Кукла на верига

— Съвсем безопасно наистина — одобри де Грааф, сетне добави замислено: — Разбира се, докато не се сблъскате с хората, които биха изявили склонност да се държат с вас така, както вие се държите с тях.

— Не ви разбирам, полковник.

— Говоря с недомлъвки — отвърна де Грааф със задоволство. — Както и да е, признавам, че в момента всички следи водят към Нидерландия. За жалост, уликите наистина сочат Амстердам. Не мислете, че не съзнаваме незавидната си слава. Бихме искали да не е така. Обаче е така. Знаем, че стоката влиза в страната на едро. Също знаем, че излиза напълно раздробена — но откъде и как, нямаме представа.

— От вашия вилает — казах кротко аз.

— Моля?

— От вашата област. От Амстердам. Вие защищавате законите в Амстердам.

— С колко души се сприятелявате в течение на една година? — попита любезно ван Гелдер.

— Работата ми не е да се сприятелявам.

— Да, вашата работа е да очиствате света от хора, които очистват хора — каза де Грааф помирително. — Познаваме ви. Имаме чудесно досие за вас. Бихте ли искали да го видите?

— Минали истории ме отегчават.

— Така си и знаех — въздъхна де Грааф. — Вижте, Шърман, и най-добрата полиция в света може да се натъкне на непробиваема стена. Тъкмо такъв е нашият случай — не че претендирам да сме най-добрите. Всичко на всичко ни е необходимо един проход в тази стена, един-единствен проход… Навярно имате някаква идея, някакъв план?

— Та аз пристигнах едва вчера. — Промуших пръст от вътрешната страна на десния си крачол и подадох на полковника двете хартийки, които намерих в джоба на мъртвия стюард. — Вижте тези цифри, тези числа, може би… Говорят ли ви нещо?

Де Грааф ме погледна бегло, поднесе листчетата под силната лампа на бюрото и после ги остави.

— Нищо не ми говорят.

— А можете ли да разберете дали означават нещо?

— Разполагам с много способен персонал. Къде ги намерихте впрочем?

— Един човек ми ги даде.

— Искате да кажете, че ги взехте от един човек.

— Има ли някаква разлика?

— Би могло да има огромна разлика. — Де Грааф наклони тялото си напред, лицето и гласът му станаха неимоверно сериозни. — Слушайте, майор Шърман, известни са ни вашите похвати да изваждате хората от равновесие и да ги държите в такова състояние. Известна ни е вашата склонност да престъпяте законите…

— Полковник де Грааф!

— Уместно възражение — може би по начало никога не сте им се подчинявали. Позната ни е тази мудна тактика — безспорно ефективна, както и самоубийствена — на безкрайни провокаци, на безконечно изчакване нещо да се пропука, някой да се издаде. Но умолявам ви, майор Шърман, недейте да провокирате прекалено много жители на Амстердам. В нашия град има прекалено много канали.

— Няма да провокирам никого — приех аз. — Ще бъда крайно предпазлив.

— Сигурен съм, че ще спазите обещанието си. — Де Грааф въздъхна. — А сега, струва ми се, ван Гелдер има да ви показва нещо.

Не беше сгрешил. Ван Гелдер ме качи в личния си черен опел и от Главното полицейско управление на Марниксщраат ме откара в градската морга. Още преди да си тръгна оттам, пожелах да не бях идвал въобще.

Градската морга, естествено, нямаше очарованието и романтичната красота на стария Амстердам. По нищо не се различаваше от моргата на всеки голям град — леденееща и клинична обстановка, безчовечна и отвратителна. По средата на централната зала вървяха два реда мраморни на вид бели маси, но почти сигурно бяха само имитация, докато отстрани помещението беше обточено с масивни метални врати. Облечен в безупречно колосано бяло сако, главният служител тук беше някакъв жизнерадостен, червендалест и общителен образ, който създаваше впечатление, че всеки момент има опасност да избухне в неудържим смях — чудновато качество, ще си помисли човек, за служител в морга, но бързо ще промени мнението си, стига да си припомни, че мнозинството английски палачи от миналото са имали репутация на големи веселяци и отлични партньори за кръчмарска маса.

По указание на ван Гелдер служителят ни отведе пред една от големите метални врати, отвори я и отвътре изтика носилка на стоманени колелца. Под чаршафа се забелязваха неясни форми.

— Каналът, в който е намерен този труп, се нарича „Крокискейд“ — съобщи ван Гелдер. Гласът му бе абсолютно безизразен. — Намира се надолу към кейовете. А човекът се казва Ханс Гербер. Деветнайсетгодишен. Няма да ви показвам лицето му — престоял е твърде дълго във водата. Откри го пожарната команда, като вадеше някаква кола. Иначе би могъл да престои там още година или две. Някой е омотал около кръста му парчета стари оловни тръби.