Кръвно обещание

— Това е много по-добро от живота. — Ръцете му се вдигнаха и обхванаха лицето ми. Неговото сърце може и да биеше спокойно, но моето препускаше. — Това е като да си бог, Роуз. Сила. Бързина. Възможност да възприемаш света по начини, които не можеш да си представиш. И… безсмъртие. Бихме могли да бъдем заедно. Завинаги.

Никога това беше единственото, което исках. И дълбоко в мен една част все още копнееше за това, искаше отчаяно да е с него през цялото време. И все пак… нямаше да бъде така, както го исках. Нямаше да е така, както някога. Това щеше да е нещо различно. Нещо грешно. Преглътнах.

— Не… — Едва чувах гласа си, едва успявах да изрека думите, докато той ме докосваше по този начин. Пръстите му бяха толкова леки и нежни. — Не можем.

— Бихме могли. — Един от пръстите му се плъзна по брадичката ми и се спря там, където беше артерията на шията ми. — Мога да го направя бързо. Нима да има болка. Ще го направя, преди да се усетиш. — Навярно беше прав. Ако насила те превръщат в стригой, изсмукват кръвта ти. След това обикновено стригоят се срязва и ти дава да пиеш. Някак си… вярвах, че ще припадна, преди да са изсмукали половината ми кръв.

Заедно завинаги.

Светът малко се разми пред очите ми. Не зная дали беше заради раната на главата, или заради обзелия ме ужас. Представях си стотици сценарии, когато тръгнах да търся Дмитрий. Но нито един не включваше вероятността да стана стригой. Смъртта — неговата или моята — беше единствената мисъл, поглъщаща съзнанието ми, което е било много глупаво от моя страна.

Бавните ми мисли бяха прекъснати, когато вратата внезапно се отвори. Дмитрий се обърна и ме избута грубо, така че да застане пред мен, защитавайки ме с тялото си. Влязоха двама души и затвориха вратата, преди да ми хрумне да хукна към нея. Единият от новодошлите беше стригой, мъж. А другият човешка жена, която носеше поднос с наведена глава.

Веднага познах стригоя. Нямаше начин; лицето му ме преследваше в сънищата. Русата му коса, дълга колкото на Дмитрий, висеше от двете страни на лицето му. Изглежда е бил двадесетина годишен, когато е бил превърнат. Очевидно ни е виждал с Лиса, когато сме били по-малки, но досега аз го бях срещала само два пъти. Веднъж, когато се бих с него на територията на Академията. Втория път, когато се срещнахме в пещерата, която стригоите използваха за свое свърталище.

Той ухапа Дмитрий и го превърна в стригой.

Типът почти не ме удостои с поглед, а вместо това насочи с пълна сила гнева си към Дмитрий.

— Какво, по дяволите, става? — Нямах проблем да го разбера. Беше американец. — Държиш тук някакъв домашен любимец?

— Това не е твоя работа, Нейтан. — Гласът на Дмитрий беше леден. По-рано мислех, че думите му не изразяват никакви емоции. Сега осъзнах, че просто е по-трудно да се различат. В тона му в момента се усещаше съвсем ясно предизвикателство, както и предупреждение към другия да не се намесва. — Галина ми разреши.

Погледът на Нейтан се отмести от него към мен. Гневът му се превърна в шок.

— Тя?

Дмитрий се премести леко и сега изцяло ме закриваше. Една твърдоглава част от мен искаше да заяви рязко, че не ми е притрябвала защитата на стригой, само че… май ми трябваше.

— Тя беше в училището в Монтана… Ние се бихме… — устните му се дръпнаха назад, разкривайки острите му кучешки зъби. — Щях да вкуся кръвта й, ако онзи младок мороят, който използваше огън, не се бе намесил.

— Това няма нищо общо с теб — повтори Дмитрий.

Червените очи на Нейтан бяха разширени и нетърпеливи.

— Шегуваш ли се? Тя може да ни заведе при онази Драгомир! Ако прекъснем рода им, имената ни ще станат легендарни. Колко дълго смяташ да я задържиш?

— Махай се! — изръмжа Дмитрий. — Това не е молба.

Нейтан посочи към мен.

— Тя е ценна. Ако възнамеряваш да я държиш тук като кървава курва за развлечение, поне я сподели. А след като се сдобием от нея с цялата информация, ще я довършим.

Дмитрий направи крачка напред.

— Махай се оттук. Ако само я докоснеш, ще те унищожа. Ще откъсна главата ти с голи ръце и ще я гледам как се превръща в прах на слънцето.

Яростта на Нейтан се усили.

— Галина няма да ти разреши да си играеш в къщата с това момиче. Дори ти нямаш чак такива привилегии.

— Не ме карай да ти повтарям да се махнеш. Днес не съм особено търпелив.

Нейтан не каза нищо и двамата стригои останаха така известно време, вперили погледи един в друг. Знаех, че мощта на стригоите отчасти е свързана с възрастта. Нейтан очевидно е бил превърнат пръв. Не знаех колко отдавна, но докато ги наблюдавах, имах чувството, че Дмитрий може би е по-силен или силите им бяха равни. Бих могла да се закълна, че в очите на Нейтан се мярна страх, но той се обърна, преди да успея да видя по-добре.

— Не сме приключили — процеди той и се запъти към вратата. — Ще говоря с Галина.

Излезе и за кратко никой не помръдна, нито заговори. След това Дмитрий погледна към младата жена и каза нещо на руски. Тя стоеше там като вцепенена.