Кукла на верига

Повдигна крайчеца на чаршафа и отдолу се показа слаба, омършавяла ръка. Имаше вид, сякаш някой цялата бе я изтъпкал с катерачни обувки, снабдени с шипове за лед. Странни морави линии свързваха много от тези пробиви и навсякъде кожата бе посиняла. Без да обели зъб, ван Гелдер заметна обратно чаршафа и отстъпи назад. Служителят вкара наново носилката, заключи вратата, отведе ни пред друга подобна и повтори процедурата отпреди малко, като междувременно се хилеше широко, сякаш бе разорен английски дук, който развежда посетители из своя наследствен замък.

— Няма да ви показвам лицето и на този труп — рече ван Гелдер. — Не е приятно да се гледа двайсет и три годишно момче с лик на седемдесетгодишен старец. — Обърна се към служителя: — Къде е намерен този?

— В Остерхоок — засия служителят. — На един шлеп за въглища.

— Да, точно там. — Ван Гелдер кимна. — А край него се е търкаляла празна бутилка от джин. Всичкият джин е бил в тялото му. Знаете каква чудесна комбинация се получава от джин и хероин. — Отдръпна чаршафа и откри една ръка, много подобна на онази, която току-що бях видял. Самоубийство или убийство?

— Зависи.

— От какво?

— От това, дали сам си е купил бутилката джин. В такъв случай е самоубийство или злополука. Ала някой може да е пъхнал бутилката в ръката му. Тогава вече е убийство. Миналия месец имахме подобен случай на пристанището в Лондон. Каква е истината, така и не разбрахме.

По знак на ван Гелдер служителят щастливо ни поведе към една маса в центъра на залата. Този път ван Гелдер отметна чаршафа откъм главата. Момичето имаше златиста коса и беше много младо и много красиво.

— Красива е, нали? — рече ван Гелдер. — Лицето й е непокътнато. Казва се Юлия Розмайер и е немкиня. Това е всичко, което знаем засега за нея — повече няма и да научим. Лекарите предполагат, че е шестнайсетгодишна.

— Как е починала?

— Падане от шестия етаж.

— Представих си за момент колко по-добре би изглеждал бившият стюард върху тази маса, сетне попитах:

— Бутната ли е била?

— Не, сама е паднала. Има свидетели. Всичките са били „друсани“. Тя през цялата вечер говорела, че иска да прелети до Англия. Била обхваната от някаква мания да се срещне с кралицата. Изведнъж се покатерила през балкона, казала, че излита да види кралицата, и… излетяла. За щастие, в това време долу нямало минувачи.

Искате ли да видите още?

— Бих предпочел да пийна нещо в най-близката пивница, ако нямате нищо против, разбира се.

— Добре. — Ван Гелдер се усмихна, ала в усмивката му нямаше нищо весело. — Но ви предлагам да отидем у дома. Не е далеч. Имам причини да ви поканя.

— Причини?

— Ще разберете.

Сбогувахме се с ухиления до уши служител, който имаше вид, сякаш се кани да ни каже: „Заповядайте пак“, но тъй или иначе не го каза. Небето навън бе помръкнало в сравнение със сутрешните часове и сега тъкмо закапваха едри, откъслечни капки дъжд. На изток хоризонтът бе мъртвешки морав и излъчваше нещо много по-силно от смътна заплаха и знамение. Рядко небето така точно е отразявало вътрешното ми състояние.

Домът на ван Гелдер превъзхождаше повечето от познатите ми английски кръчми — един оазис на топлина и добро настроение в сравнение с проливния дъжд навън и гъстите струи вода, браздящи прозорците. Отвсякъде лъхаше уют и удобство, дори от доста масивната холандска мебел с нейните прекалено твърдо издути кресла, но да си призная, предпочитам много повече тях пред разни други, които оставят следи по теб с острите си пружини. Подът бе застлан с червеникавокафяв килим, а стените бяха боядисани в различни нюанси на топли, пастелни тонове. Огънят в камината бумтеше и ван Гелдер — с радост забелязах това — внимателно проучваше един богато зареден с напитки бар.

— И така — подхванах аз, — не беше трудно да се разбере, че ме заведохте в тая отвратителна морга, за да реализирате своя замисъл. Сигурен съм, че успяхте. И какъв бе по-точно вашият замисъл?

— Не замисъл, а замисли. Първо, исках да ви убедя, че тук сме изправени пред един много по-кошмарен проблем, отколкото е той у вас, в Англия. В моргата имаше още шестима наркомани, а колко от тях са починали от естествена смърт, може само да се предполага. Разбира се, не винаги е така — тези смъртни случаи са на приливи и отливи, но все пак умират хора от нелепа смърт, и то предимно младежи. Да не говорим, че зад всеки един в моргата стоят стотици безпомощни наркомани, които продължават да пълнят улиците.

— Искате да кажете, че вие имате дори по-силни подбуди от мен да преследвате и да обезвредявате разпространителите на наркотици и че ние се борим срещу общ враг: главния източник на доставки. Така ли?

— Във всяка страна един само е царят.

— И другият ви замисъл?

— Да подсиля предупреждението на полковник де Грааф. Тези хора са абсолютно безпощадни. Провокирате ли ги прекалено, проникнете ли по-близо до тях… не знам, има още празни маси в моргата.

— Какво ще кажете да пийнем? — предложих аз.