Кръвно обещание

Интересно. Двойни врати на затвора ми. Ако я бях последвала, нямаше да мога да избягам. Тя просто щеше да изчака до другата затворена врата, докато не й се притече на помощ някой стригой. Това още повече усложняваше нещата, но дори краткият оглед ми даде искрица надежда. Трябваше да измисля как да се възползвам от тази информация, освен ако не се окажеше, че съм пропиляла единствения си шанс, като не действах сега. Защото Дмитрий можеше да се появи всеки момент и да ме превърне в стригой.

Въздъхнах. Дмитрий, Дмитрий, Дмитрий.

Погледнах надолу и разгледах дрехите, които ми бе донесла. Настоящото ми облекло не ме притесняваше, но ако останех тук по-дълго, джинсите и тениската ми щяха да се вмиришат.

Също като Тамара някой тук искаше да ме наконти.

Дрехите, които Ина ми донесе, до една бяха рокли с моя размер. Червена копринена тясна рокля. Плетена рокля с дълги ръкави, поръбена със сатен, която плътно прилепваше към тялото. Дълга до земята рокля от шифон с висока талия.

— О, страхотно. Ще съм като кукличка.

Като прехвърлих купчината, открих няколко нощници, както и бельо и сутиени. Всички бяха от сатен и коприна. Най-обикновената дреха беше яркозелена кашмирена рокля. Вдигнах я, като се опитах да си представя дръзкото си бягство в подобно одеяние. Нямаш начин. Поклатих глава и захвърлих безполезните дрехи на пода. Явно известно време щях да си остана със сегашните си дрехи.

След това закрачих напред-назад из просторната дневна, докато прехвърлях в ума си най-различни безполезни планове за бягство. Докато вървях, осъзнах колко съм уморена — като се изключи безсъзнанието, в което изпаднах, след като Дмитрий ме удари, не бях спала почти цяло денонощие. Отново се изправих пред дилема, както с храната. Да се поддам ли на умората и да поспя, или да остана будна и нащрек? Трябваше да възстановя силите си, но и най-малката непредпазливост ме излагаше на риск.

Накрая се отказах и легнах върху огромното легло. Тогава ми хрумна една идея. Не бях съвсем безпомощна. Ако Ейдриън ме посети в съня ми, можех да му разкажа какво се е случило. Наистина последния път му казах да стои далеч от мен, но преди никога не се бе вслушвал в думите ми. Защо този път да е по-различно? Съсредоточих мислите си върху него и зачаках сънят да дойде, сякаш можех да го призова с мисълта си.

Но не се получи. Никой не посети сънищата ми и когато се събудих, останах изненадана колко наранена се чувствах. Въпреки увлечението на Ейдриън по Ейвъри, не спирах да мисля колко мило се държа той с Джил последния път, когато ги видях. Освен това беше разтревожен и за Лиса и не демонстрираше обичайното си безгрижие и непукизъм. Беше сериозен и… ами, сладък. В гърлото ми заседна буца. Наистина не изпитвах романтичен интерес към него, но това не оправдаваше лошото ми държание. Така бях изгубила и приятелството ни, и шанса да се обърна за помощ чрез него.

Тихото шумолене на хартия ме изтръгна от мрачните мисли и рязко вдигнах глава. Някой беше във всекидневната, седнал с гръб към мен на дивана. Отне ми секунда, за да позная Дмитрий.

— Какво правиш тук? — попитах и станах от леглото. В замаяното си състояние не усетих дори обичайното гадене.

— Чакам да се събудиш — отвърна той, без да си дава труд да се обръща. Беше прекалено уверен в неспособността ми да му навредя и сигурно имаше защо.

— Звучи доста отегчително.

Прекосих стаята и застанах в най-отдалечения ъгъл. Облегнах се на стената. Скръстих ръце пред гърдите, черпейки успокоение от безполезната ми защитна поза.

— Не е толкова отегчително. Имах компания.

Той погледна към мен и вдигна една книга. Каубойски роман. Мисля, че това ме шокира почти толкова силно, колкото промяната във външността му. Имаше нещо толкова… нормално във всичко това. Като дампир той обичаше каубойските романи и аз често го дразнех, че иска да бъде каубой. Не зная защо, но си представях, че това му хоби е изчезнало след превръщането му в стригой. Обзета от безумна надежда, аз се вгледах в лицето му, сякаш очаквах да видя някаква драстична промяна, че докато съм спяла, отново е станал същият както преди. И може би последният месец и половина е бил само един лош сън.

Но не. Червените очи и твърдото изражение попариха всичките ми надежди.

— Спа доста дълго — додаде той. Осмелих се да хвърля бърз поглед към прозореца. Пълен мрак. Беше нощ. По дяволите. Исках да поспя само два часа. — И си яла.

Развеселената нотка в гласа му ме подразни.

— Ами, да, умирам си за пеперони. Какво искаш?

Той отбеляза докъде е стигнал в книгата и я остави на масата.

— Да те видя.

— Наистина ли? Аз пък си мислех, че единствената ти цел е да ме превърнеш в една от живите мъртви.

Той не каза нищо, което донякъде ме обърка. Мразех да се чувствам така, сякаш каквото и да кажех, нямаше значение. Вместо това се опита да ме убеди да седна:

— Не се ли уморяваш да стоиш все права?

— Току-що се събудих. Освен това след като мога да прекарам един час в хвърляне на мебели, няма да ми навреди да постоя малко.