Куклата близнак

Какво се беше случило в кулата? Тобин затвори очи, чувствайки се странно. Пчелите отново бяха започнали да жужат в главата му. Дали шиенето на кукли те правеше луд? Припомни си онази жена на пазара. Тя не изглеждаше луда. Дали баба му също е правила кукли? Не, тя беше отровила съпруга си…

Риус отново въздъхна.

— Не мисля, че майка ти е искала да те нарани. Когато се окажеше не на себе си, тя не знаеше какво върши. Разбираш ли какво ти казвам?

Тобин не разбираше нищо, но кимна, надявайки се да зарадва баща си. В момента не искаше да мисли за майка си. Когато го стореше, сякаш мислеше за две различни жени и това го караше да изпитва страх. Жестоката, отнесена жена, която „не бе била на себе си“ винаги го беше ужасявала. Другата — онази, показала му как да нанася очертанията на буквите, която яздеше с развята от вятъра коса и ухаеше на пролетна поляна — беше непозната, която идваше да го посети за малко, сетне го изоставяше. В ума на Тобин тя бе изчезнала от кулата по подобие на някоя от птиците си.

— Някой ден ще разбереш — каза баща му. Повдигна Тобин и отново го погледна. — Ти си много специален, детето ми.

Демонът, мирувал, откъсна един гоблен от отсрещната стена на помещението и яростно го скъса на две, строшавайки рамката, след което го захвърли на пода с трясък. Но баща му не обърна внимание.

— Още си твърде млад да мислиш за това, но ти обещавам, че ще бъдеш велик боец, когато пораснеш. Ще живееш в Еро и всички ще ти се покланят. Всичко, което съм сторил, Тобин, го сторих за теб и за Скала.

Момчето избухна в сълзи и отново притисна лицето си до гърдите на баща си. Не го интересуваше дали ще живее в Еро или където и да е другаде. Просто не искаше да вижда това странно ново изражение върху бащиното си лице. Прекалено много напомняше на майка му.

Жестоката.

На следващия ден Тобин събра пергаментите и перата и ги отнесе в един неизползван сандък, който стоеше в спалнята му. Под тях бе оставил куклата, скрита в стар чувал от брашно, който бе намерил в кухненския двор. Знаеше, че е рисковано, но пък се чувстваше мъничко по-добре, когато куклата беше наблизо.

След това можеше да погледне в собствените си очи в огледалото и с устни да оформи думите „майка ми е мъртва“, без да усети нищо.

Но всеки път, когато умът му се запиташе защо е мъртва или какво се бе случило тогава в кулата, мислите му се пръскаха като разпилени бобчета, а пронизваща болка започваше да пулсира в средата на гърдите му, точно под гръдната кост, с което не му позволяваше да диша. Най-добре беше да не мисли за това.

С куклата беше различно. Не се осмеляваше да каже някому за нея, но не можеше да я остави. Нуждата да я докосне го събуждаше посред нощ и го отвеждаше до ковчежето. Веднъж бе заспал на пода и се беше събудил точно навреме да я скрие, преди Нари да се е събудила.

След този случай се зае да намери поредното ново скривалище, спирайки се на сандък в една от западналите стаи за гости на горния етаж. Вече никой не се интересуваше дали Тобин се качва горе. Баща му прекарваше по-голямата част от времето си в стаята си. Тъй като повечето слуги бяха избягали или бяха освободени, Нари имаше повече работа — чистеше и помагаше на готвачката в кухнята. Тарин си беше тук, но на момчето не му беше до езда, стрелба с лък или дори фехтовка.

Единственият му другар през дългите, пусти дни на пролетта бе демонът. Той го следваше навсякъде и се криеше в сенките на прашната стая, когато момчето отидеше да нагледа куклата. Тобин усещаше, че е наблюдаван. Демонът знаеше тайната му.

Няколко дни по-късно Тобин разхождаше една дървена фигурка из улиците на града, когато Тарин изникна на прага.

— Какво става в Еро днес? — Тарин приседна до него и изправи на крака няколко паднали глинени овце на пазара. По късата му руса брада имаше дъждовни капки. Мъжът миришеше на свеж въздух и листа. Изглежда мълчанието на Тобин не го притесняваше. Той просто продължаваше разговора, сякаш знаеше какво си мисли младият му събеседник. — Майка ти сигурно ти липсва. Някога тя беше прекрасна дама. Нари ми каза, че през последните месеци принцесата се оживила. Разбрах, че те е учила да пишеш?

Тобин кимна.

— Радвам се да го чуя. — Тарин замлъкна, за да намести още няколко овце по свой вкус. — Липсва ли ти?

Тобин сви рамене.

— В името на пламъка, а на мен да.

Момчето изненадано повдигна глава, а той кимна.

— Гледах как баща ти я ухажва. Тогава той я обичаше, тя него също. Зная, че на теб сигурно не ти е изглеждало по такъв начин, но преди беше така. Те бяха най-възхитителната двойка в цял Еро — воин в разцвета на силите си и изящната принцеса, чиято женственост току-що бе разцъфнала.

Тобин се заигра с един кораб. Просто не можеше да си представи родителите си да се отнасят по различен начин един към друг.

Тарин се изправи и протегна ръка.

— Ела, Тобин, достатъчно дълго вися вътре. Дъждът спря и изгря слънце. Време само за стрелба. Върви да си вземеш ботушите и наметалото. Оръжието ти е долу, където го остави.