Кръвно обещание

Той сви нехайно рамене и аз едва се удържах да не го цапардосам по лицето.

— Едно питие няма да ми навреди. Освен това тук дори няма…

— Тихо!

Онова странно усещане се промъкна в стомаха ми. Забравила за прикритието си, спрях да танцувам и погледът ми зашари из тълпата. Въпреки че напълно се осланях на сетивата си при откриването на стригои, беше много по-трудно да ги различа в тълпата. Направих няколко крачки към изхода и гаденето ми намаля. Придвижих се към бара и отново ми се повдигна.

— Оттук — казах на спътниците си. — Преструвайте се, че танцувате.

Напрежението ми беше заразно и видях как всички настръхнаха, но възбудата им бе примесена с голяма доза страх. Добре. Може би ще се отнесат сериозно към всичко това. Насочихме се към бара и аз се опитах да се държа така, сякаш си умирах за едно питие. В същото време погледът ми претърсваше тълпата.

Ето. Видях го. Един мъж стригой седеше в ъгъла на бара, прегърнал през рамото момиче на моята възраст. В полутъмното помещение изглеждаше почти привлекателен. Знаех, че при по-внимателен оглед щях да видя мъртвешки бледата му кожа и червените очи, характерни за всички стригои. Момичето може и да не ги забелязваше в мрака на клуба или стригоят използваше внушението. Вероятно и двете, съдейки по усмихнатото й лице. Стригоите можеха да подчиняват на волята си останалите, подобно на онези морой, които владееха духа като Лиса. Дори навярно бяха по-добри. Видях как стригоят поведе момичето към някакъв малък, пуст коридор. В края му зърнах врата със светещ надпис. Предположих, че е изход. Буквите бяха на кирилица.

— Имате ли представа накъде води вратата? — попитах останалите.

Момчетата свиха рамене, а Денис повтори въпроса ми на Тамара. Тя отговори и той ми преведе.

— Има малка улица отзад, където държат боклука. Между сградата и фабриката. Обикновено е безлюдна.

— Може ли да стигнем до нея, като заобиколим клуба?

Денис изчака за отговора на Тамара.

— Да. Има изход отпред и отзад.

— Идеално.

Излязохме от клуба през предната врата и аз разделих групата на две. Планът беше да нападнем стригоя от две страни и да го засечем в средата — при положение че той и жертвата му все още бяха отзад. Възможно беше да я е завел някъде другаде, но смятах, че е по-вероятно да я нападне и да изсмуче кръвта й направо там, особено ако улицата обикновено е пуста, както твърдеше Тамара.

И не сгреших. След като групата ни се раздели и завихме иззад ъгъла на клуба, видях стригоя и момичето, скрити зад една кофа за боклук. Той се бе навел над нея, а устата му бе на сантиметри от шията й. Изругах тихо. Този не си губеше времето. Надявайки се, че тя все още е жива, се впуснах по улицата, следвана от станалите. От другата страна към нас тичаха Денис и Лев. Щом чу приближаващите стъпки, стригоят реагира мигновено. Светкавичните му рефлекси се задействаха. Веднага пусна момичето и за част от секундата атакува. Избра Денис и Лев, вместо Тамара, Артур и мен. Доста добра стратегия, трябваше да призная. Те бяха само двама, а той — изключително бърз. Вероятно се надяваше да се справи без затруднения с тях, а след това да довърши и нас.

И почти успя. От мощния му удар Лев полетя във въздуха. За мое облекчение кофите за боклук го предпазиха да се удари в стената. И това не беше приятно, но ако бях на негово място, щях да предпочета да се блъсна в кофите за боклук, отколкото в тухлената стена. След това стригоят се нахвърли върху Денис, но той се оказа удивително бърз. Първоначално предполагах, че нито един от тези необещани не притежава истински бойни умения. Бях се заблуждавала.

Те бяха получили същото обучение като мен, липсваше им единствено дисциплина.

Денис избегна удара и от своя страна нанесе един, целейки се надолу, към краката на стригоя. Юмрукът му улучи, макар че не беше достатъчно силен, за да го събори. В ръцете на Денис проблесна сребро и той поряза бузата на стригоя, преди силния му удар отляво да запрати дампира към мен. Подобна рана не беше смъртоносна за един стригой, но среброто му причини болка и аз го чух как изръмжа и се озъби. От кучешките му зъби се стичаше слюнка.

Успях да избегна ловко Денис, така че да не ме събори. Тамара го сграбчи за ръката и го задържа, за да не падне. Тя също беше много бърза и почти мигновено след това се нахвърли върху стригоя. Той замахна, но не я улучи достатъчно силно, за да я отблъсне. В този миг двамата с Артур бяхме отгоре му и го притиснахме към стената. Ала той беше по-силен и скоро щеше да се освободи. В главата ми прозвуча глас — подозрително приличаше на Дмитрий — и ме предупреди, че това е шансът ми да го убия. Това щеше да бъде най-умното и безопасно действие. Стригоят се бе разкрил, а сребърният кол бе в ръката ми. Ако безумният ми план да го разпитам пропадне, аз щях да съм виновна за смъртта на останалите.

Артур и аз скочихме като един.

— Помогнете ни! — изкрещях.