Кръвно обещание

Той хвърли многозначителен поглед към Лиса, с който искаше да я увери, че никога не би свалял Джил. Погледът на Лиса остана за няколко секунди прикован в неговия и осъзна, че е прав. Понякога Ейдриън беше истински негодник и никога не бе крил интереса си към мен, но да изпрати Джил до общежитието й не беше част от някакъв коварен, прелъстителски замисъл. Той наистина просто проявяваше любезност.

— Добре — кимна Лиса. — Ще се видим по-късно. Приятно ми беше да се запозная с теб, Джил.

— Не мен също — изчерви се момичето, като се осмели да се усмихне на Кристиан. — Още веднъж, много благодаря.

— И да не забравиш да дойдеш на следващата тренировка — напомни й той.

Ейдриън и Джил се запътиха към вратата, тъкмо когато Ейвъри прекрачваше прага й.

— Хей, Ейдриън. — Ейвъри огледа набързо Джил от главата до петите. — Кое е това малко сладкишче?

— Ама, вие ще престанете ли да ме наричате така? — възкликна Джил.

Ейдриън размаха укорително пръст към Ейвъри.

— Шшт. По-късно ще се разправям с теб, Лазар.

— Надявам се на това — пропя гърлено Ейвъри. — Ще оставя вратата отключена.

Джил и Ейдриън излязоха, а Ейвъри седна до Лиса. Изглеждаше прекалено оживена и можеше да се помисли, че е пияна, но Лиса не подуши никакъв алкохол. Тя доста бързо бе открила, че една част от Ейвъри винаги е жива и безгрижна, независимо дали бе трезва, или се дължеше на алкохолно опиянение.

— Нима наистина покани Ейдриън да дойде в стаята ти по-късно тази вечер? — попита Лиса. Говореше шеговито, но тайно се чудеше дали между тях няма нещо. И, да, аз също се питах.

Ейвъри сви рамене.

— Не зная. Може би. Понякога двамата се виждаме, докато вие вече сте по леглата. Ти не ревнуваш, нали?

— Не — засмя се Лиса. — Просто съм любопитна. Ейдриън е добро момче.

— О? — повдигна вежди Кристиан. — Дай определение на „добър“.

Ейвъри вдигна ръка и започна да брои на пръсти.

— Той е ужасно красив, забавен, богат, роднина на кралицата…

— Избра ли си вече сватбена рокля? — продължи да се смее Лиса.

— Не още — отвърна Ейвъри. — Все още го проучвам. Реших, че няма да е трудно да стане поредното завоевание на Ейвъри Лазар, но ми е малко трудно да го разбера.

— Наистина не искам да слушам това — обяви Кристиан.

— Понякога се държи като безгрижен сваляч, който сменя гаджетата си като носни кърпички. Друг път е потиснат и унил като някой романтик с разбито сърце. — Лиса и Кристиан се спогледаха многозначително, но Ейвъри не забеляза, а продължи да говори. — Както и да е, не съм дошла, за да говоря за него, а за нещо много по-вълнуващо. Двете с теб ще се махнем оттук. — Ейвъри прегърна ентусиазирано Лиса и едва не я събори.

— Откъде? От общежитието?

— Не. От това училище. Ще прекараме див уикенд в кралския двор.

— Какво, този уикенд? — Лиса имаше чувството, че не е в час и не можех да я упрекна. — Защо?

— Защото е Великден. И Нейно кралско величество смята, че ще е „прекрасно“, ако прекараш празника в компанията й. — Ейвъри изрече последното с надут и превзето писклив тон. — И след като напоследък движа с теб, баща ми реши, че се държа добре и заслужавам награда.

— Бедният, нищо неподозиращ наивник — промърмори Кристиан.

— Така че заяви, че мога да те придружа. — Ейвъри погледна към Кристиан. — Предполагам, че ти също. Кралицата е казала, че Лиса може да доведе гост — освен мен, разбира се.

Лиса погледна сияещото лице на новата си приятелка, но за мен бе ясно, че не споделя ентусиазма й.

— Мразя да ходя в кралския двор. Татяна не спира да ме засипва със съвети, които смята, че са полезни за мен. Там винаги ми е скучно и не се чувствам добре. — Лиса не добави, че преди време, когато аз бях с нея, намираше кралския двор за забавно и вълнуващо място.

— Това е защото не си била там с мен. Ще бъде много яко! Познавам всички готини местенца. Освен това се обзалагам, че и Ейдриън ще дойде. А той може да уреди каквото си пожелае. Ще бъде нещо като ваканция по двойки.

Лиса бавно започна да осъзнава, че наистина би могло да е забавно. Двете с нея бяхме успели да открием „готините местенца“, скрити зад лъскавата фасада на кралския двор. Всичките й останали посещения там бяха точно както ги бе описала — скучни и подобни на делови пътувания. Но сега, да отиде заедно с Кристиан и дивата и непредсказуема Ейвъри? Наистина можеше да си заслужава.

Докато Кристиан не съсипа всичко.

— Е, мен не ме бройте — заяви. — Ако можеш да заведеш още един гост, по-добре вземи Джил.

— Кой? — попита Ейвъри.

— Малкото сладкишче — поясни Лиса. Погледна изумено към Кристиан. — Защо, за Бога, ще водя Джил? Та аз току-що се запознах с нея.

— Защото тя наистина е сериозна в желанието си да се научи да се защитава. Можеш да я запознаеш с Мия. И двете специализират елемента вода.

— Добре — съгласи се Лиса. — И фактът, че мразиш двора, няма нищо общо с това?

— Ами…

— Кристиан! — Лиса внезапно се разстрои. — Защо не можеш да го направиш заради мен?

— Защото мразя начина, по който ме гледа Кралицата Кучка — процеди той.

Обяснението не се стори убедително на Лиса.

— Да, но след като се дипломираме, аз ще живея там. Тогава ще трябва да дойдеш.