Кръвно обещание

— Да внимавам за какво? — попита Лиса и се озърна. Къщата имаше заден двор, осветен от газови фенери и редици мигащи лампички. Храната и напитките бяха в изобилие, а някакъв тип морой издевателстваше над една китара в опит да впечатли момичетата с несъществуващите си музикални умения. Всъщност музиката му беше толкова ужасна, че можеше да се сметне, че бе открил нов начин за убиване на стригои. Но иначе беше готин, така че на почитателките му явно не им пукаше за свиренето му.

— За това. — Ейвъри посочи мартинито на Лиса. — Знаеш ли вече колко много изпи?

— По-скоро не знае, ако питаш мен — отбеляза Ейдриън. Беше се излегнал на близкия шезлонг с питие в ръка.

В сравнение с тях двамата Лиса се чувстваше малко аматьорка. Въпреки че Ейдриън бе в обичайното си диво и флиртаджийско настроение, не се държеше по налудничавия и глупав начин на някой пияница. Лиса не знаеше колко бе изпило другото момиче, но предполагаше, че е доста, тъй като Ейвъри винаги имаше чаша в ръка. Ейдриън също не оставаше на сухо, но алкохолът само го размекваше. Лиса предполагаше, че имат повече опит от нея. През годините тя бе изгубила тренинг.

— Добре съм — излъга Лиса, която бе открила, че всичко наоколо леко се върти. Тъкмо се питаше дали да не се присъедини към момичетата, които танцуваха върху една маса на двора.

Устните на Ейвъри се извиха в лека усмивка, въпреки че погледът й беше загрижен.

— Разбира се. Просто гледай да не ти стане лошо. Такива неща бързо се разчуват, а последното, което ни е нужно, са слуховете, че принцеса Драгомир не издържа на алкохол. Трябва да поддържаш репутацията на твоята фамилия.

Лиса пресуши питието си.

— Съмнявам се, че консумацията на алкохол е част от традицията на знатното ми семейство.

Ейвъри избута Ейдриън и се излегна на шезлонга до него.

— Хей, ще останеш изненадана. След десет години тези тук ще бъдат твои колеги в кралския съвет. Ще се опитваш да прокараш някаква резолюция, а те ще шепнат помежду си: „Спомняте ли си онзи купон, когато тя се напи и повърна?“

Лиса и Ейдриън се разсмяха. Лиса не мислеше, че ще повърне, но както за всичко останало и за това щеше да се тревожи по-късно. Хубавото в момента беше, че пиенето помагаше да заглуши спомените за случилото се по-рано през деня. Татяна я запозна с бъдещите й пазители: един младеж на име Грант и „млада дама“, която се казваше Серена. И двамата бяха симпатични, но сравнението с Дмитрий и мен бе мъчително за Лиса. Да ги приеме, й се струваше като предателство спрямо нас, но при все това Лиса само кимна и благодари на Татяна.

По-късно узна, че отначало Серена е била определена да пази момиче, което е познавала през целия си живот. Момичето не беше от кралски произход, но понякога в зависимост от броя на пазителите дори обикновените морой имаха пазители — макар че никога повече от един. Когато изникнала необходимостта да се намерят пазители за Лиса, Татяна изтеглила Серена от работата при приятелката й. Серена заяви с усмивка, че това няма значение. Работата и дългът били на първо място и тя щяла с радост да служи на принцеса Драгомир. Но Лиса се чувстваше зле, защото знаеше колко ще е трудно за двете момичета — и ужасно нечестно. И ето го отново — несправедлив баланс на силата, без някой, който да се противопостави.

След като си тръгна от срещата, Лиса проклинаше собствената си слабост. Ако нямаше смелостта да тръгне с мен, разсъждаваше тя, би могла поне да тропне с крак и да настоява Татяна да й даде за пазител майка ми. Тогава Серена щеше да се върне при приятелката си и поне едно приятелство в този свят щеше да остане непокътнато.

Мартинито едновременно притъпяваше болката и я караше да се чувства по-зле, което нямаше смисъл за Лиса. Все едно, помисли си тя. И когато зърна преминаващия наблизо сервитьор, му кимна за още едно питие.

— Хей, може ли да… Амброуз?

Втренчи се изненадано в младежа, застанал пред нея. Ако имаше списание с най-готините мъже дампири по бански, този щеше да бъде на корицата като супермодел (с изключение на Дмитрий, но аз съм пристрастна). Типът се казваше Амброуз и двете се бяхме запознали с него по време на гостуването ни в кралския двор. Имаше загоряла кожа и прекрасно оформени мускули под закопчаната сива риза. Той беше нещо като изключение в двора — дампир, който бе отказал да стане пазител и изпълняваше най-различни задачи: правеше масажи и ако слуховете бяха истина, имаше „романтични“ срещи с кралицата. Последното ме караше да потръпна, а в живота си съм била свидетел на доста гадни неща.

— Принцеса Драгомир — промълви той и й отправи една от ослепителните си усмивки. — Какво неочаквано удоволствие.

— Как си? — попита тя, искрено зарадвана да го види.

— Добре, добре. В крайна сметка имам най-хубавата работа на света. А ти?

— Отлично — отвърна тя.