Кръвно обещание

— Ако сте дошли тук, за да се заяждате и да причинявате неприятности, по-добре си вървете. Това е църква.

Изненадах се. Когато се запознах с нея, ми се стори мила и добра, една обикновена млада майка, която работи, за да издържа семейството си. Но в този миг повече от всякога приличаше на Дмитрий. Виждах у нея същата сила, същата ярост, която я караше да защитава близките си и да се опълчи на враговете. Не че тези момчета бяха точно нейни врагове. Честно, все още не разбирах кои са те.

— Ние само си говорим — рече Денис. — Просто исках да разбера какво се е случило с брат ти. Повярвай ми, наистина мисля, че смъртта му е истинска трагедия.

— Той не би съжалявал — заявих. — Умря, сражавайки се за това, в което вярваше.

— Защитавайки други, които приемат жертвата му за даденост?

— Това не е вярно.

— О? — Денис ми се усмихна накриво. — Тогава защо ти не работиш като пазител? Убила си стригои, но нямаш клетвен знак. Нито знак на пазител, доколкото чух. Защо не си там, за да защитаваш с тялото си мороите?

— Денис — заговори притеснено Николай, — моля те, върви си.

— Не говоря с теб, Коля. — Денис не откъсваше поглед от мен. — Просто се опитвам да разбера Роуз. Тя убива стригои, но не работи за пазителите. Явно се различава от всички мекушави хора в този град. Може би повече прилича на нас.

— Тя изобщо не е като вас — отсече Виктория.

Тогава разбрах и по гърба ми пробягаха ледени тръпки. Това бяха онези дампири, за които ми бе разказал Марк. Истинските необещани. Самотните отмъстители, които търсят стригои, но не изпълняват ничии заповеди, нито се отчитат за делата си пред пазителите. Всъщност не се страхувах от тях. В известен смисъл Денис беше прав. Аз наистина донякъде бях като тях. И все пак… имаше нещо у тези момчета, което ме дразнеше.

— Тогава защо си в Русия? — попита един от приятелите на Денис. Вече не си спомнях името му. — Доста дълго пътуване за теб. Не ми се вярва да си дошла без основателна причина.

— Тя дойде, за да ни каже за Димка — процеди Виктория.

Денис ме изгледа.

— Аз пък смятам, че е тук на лов за стригои. В Русия има много повече, отколкото в Америка.

— Тя нямаше да е в Бай, ако беше на лов за стригои, глупако — спокойно отвърна Виктория. — Щеше да бъде във Владивосток или Новосибирск.

Новосибирск. Името ми беше познато. Но къде го бях чувала? Миг по-късно си спомних. Сидни го бе споменала. Новосибирск беше най-големият град в Сибир.

— Може би само минава оттук — продължи Денис. — Може би ще пожелае да се присъедини към нас, когато утре сутринта потеглим за Новосибирск.

— За Бога! — възкликнах аз. — Аз съм тук. Престанете да говорите все едно ме няма. И защо ще искам да дойда с вас?

В очите на Денис лумна див пламък.

— Защото там има добър лов. Много стригои. Ела с нас, за да ни помогнеш да ги унищожим.

— И колко от вас се върнаха последния път? — попита Каролина сурово. — Къде е Тимоша? Къде е Василий? Вашата ловна дружина става все по-малобройна. Кой от вас ще е следващият? Кое семейство ще оплаква близкия си?

— Лесно ти е да говориш — тросна се един от приятелите на Денис. Мисля, че беше Лев. — Вие си стоите тук и не правите нищо, докато ние се жертваме, за да ви защитаваме.

Каролина го изгледа с възмущение и аз си спомних, че се среща с пазител.

— Вие се забърквате в опасности, без да мислите. Ако искате да сме в безопасност, тогава останете тук и защитавайте семействата си, когато имат нужда. Ако искате да се биете със стригоите, присъединете се към пазителите и действате заедно с онези, които притежават повече здрав разум.

— Пазителите не ходят на лов за стригои! — извика Денис — Те си седят, чакат и си подвиват опашките пред мороите!

За съжаление имаше право. Но не съвсем.

— Това се променя — уверих го аз. — Вече има мнения, че трябва да атакуваме стригоите. Освен това някои морои се учат да се бият наравно с нас. Можеш да помогнеш, като станеш част от тази нова стратегия.

— Като теб ли? — засмя се той. — Ти все още не си ни казала защо си тук, а не си с пазителите. Можеш да разправяш каквото си щеш на останалите, но аз зная защо си тук. Виждам го в теб. — Безумният му, зловещ поглед почти ме накара да повярвам, че наистина го е видял. — Единственият начин да отървем света от злото е да го сторим сами. Да издирваме и преследваме стригоите, а след това да ги избиваме — един по един.

— Без никакъв план — довърши Каролина. — Без да помислите за последствията.

— Ние сме силни и знаем как да се бием. Това е единственото, от което се нуждаем, за да трепем стригоите.