Куклата близнак

Тя го чакаше на ръба на гората, както винаги. Аркониел слезе от коня и я последва пеш. Вещицата го поведе към дъба по път, който му се стори по-къс от обичайния. Вече над две години той бе неин ученик и любовник, ала тя още не му беше поверила пътя до дома си.

На поляната откри Тобин да седи край огъня, увит в кожа на дива котка. Лицето на детето беше изпито, а около очите му имаше тъмни кръгове. Явно беше задрямал, но рязко се сепна при приближаването им.

— Как се чувстваш, Тобин? — попита Аркониел, коленичейки край него. Дали му се струваше, или познатите черти на лика вече се бяха променили леко?

— Малко по-добре — изплашено отвърна Тобин. — Лел казва, че нямам чума.

— Не, разбира се, че не!

— Но какво става с мен?! — Момчето му показа кърваво петно върху гладката си гръд. — Не спира да капе и отново започва да ме боли. Трябва да имам червено-черната смърт. Какво друго може да е това?

— Магия — каза Аркониел. — Магия, вложена в теб много отдавна, която се разваля преди нужното време. Много съжалявам. Не трябваше да узнаваш по такъв начин.

Точно както се бе опасявал, принцът изглеждаше още по-ужасен.

— Магия? Върху мен?

— Да. Магията на Лел.

Тобин хвърли поглед към вещицата, който показваше колко предаден се чувства.

— Но защо? Кога си я направила? Когато сложи кръвта ми в куклата?

— Не, кийса. Още по-отдавна. Когато се роди. Айя и Аркониел дошли при мен, помолили. Казали твое лунно божество го иска. Твой баща го иска. Част от път воин. Ела, по-добре да покажем.

Ки бе възнамерявал да отиде право в крепостта и да доведе Аркониел, но духът не искаше и да чуе.

Следвай, повели братът с хрипкав шепот. Ки не се осмели да не се подчини.

Призракът го поведе към една горска пътечка, която прекосяваше поляната и пресичаше реката при един брод.

Ки надникна в торбата и се зачуди защо една захабена стара кукла ще има такова значение за един дух. Ала явно имаше, защото братът внезапно изникна до стремето му и момчето изтръпна от мраз.

Не за теб! — просъска братът, сграбчвайки крака му с ледените си пръсти.

— Не я искам! — Ки затвори торбицата и я мушна между крака си и седлото.

Отвъд брода пътят бързо се устръмни и започна да изглежда познат. Момчето разпозна голям камък, който бяха използвали за маса един летен ден, когато си бяха направили пикник с Лел и Аркониел. Значи почти беше стигнал.

Макар да беше уморен и изнервен от присъствието на духа, Ки не можа да сдържи усмивката си, представяйки си колко щяха да се изненадат всички.

Тобин потръпна, когато се приведе над гладката повърхност на вира. Лел го беше накарала да си свали туниката и ризата. Поглеждайки надолу, той виждаше лицето си и червеното петно между гърдите. Зачуди се дали да отмие кръвта, но не се осмели. Лел и Аркониел го наблюдаваха все така странно.

— Гледай вира — отново му каза Лел, шумолейки с нещо зад него. — Аркониел, ти му кажи.

Магьосникът коленичи край него.

— Баща ти трябваше да бъде този, който да ти разкрие това — или Айя. А ти трябваше да бъдеш по-голям и готов да заемеш мястото си. Ала изглежда боговете са имали други планове… Чувал си да казват, че мъртвият ти близнак бил момиче. Това е истина, в известен смисъл.

Тобин погледна към него и видя дълбока печал в лицето на чародея.

— Онази нощ майка ти роди две деца: момче и момиче. Едното дете умря, както знаеш. Но… Оцелялото дете беше момиче. Ти, Тобин. Лел използва специална магия…

— Съшиване на кожа — каза вещицата.

— Съшиване на кожа, за да те накара да изглеждаш момче, а мъртвото момче — брат ти — да изглежда момиче.

За момент Тобин си помисли, че отново е изгубил гласа си, както когато майка му беше умряла. Но успя да изхрипти:

— Не!

— Истина е, Тобин. Ти си момиче в тялото на момче. Ще дойде време, в което ще захвърлиш тази фалшива форма и ще заемеш мястото си в света като жена.

Тобин се тресеше, не заради студа.

— Но… защо?

— За да те защитим, докато можеш да станеш кралица.

— Да ме защитите? От кого?

— От вуйчо ти и неговите Гоначи. Те биха те убили, ако знаеха. Кралят щеше да те убие в нощта, когато се роди, ако ние не бяхме използвали тази магия. Вече бе убил други, мнозина други, за които се страхуваше, че ще оспорят претенцията му към престола.

— Нирин каза… Но той говореше за предатели!

— Не, те бяха невинни. И имаха далеч по-малко право от теб, дъщерята на собствената му сестра. Знаеш Пророчеството от Афра. Ти си истинска дъщеря на Телатимос, последната с негова кръв. Тази магия… тя бе единственият начин, с който можехме да те защитим. До този момент тя работеше.

Тобин се взираше в отразеното си лице — в очите, в косата, в белега върху острата брадичка.

— Не! Лъжеш! Искам да бъда, когото съм! Аз съм воин!

— Никога не си била нищо друго — каза му Аркониел. — Но по волята на Илиор ти е отредено да бъдеш и нещо повече. Айя е получила видението за теб, докато още си била в утробата на майка си. Стотици жреци и магове са сънували за теб. Ти ще бъдеш велик боец и славна кралица, като самата Герилейн.

Тобин притисна ръце до ушите си и яростно разклати глава.