Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Тогава ме слушай добре, племеннико — наведе се кардиналът към Бенджамин, — защото сега ще ти разкажа всичко за онези принцове. За последен път двете момчета били видени през лятото на 1484 година. След великата си победа срещу узурпатора Ричард Трети при Бозуърт славният баща на краля се върнал в Лондон и се настанил в Тауър. После обявил годежа си с Елизабет — сестра на принцовете и славна майка на благородния ни крал — и по нейно настояване организирал щателно претърсване на крепостта и околностите й.

— Кой е бил управител на Тауър по времето на Ричард Трети? — попита Бенджамин.

— Сър Робърт Бракънбъри — отвърна Уолси. — Той обаче също е бил убит в битката при Бозуърт, така че е нямало как да бъде разпитан. За съжаление, претърсването, организирано от бащата на краля, се оказало безплодно. Впоследствие със задачата се заел най-добрият му шпионин, но дори той не могъл да постигне кой знае какво — за миг кардиналът замълча и погледна към Хенри, но кралят беше затворил очи. — И така, славният баща на краля и прекрасната му съпруга прекарали двайсет и четири години от управлението си, питайки се какво ли се е случило с двамата принцове. Разбира се, положението се влошавало допълнително от върволицата претенденти за трона, най-сериозният от които бил фламандецът Пъркин Уорбек, представил се за по-малкия принц, Ричард. Както знаете, за известно време Уорбек се радвал на голяма популярност, както и на подкрепата на Франция и Шотландия, които повярвали в обяснението му, че е избягал от Тауър, докато брат му е бил убит в крепостта. Разбира се, по-късно Уорбек бил заловен и екзекутиран.

— Не и преди да си признае, че е най-обикновен фламандец! — озъби се Хенри.

— Точно така — продължи Уолси. — Въпреки това мистерията около принцовете все още не е разбудена. Някои твърдят, че момчетата са били убити от чичо си, узурпатора Ричард, а други — че са успели да избягат.

— Възможно ли е в последната теория да има някаква истина? — попита Бенджамин.

— Това, което ни е известно — отвърна кардиналът, — е, че през януари 1485 година сър Джеймс Тиръл, един от хората на Ричард, е изнесъл три хиляди лири зад граница. Някои твърдят, че това огромно богатство е било предназначено за племенника на Ричард, който макар и под чуждо име, живеел разкошен живот в чужбина — той вдигна рамене. — Естествено, съществуват и други теории, някои от които твърдят, че сутринта преди битката в Бозуърт узурпаторът Ричард е бил забелязан да разговаря в шатрата си с някакво русокосо момче, което много хора смятат за един от двамата принцове.

— Значи принцовете действително може да са живи, така ли? — попита господарят ми.

— Том Мор не смята така — заяви Хенри, завъртайки се в стола си. — Кардинал Мортън, първият министър на баща ми, му разказал съвсем различна история. Според нея трите хиляди лири, които сър Джеймс Тиръл получил през януари 1485 година, били награда за удушаването на двамата принцове в леглата им.

— Сър Томас Мор — поде разказа Уолси — вярва, че узурпаторът Ричард е изпратил агента си Джон Грийн при управителя на Тауър, за да му предаде, че двамата принцове трябва да бъдат убити. Бракънбъри обаче отказал да се подчини на заповедта и затова Ричард изпратил в Тауър сър Джеймс Тиръл и двама наемни убийци — Дайтън и Грийн, които удушили принцовете и ги погребали на тайно място — той мрачно се усмихна. (Трябва да знаете, че великият кардинал никак не харесваше сър Томас Мор!) — Така или иначе, в подкрепа на тази теория не съществуват никакви доказателства — продължи Уолси. — Някои твърдят, че през 1502 година, когато бащата на нашия крал го арестувал по обвинение в заговорничество с йоркистите в чужбина, сър Джеймс Тиръл си признал за убийството на двамата принцове, но това също не може да бъде доказано.

— Целият Тауър беше претърсен — заяви Хенри, — но не бяха намерени никакви останки.

— Ами слугите, които са се грижели за принцовете? — попита Бенджамин.

— Всичките са мъртви и то отдавна — отвърна Уолси. — Пък и да не бяха, едва ли щяха да могат да кажат на шпионите на краля кой знае какво…

— Мъртви са! Принцовете са мъртви! — прекъсна го Хенри, блъскайки с юмруци по ръкохватките на стола, а после гневно се взря в разпятието, сякаш очакваше потвърждение от самия Господ.

— Твое величество — Уолси се обърна и се поклони, — напълно съм съгласен с теб, но същевременно се питам: откъде са се взели тези печати? Ако принцовете са били убити, печатите е трябвало да бъдат унищожени. Но ако принцовете са избягали, те може да са взели печатите със себе си.

Хенри се обърна към първия си министър с поаленяло от гняв лице.

— Твое величество — прошепна Уолси, — и аз като теб отчаяно искам това злодеяние да бъде разбулено!

— Покажи им второто писмо — изръмжа кралят.