Читаем Кръвно обещание полностью

Посещението ми в съзнанието на Лиса ме остави с повече въпроси, отколкото отговори и след като нямах план за действие, през следващите няколко дни останах в дома на Беликови. Свикнах с ежедневния им ритъм, макар да бях изненадана колко лесно ми беше. Опитах се с всички сили да бъда полезна, да върша добросъвестно това, което ми позволяваха, дори стигнах дотам да гледам бебето (занимание, с което не се чувствах особено комфортно, тъй като по време на обучението за пазител не ми бе оставало много свободно време, за да се упражнявам за детегледачка). Ева ме гледаше през цялото време, никога не каза нищо, но винаги имаше вид, сякаш не одобряваше. Не бях сигурна дали искаше да си отида, или просто така си изглеждаше. Останалите изобщо не се питаха защо съм все още при тях. Беше очевидно, че всички се радват да съм наоколо и постоянно ми го показваха. Виктория беше особено щастлива.

— Иска ми се да дойдеш в училище с нас — рече тя замислено една вечер. Двете прекарвахме доста време заедно.

— Кога се връщаш в училище?

— В понеделник, след Великден.

Стана ми малко тъжно. Независимо дали още щях да бъда тук или не, тя щеше да ми липсва.

— О, Боже. Не съм осъзнала, че е толкова скоро.

Помежду ни настъпи тишина и тя ми хвърли кос поглед.

— Мислила ли си… ами, мислила ли си да дойдеш в „Свети Василий“ с нас?

Зяпнах я.

— „Свети Василий“? И вашето училище ли носи името на светец? — Не всички училища бяха наречени на светци. Ейдриън беше посещавал училище на Източния бряг, което се казваше „Олдър“.

— Нашето е наречено на името на човешки светец — ухили се тя. — Можеш да се запишеш. Би могла да довършиш последната година. Сигурна съм, че ще те вземат.

От всички откачени възможности, които бях обмислила по време на това пътуване — а повярвайте ми, бях обмислила доста такива, точно тази никога, ама никога не ми бе хрумвала. Нали завинаги отписах училището… Бях съвсем сигурна, че няма какво повече да науча — е, след като се запознах със Сидни и Марк, стана очевидно, че все още мога да науча някои неща. Имайки предвид това, което възнамерявах да правя с живота си, не смятах, че още един семестър в изучаване на математика и разни науки ще са ми кой знае колко от полза. А след като обучението ми за пазител беше приключило, това, което ми беше останало, бе да се подготвя за годишния изпит. Определено се съмнявах, че всички тези тестове и предизвикателства ще се доближат поне малко до това, което вече бях научила в схватките си със стригоите.

Поклатих глава.

— Не смятам така. Струва ми се, че вече съм приключила с училището. Освен това ще се преподава на руски.

— Ще ти уредят преводач. — Лицето й се озари от дяволита усмивка. — А и ритниците и юмруците нямат нужда от превод. — Усмивката й се стопи и лицето й доби по-замислено изражение. — Но сега сериозно. Ако не смяташ да завършиш училище и няма да бъдеш пазител… ами, защо не останеш тук? Имам предвид в Бай. Би могла да живееш с нас.

— Няма да бъда кървава курва — заявих незабавно.

Тя ме погледна изненадано.

— Нямах предвид това.

— Не биваше да го казвам. Извини ме. — Почувствах се зле заради забележката си. Въпреки че продължавах да чувам слухове за кървавите курви в града, досега бях видяла една или две и със сигурност жените от семейство Беликови не бяха от тях. Бременността на Соня беше донякъде загадка, но да работиш в дрогерия не беше нещо позорно. Бях чула малко повече за положението на Каролина. Бащата на детето й беше морой, с когото тя очевидно бе имала истинска връзка. Не се бе продала, за да бъде с него, нито пък той я бе използвал. След раждането на бебето двамата решили да се разделят, но си останали приятели. Сега Каролина се срещаше с един пазител, който я посещаваше, когато бе в отпуска.

Малкото кървави курви, които бях видяла в града, се вписваха напълно в стереотипа. От дрехите и гримът им лъхаше на лесен секс. Белезите по шиите им съвсем ясно показваха, че без проблем дават на партньорите си да пият от кръвта им по време на секс, а това бе най-долното нещо, което би могла да направи една жена дампир. Само хората даваха кръв на мороите. Не и моята раса. Да позволиш подобно нещо — особено по време на секс — ами както вече казах, това беше долно. Най-мръсното от всички мръсни неща.

— Майка ми ще се радва да останеш. Можеш да си намериш работа. Просто ще бъдеш част от семейството ни.

— Аз не мога да заема мястото на Дмитрий, Виктория — отбелязах тихо.

Тя се пресегна и стисна ръката ми.

— Зная. Никой не го очаква от теб. Ние те харесваме заради самата теб, Роуз. Да си тук, просто ни се струва съвсем правилно и естествено. Имало е причина, че Димка е избрал да е с теб. Ти си част от нас.

Перейти на страницу:

Похожие книги

"Алхимик"-" Ветер". Компиляция. Книги 1-19 (СИ)
"Алхимик"-" Ветер". Компиляция. Книги 1-19 (СИ)

АЛХИМИК: Герой сбегает из умирающего мира, желая прожить обычную, спокойную жизнь. Но получится ли у него это. В прошлом мире хватало угроз. Но и новому есть, чем неприятно удивить. Герою предстоит разобраться, куда он попал, а потом найти, что противопоставить новым вызовам. ВЕТЕР:  Ему 18, он играет в игры, прикидывает, в какой институт поступать и не знает, ради чего живет. Катится по жизни, как и многие другие, не задумываясь, что ждет впереди. Но в день его рождения во дворе случается трагедия. Мать, сестра, десятки других людей - мертвы странной смертью. Словно этого мало, перед глазами появляется надпись "Инициализация 36%". А дальше... Дальше начинается его путь становления.   Содержание:   АЛХИМИК: 1. Алхимик 2. Студент 3. Инноватор 4. Сила зверя 5. Собиратель 6. Выпускник 7. Логист 8. Строитель 9. Отец   ВЕТЕР: 1. Искатель ветра 2. Ветер перемен 3. Ветер бури 4. Ветер войны 5. Ветер одиночества 6. Ветер странствий 7. Ветер странствий. Часть 2. Между миров 8. Грани ветра 9. Князь ветра 10. Ветер миров                                                                                

Роман Романович

Фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези / Боевая фантастика