Куклата близнак

Дори и без амулета си Аркониел продължаваше да се оглежда нервно. Дали въпросните Гоначи можеха да разпознават магьосниците само чрез уменията си? Някои от слуховете, които бяха чули за облечените в бяло кралски магьоснически стражи, загатваха за необичайни сили. Но в такъв случай бяха избрали необичайно място да ги демонстрират. Силара беше обикновен пристанищен градец, който не се отличаваше с нищо.

На брега вече се бяха струпали любопитни. Подигравателните им викове се понасяха по водата.

Тълпата беше прекалено гъста, за да преминат, затова Айя плати на един кръчмар за малка мръсна стаичка на втория етаж, от която се откриваше изглед към широката платформа на екзекуцията. Тя се издигаше между два каменни кея. Войници с бродиран червен летящ сокол върху тъмнозелените си табарди стояха в два реда около нея. Бяха около четиридесет.

Зад тях се издигаше бесилка и две дървени рамки, около които стояха няколко магьосника.

— Бели одежди — промърмори Айя, поглеждайки към магьосниците.

— Нирин въведе тази мода. Беше с бяла роба в нощта, когато Тобин се роди.

Шестима вече висяха от хоризонталната греда на бесилката. Четирима бяха увиснали бездвижно — сред тях имаше жрец на Илиор. Останалите две жертви — жена и момче — бяха прекалено дребни, та тежестта им да им строши вратовете. Ръцете и краката им бяха вързани и те се гърчеха бясно.

Дали се борят за живот, или за смърт? — зачуди се ужасеният Аркониел. В главата му кой знае защо изникна споменът за една пеперуда, която бе наблюдавал да излиза от зимния си пашкул — увиснала под един клон на копринен конец, тя се бе мятала в лъскавата си кафява обвивка. Осъдените притежаваха някакво извратено сходство с този му спомен, ала в края нямаше да изникнат с красиви криле.

Най-сетне някакви войници приключиха агонията им, като се увесиха на краката им. Откъм тълпата долетя известно ликуване, но като цяло зяпачите се бяха умълчали.

Аркониел стискаше рамката на прозореца. Вече бе започнало да му прилошава, а лошото тепърва предстоеше.

През цялото това време магьосниците на платформата бяха стояли неподвижно. Когато и последният обесен затихна, те се разпръснаха в редица, разкривайки двамата голи, коленичили мъже, които бяха закривали до този момент. Единият от тях беше белокос старец, другият бе млад и тъмен. И двамата носеха дебели железни окови около шиите и китките си.

Аркониел се загледа към Гоначите и издаде звук на отвращение. Макар да не можеше да види лицата им, ясно различи раздвоената червена брада на мъжа, стоящ най-близо до рамките.

— Това е Нирин!

— Да. Не осъзнавах, че са толкова много, макар че това не би трябвало да ме изненадва… Тези затворници са магьосници. Виждаш ли оковите им? Това е много мощна магия. Замъгляват ума.

Войниците изправиха двамата на крака и ги завързаха за двете рамки със сребърни окови. Сега Аркониел можеше да види сложните символи, покриващи гърдите на двамата. Преди да е могъл да попита Айя за тях, наставницата му простена и го стисна за ръката.

Когато жертвите бяха завързани, магьосниците ги обградиха и започнаха да заклинават. Старецът впери поглед в небето, но другият се паникьоса, започна да пищи и да моли тълпата и Илиор да го спасят.

— Не можем ли да… — Аркониел внезапно замлъкна, защото ослепителна болка го проряза зад очите. — Какво е това? Усещаш ли го?

— Предпазно заклинание — прошепна Айя, притискайки ръка до челото си. — И предупреждение за онези от нас, които гледат.

Зрителите бяха утихнали. Аркониел чуваше как напевите стават все по-силни и по-силни. Потокът думи бе неразбираем, ала пулсирането в главата му стана по-болезнено и започна да се разпростира към гърдите и ръцете му. Струваше му се, че някой е притиснал сърцето му между два камъка. Младежът бавно се отпусна на колене, но не можеше да откъсне поглед.

Затворниците се затресоха яростно, сетне започнаха да пищят, защото от плътта им изникнаха бели пламъци, които ги обгърнаха. Нямаше дим. Белият огън бе толкова силен, че само след мигове в рамките бяха останали само парчета крайници, приковани за ъглите им. Айя дрезгаво шепнеше край него. Той се присъедини към молитвата й.

Когато всичко свърши, Айя се отпусна на леглото и с треперещи пръсти очерта заклинание за нечуваемост около тях. Дълго време и двамата останаха безмълвни. Най-сетне тя прошепна:

— Не бихме могли да сторим нищо. Нищо. Вече виждам мощта им. Те са обединили силата си. А ние сме тъй пръснати…

— Плюс подкрепата на краля! — презрително изрече Аркониел. В крайна сметка се е научил от майка си.

— С него всъщност е по-лошо. Тя беше луда, докато той е с разсъдъка си. Достатъчно безскрупулен и интелигентен да настрои магьосниците едни срещу други.

Страхът ги задържа в стаята до здрач, когато стопанинът ги изгони, за да предостави стаята на някаква уличница и нейния клиент.

Кръчмите още бяха отворени и по улиците имаше много хора, но никой не се приближаваше към платформата. Мястото на екзекуцията бе осветено с факли. Обесените леко се поклащаха на вятъра. Но рамките бяха махнати.