Кръвно обещание

— Но те могат да бъдат много добро оръжие.

Лицето му, обикновено открито и дружелюбно, сега помръкна и той се намръщи.

— Това е опасно. Такива като теб и мен и без това ходят по ръба на мрака и лудостта. Откритото призоваване на мъртвите може да ни събори от този ръб и да полудеем. — Погледна часовника си и въздъхна. — Виж, трябва да вървя, но бях съвсем сериозен, Роуз. Остани тук. Не се забърквай в неприятности. Бори се със стригоите, ако те нападнат, но не ги търси безразсъдно. И определено остави духовете на мира.

Май получих доста ценен съвет в един хранителен магазин, макар че не бях сигурна дали бих могла да го последвам. Но все пак му благодарих, поръчах му да поздрави Оксана и също си тръгнах. Вървях към квартала на Олена, завих зад ъгъла и едва не се сблъсках с Ейб.

Той беше облечен в обичайния си крещящ стил — скъпо палто и златистожълт шал, в тон с бижутата му. Пазителите му застанаха наблизо, а той се облегна нехайно на тухлената стена на близката сграда.

— Значи затова си дошла в Русия. Да ходиш на пазар като някаква селянка.

— Не — троснах се. — Разбира се, че не.

— Значи само разглеждаш градските забележителности?

— Не. Просто помагам. Престани да се опитваш да измъкнеш информация от мен. Не си толкова умен, за колкото се смяташ.

— Така си мислиш ти.

— Виж, вече ти казах. Дойдох тук, за да съобщя новините на семейство Беликови. Така че върви и го докладвай на този, за когото работиш. Това е всичко.

— А аз вече ти казах да не ме лъжеш — заяви той. Отново долових онази странна смесица от заплашителна и развеселена нотка в гласа му, сякаш нещо го забавляваше. — Нямаш представа колко бях търпелив с теб. Ако беше всеки друг, още първата нощ щях да получа информацията, която ми е нужна.

— Значи съм голяма късметлийка — върнах му го язвително. — И сега какво? Ще ме събориш на улицата и ще ме биеш, докато ти кажа защо съм тук? Знаеш ли, че вече ми писна от цялата тази игра на страшния-мафиотски-бос.

— А аз вече губя търпение с теб. — Развеселената нотка бе изчезнала и противно на волята си забелязах притеснено, че той има по-яко и едро телосложение от повечето морой. Много морои избягваха преките схватки, но нямаше да се изненадам, ако разбера, че Ейб е пребил не по-малко хора от бодигардовете си. — И искаш ли да ти кажа честно? Вече не ми пука защо си тук. Искам само да си тръгнеш. Веднага.

— Не ме заплашвай, старче. Ще си тръгна, когато аз реша. — Смешно, като се има предвид, че току-що бях казала на Марк, че не зная дали ще остана в Бай, но сега, притисната от Ейб, просто се заинатих. — Не зная от какво се опитваш да ме държиш по-далеч, но не ме е страх от теб. — Това последното не беше съвсем вярно.

— А би трябвало — отвърна той с любезен тон. — Аз мога да бъда много добър приятел или много лош враг. Мога да направя така, че да не съжаляваш, ако си тръгнеш. Бихме могли да сключим сделка.

Докато говореше, очите му блеснаха почти развълнувано. Спомних си как Сидни го описа като опасен манипулатор и изведнъж ми хрумна, че може би живее само заради това — да преговаря и да сключва изгодни сделки, за да получи това, което иска.

— Не — отвърнах. — Ще си тръгна, когато съм готова. И нито ти или този, за когото работиш, можете да направите нещо.

Надявайки се да съм се показала достатъчно дръзка, се обърнах. Той се протегна и ме сграбчи за рамото, дръпна ме назад и едва не изпуснах продуктите. Понечих да се хвърля напред в атака. Но пазителите му за миг се озоваха до мен. Знаех, че нямам шанс.

— Времето ти тук изтече — изсъска Ейб. — В Бай. В Русия. Върни се в Щатите. Ще ти дам всичко, от което имаш нужда — пари, билети първа класа, каквото пожелаеш.

Изскубнах се от хватката му и внимателно отстъпих назад.

— Не ми трябват нито помощта, нито парите ти, които само един Бог знае откъде идват. — Група хора завиха зад ъгъла, смееха се и разговаряха и аз отстъпих още по-назад, сигурна, че Ейб няма да предприеме нещо пред свидетели. Това ме накара да се почувствам по-смела и уверена, което си беше доста глупаво от моя страна. — А и вече ти казах: ще се върна, когато аз реша.

Погледът на Ейб се плъзна по пешеходците и той също се отдръпна заедно с пазителите си. Смразяващата усмивка отново се появи на лицето му.

— А аз пък ти казах, че мога да бъда много добър приятел или много лош враг. Махни се от Бай, преди да се увериш в едно от двете.

За огромно мое облекчение, той се обърна и си тръгна. И без това не исках да види страха, изписан по лицето ми.

Онази нощ си легнах рано. Нямах желание да общувам с никого. Лежах известно време в леглото, прелиствах списание, което не можех да прочета и изненадващо се почувствах много изморена. Мисля, че срещите ми с Марк и Ейб ме бяха изтощили. Думите на Марк да остана засегнаха чувствителна струна в душата ми, особено след разговора ми малко по-рано с Виктория. Откритите заплахи на Ейб ме накараха да застана нащрек срещу онзи, за когото той работеше, и който явно искаше да напусна Русия. Питах се дали наистина ще изгуби търпение, ще спре да се пазари с мен и ще премине към някакви действия?