Куклата близнак

Тобин се остави да бъде изправен и последва мъжа до двора на казармите. Излезлите войници го приветстваха с преувеличено оживление.

— Ето го най-сетне! — каза сивобрадият Ларис, мятайки Тобин на рамото си. — Липсваше ни, хлапе. Тарин отново ли започва да те учи?

Тобин кимна.

— Какво, принце? — каза весело Кони, разклащайки крака му. — Говори по-високо.

— Когато реши, че е готов — каза Тарин. — Сега да видим колко си спомня от уроците.

Тобин поздрави Тарин с меча си и зае позиция. В началото се чувстваше скован и тромав, но когато вече бяха стигнали до последната серия намушквания и отразявания, войниците го насърчаваха.

— Не е зле — каза Тарин. — Но искам отново да те виждам тук всеки ден. Ще дойде време, в което ще се радваш за всички тези тренировки. Сега да видим дали ръката ти помни лъка.

Той изчезна в бараката и се върна с лъка на Тобин, тренировъчни стрели и чувала със стърготини, който използваха за мишена. Остави чувала в средата на двора, на около двадесет крачки.

Тобин провери тетивата, постави стрела и опъна. Стрелата политна високо и се приземи в калта край стената.

— Внимавай за дишането си и леко раздалечи крака — напомни му Тарин.

Момчето си пое дълбок дъх и го изпусна бавно, докато опъваше тетивата. Този път стрелата уцели, поваляйки чувала.

— Така се прави. Отново.

Тарин му позволяваше да използва само три стрели. След като ги изстреляше, трябваше да мисли как да подобри стрелбата си, докато ги събира.

Но преди Тобин да е успял да стреля, Тарин се обърна към Кони:

— Какво стана с новите стрели, които изработи за принца?

— Тук са. — Кони се протегна зад бъчвата, на която седеше, измъквайки колчан с дузина нови стрели с пера от дива гъска. — Дано ти донесат късмет, Тобин — каза той, подавайки ги.

— На готвачката отдавна й се ще да сготви заешко или фазан — рече Тарин на момчето. — Искаш ли да ми помогнеш да набавим вечеря? Добре. Ларис, върви да питаш херцога дали не иска да дойде с нас на лов. Маниес, оседлай Госи.

Ларис бързо се отправи към замъка. Скоро се върна, поклащайки глава.

Яздейки по калната планинска пътека с Тарин и Кони, Тобин се стараеше да скрие разочарованието си. Дърветата още бяха голи, но по земята сред опадалите листа вече стърчеше зеленина. Долавяше се първият намек на пролетта. Гората ухаеше на гнило дърво и влажна пръст. Когато достигнаха до удачно според най-възрастния в групата място, тримата слязоха от конете и продължиха пеш.

Това беше първият път, в който Тобин навлизаше толкова навътре в гората. Пътят скоро изчезна иззад тях, лесът се сгъсти, земята стана по-трудна за вървене. Само техните стъпки нарушаваха тишината и лесно можеха да чуят проскърцването на дърветата и шумоленето на някакви дребни животинки. Най-важното беше, че демонът не ги беше последвал.

Тарин и Кони му показаха как да привиква любопитните фазани, имитирайки зова им. Тобин също опита, но при него не се получи.

Няколко птици се отзоваха на повика на Тарин, подавайки глави от храсталака или скачайки върху дънери, за да видят какво става. Мъжете оставиха Тобин да стреля по тях и накрая той уцели една.

— Много добре! — Тарин гордо го потупа по рамото. — Върви донеси улова си.

Фазанът беше паднал, но не беше мъртъв. Ивичестата му глава беше извита настрана и черно око се взираше в момчето. Птицата леко потрепваше с опашка, но не можеше да помръдне. Капка ярка кръв се бе събрала на върха на човката й, червена като…

Тобин дочу странно жужене, като пчели, но още не беше достатъчно топло за тях. Следващото нещо, което помнеше, бе как лежи върху влажната земя, а притесненият Тарин разтрива китките и гърдите му.

— Тобин? Какво ти е, момче?

Объркан, Тобин се надигна и се огледа. Лъкът му лежеше на земята, но никой не изглеждаше ядосан заради това. Кони бе седнал върху падналото дърво, държащ мъртвия фазан за краката.

— Уцели го, принце. Свали го право от дървото. Да не ти е лошо?

Момчето поклати глава. Не знаеше какво се бе случило. Взе птицата, разпери опашката й и се възхити на перата.

— Изстрелът беше добър, но мисля, че за днес стига — каза Тарин.

Тобин отново поклати глава, този път по-енергично, и дори скочи на крака, за да им покаже, че е добре.

Тарин се поколеба за миг, сетне се засмя.

— Добре тогава.

Преди здрач принцът успя да уцели още един фазан. Когато поемаха обратно, вече всички бяха забравили глупавия му припадък, дори самият Тобин.

През следващите няколко седмици дните ставаха по-дълги и те прекарваха повече време в гората. Пролетта дойде, обгръщайки дърветата в нова зеленина. От кафявата почва надничаха треви и гъби. На поляните излизаха кошути, за да учат малките си да пасат. По тях Тарин не стреляше.

Понякога оставаха по цял ден, опичайки дивеча на пръчки върху огъня, а ако не бяха уловили нищо, ядяха хляба и сиренето, които готвачката им приготвяше. Тобин не беше претенциозен към менюто, радваше го, че е навън. Никога не се беше забавлявал така.