила да му говори така дръзко.

Ейдриън го намери за доста забавно, както толкова много други неща.

— Извинявай, грешката е моя — рече той. — Какъв е твоят елемент?

— Вода.

— Огън и вода, а? — Ейдриън бръкна в джоба си, извади една банкнота от сто долара и я приглади. — Скъпа, ще сключим с теб една сделка. Ако направиш така, че върху главата на Кристиан да се изсипе кофа с вода, ще ти дам това.

— И аз ще добавя десетачка — засмя се Лиса.

Джил изглеждаше сащисана. Но предположих, че е заради обръщението на Ейдриън, който я бе нарекъл „скъпа“. Толкова дълго бях приемала Ейдриън за даденост, че бях забравила колко е готин. Кристиан побутна Джил към вратата.

— Не им обръщай внимание. Те просто ревнуват, защото тези, които владеят духа, не могат да се бият като нас. — Коленичи до Лиса, която продължаваше да се излежава на пода и бързо я целуна. — Упражнявахме се в салона на горния етаж, но сега трябва да я изпратя до общежитието й. Ще се видим утре.

— Не е нужно — възпротиви се Джил. — Мога и сама да се прибера. Не искам да причинявам главоболия.

Ейдриън се изправи.

— И не причиняваш. Ако някой трябва да се изяви като рицар на бял кон с блестящи доспехи, то това съм аз. Аз ще те изпратя и ще оставя тези две влюбени гълъбчета да си гукат в любовното си гнезденце. — Поклони се дълбоко на Джил. — Ще тръгваме ли?

— Ейдриън — поде Лиса и в гласа й отекна остра нотка.

— О, я стига. — Той завъртя очи. — И без това трябваше да си вървя. Вие, приятелчета, за нищо не ставате, след като дойде вечерният час. И, честно, имайте ми малко повече доверие. Дори и аз спазвам известни граници.