Кръвно обещание

Бившото гадже на Лиса — и първото момче, с което бе спала — я гледаше с усмивка. Пусна я веднага щом се увери, че се е закрепила достатъчно здраво на краката си. Русокос, със сини очи, Ейрън беше красив по един сладникав начин. Не можех да не се запитам какво ли щеше да се случи, ако Мия го бе видяла. Някога тя, Лиса и Ейрън бяха част от любовен триъгълник, достоен за сапунен сериал.

— Какво правиш тук? Мислех, че си изчезнал — рече Лиса. Ейрън бе напуснал Академията преди няколко месеца.

— Заминавам да уча в Ню Хемпшир — отвърна той. — Тук сме на гости на роднини.

— Е, радвам се да те видя — усмихна му се Лиса. Нещата помежду им не бяха приключили добре, но в сегашното й състояние думите й бяха истина. Беше изпила достатъчно алкохол, за да се зарадва да види всеки на този купон.

— Аз също — не й остана длъжен той. — Изглеждаш невероятно.

Думите му й подействаха повече, отколкото би очаквала, вероятно защото всички наоколо намекваха, че изглежда пияна и безотговорна. И независимо че бяха скъсали, тя си припомни колко привлекателен го бе намирала някога. Честно казано, и сега още го намираше за привлекателен. Просто вече не го обичаше.

— Би трябвало да поддържаме връзка — заяви тя. — Да се държим в течение на нещата, които ни се случват. — За миг се запита дали трябваше да го каже, имайки предвид, че ходеше сериозно с Кристиан. Сетне пропъди тревогите си. Нямаше нищо лошо в това понякога да излиза с други момчета — особено след като на Кристиан явно не му пукаше особено, тъй като не бе дошъл на това пътуване.

— С удоволствие — съгласи се Ейрън. Имаше нещо в погледа му, което я смущаваше. — Дали бих могъл да получа една целувка за раздяла, след като те спасих и всичко останало?

Идеята бе нелепа — сетне, след кратко колебание, Лиса се засмя. Какво значение имаше? Единственият, когото обичаше, беше Кристиан, а целувката между приятели не се брои. Ейрън се наведе и обхвана лицето й в шепи. Устните им се срещнаха и не можеше да се отрече: целувката продължи малко повече, отколкото обикновена приятелска целувка. Когато свърши, Лиса се усмихваше като замаяна гимназистка — каквато всъщност и беше.

— Пак ще се видим — измърмори тя и се запъти към приятелите си.

Ейвъри я посрещна с възмутена физиономия, но не заради Ейдриън и целувката.

— Луда ли си? Едва не си счупи крака! Не можеш да правиш такива неща!

— Нали уж ти си тази, която е забавна — изтъкна Лиса. — Не беше кой знае какво.

— Забавна не е синоним на глупава — отвърна рязко Ейвъри със сериозно изражение. — Не можеш да вършиш подобни глупости. Мисля, че трябва да те заведем да си легнеш.

— Добре съм — настоя Лиса. Отмести упорито поглед от Ейвъри и го насочи към някакви момчета, които пиеха текила на екс. Явно провеждаха някакво състезание — и половината от тях изглеждаха сякаш всеки миг ще припаднат.

— Дай определение на „добре“ — подхвърли Ейдриън малко язвително, но той също изглеждаше загрижен.

— Добре съм — повтори Лиса и отново насочи поглед към приятелката си. — Изобщо не пострадах. — Очакваше да я смъмрят заради Ейрън и се учуди, задето не го направиха. Затова изненадата й беше още по-голяма, когато упрекът дойде от друго място.

— Ти целуна онова момче! — възкликна Джил и се наведе напред. Лицето й беше ужасено и бе забравила досегашната си сдържаност.

— Не беше нищо особено — отвърна Лиса, раздразнена, че тъкмо Джил си позволява да й прави забележка. — И определено не е твоя работа.

— Но ти си с Кристиан! Как можеш да му причиняваш подобно нещо?

— Успокой се, сладурче — намеси се Ейвъри. — Една пиянска целувка не е нищо в сравнение с пиянско падане. Само един Бог знае колко момчета съм целунала в пияно състояние.

— А пък аз тази вечер си останах нецелунат — обади се замислено Ейдриън и поклати глава.

— Това няма значение. — Джил се бе възмутила до дъното на душата си. Бе започнала да харесва и уважава Кристиан. — Ти изневери на Кристиан.

С тези думи все едно че бе изпробвала своя прав десен удар върху брадичката на Лиса.

— Не съм! — възкликна тя. — Ти си влюбена в него, но не желая да се месиш в това, нито да си въобразяваш неща, които не съществуват!

— Не съм си въобразила целувката! — изчерви се Джил.

— Целувката е последната ни грижа — въздъхна Ейвъри. — Говоря сериозно, хайде да се махаме оттук. Утре сутринта ще поговорим.

— Но… — започна Джил.

— Чу я. Да си вървим — намеси се друг глас. Рийд Лазар се бе появил изневиделица и се бе надвесил застрашително над Джил. Както винаги, лицето му бе мрачно и заплашително.

Очите на Джил се разшириха.

— Но аз просто казах истината… — Трябва да призная, че се възхитих на смелостта й, имайки предвид обичайното й плахо държание.

— Дразниш всички — настоя Рийд, наведе се по-близо и стисна юмруци. — Дразниш и мен. — Никога досега не го бях чувала да говори толкова много. Бях свикнала да гледам на него като на пещерен тип, който едва можеше да навърже три думи заедно.

— Я по-спокойно! — Ейдриън скочи и застана до Джил. — Ти си този, който трябва да се успокои. Да не смяташ да се биеш с момиче?

Рийд се извърна и изгледа кръвнишки Ейдриън.