Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— И през цялото това време не се е случвало нищо необичайно, така ли? Имам предвид, свързано с отдавна мъртвите принцове.

— Не.

— А какви слухове се носят за тях из Тауър? — усмихнах се аз кисело. — Всяка сграда, била тя дворец, крепост или църква, има своята история и за нея се разказват какви ли не легенди. Бащите ги предават на синовете си…

— Няма нищо такова — обади се Веч. — Мастър Шалот, предупреждавам те, че стъпваш по много тънък лед — двамата принцове са били затворени тук в края на 1483 година. За последно са били видени да се упражняват с лъковете си на поляната в двора. Това трябва да е било през пролетта на 1484 година. След това по въпроса настава пълно мълчание. В Тауър не се носят никакви слухове; сякаш двете момчета никога не са съществували.

— Но ако принцовете действително са изчезнали — настоях аз, — трябва да има някакви теории за съдбата им…

— Мастър Шалот, теориите са колкото космите на главата ти — Веч започна да изброява на пръсти. — Някои казват, че чичо им Ричард ги е убил. Други твърдят, че е изпратил копоите си да ги удушат в леглата им. Трета теория твърди, че са починали от някаква болест, подобна на потната треска, която доскоро върлуваше в Лондон. Според четвърта единият от принцовете е умрял, но другият е избягал. Може би си спомняш, мастър Шалот, че по времето на бащата на настоящия крал дори се появиха двама самозванци и всеки от тях настояваше, че е един от изгубените принцове. Освен това…

— Освен това какво? — попита хладно Агрипа.

Веч се изправи, изстъргвайки пода с краката на стола си, приближи се до вратата и я затвори. После завъртя ключа в ключалката и се върна на мястото си.

— Доктор Агрипа — прошепна той, — не си играй игрички с нас. Мълвата твърди, че принцовете са били мъртви, преди Ричард да бъде убит при Бозуърт. Въпреки това има хора, според които е възможно двете момчета да са били още живи, когато Хенри Тюдор се е върнал от победната си битка — Веч разпери ръце.

— Позволи ми да довърша вместо теб, мастър Веч — намеси се Агрипа. — Има и разни мерзавци, които твърдят, че принцовете са били живи и че всъщност Хенри Тюдор ги е убил — добрият доктор се заигра с пръстена си, при което скъпоценният камък, с който беше украсен, улови светлината и проблесна. (Веднъж един от хората на Агрипа ми каза, че в пръстена бил заключен демон, който само чакал заповедите на господаря си.) — И сплетниците не спират до тук — продължи добрият доктор. — Чудят се защо при положение че се е оженил за сестрата на принцовете, Елизабет, крал Хенри Седми, светла му памет, не е потърсил шуреите си.

Веч направи гримаса.

— Не мога да отговоря на този въпрос. Може би негово величество кралят или пък негово превъзходителство кардинал Уолси ще могат да ти помогнат.

— Хайде да се върнем на прокламациите — рекох аз. — Мастър Спърдж, разполагаш ли с карти на Тауър?

— Да, разполагам.

— И? Те разкриха ли ти нещо?

— Като например какво?

— Тайни входове, коридори?

— Не, но под крепостта има канали — отвърна Спърдж. — Подземни тунели, построени от римляните, които минават под кралската менажерия.

— Ще имам нужда от тези карти — заяви Бенджамин, изправяйки се на крака. — Сега обаче трябва да тръгваме.

И така, ние благодарихме на домакините си, след което излязохме от стаята, прекосихме коридора, слязохме по стълбите и се озовахме обратно на огряната от слънце морава.

— Е, Роджър, схващаш ли какво става? — попита ме Агрипа полузаядливо.

— Защо кралят просто не нареди да разпънат тези тримата на дибата, пък тогава да им задава въпроси? — поинтересувах се на свой ред аз.

Добрият доктор тихо се засмя, полюлявайки се напред-назад на токовете си.

— Много умно, Роджър — той ме сграбчи за ръката и ме придърпа по-близо до себе си. — Разбира се, ти познаваш господаря ни добре и знаеш, че той не би се поколебал да изпрати на ешафода цял Лондон. В случая обаче на Хенри му трябва доказателство — Агрипа посочи с палеца си. — Тези мъже имат семейства, а покрай тази история няма как да не се вдигне шум. Разбира се, кралят би могъл да убие не само тези трима служители, ами и целия гарнизон, но след това писмата могат да продължат да пристигат, а и деспотичните действия на Хенри вероятно ще предизвикат любопитството на хората. В крайна сметка, когато прокламациите бяха отворени, тези тримата са си стояли най-невинно тук в Тауър — най-сигурната крепост в кралството!

Бенджамин, който се беше отдалечил, за да хвърли един поглед на грамадните гарвани, се върна при нас.

— А сега накъде, добри ми докторе? — попита той.

Агрипа погледна към слънцето.

— В Уиндзор ни очакват привечер. Ще отидем до там с лодка. С други думи, имаме време да утолим жаждата си и да се смесим с гилдията на палачите в кръчмата „Бесилката“.