Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

И така, кардиналът пъхна ръка в диплите на копринената си мантия, измъкна оттам един пергаментов свитък и го подаде на Бенджамин. Господарят ми разгледа писмото, след което — пренебрегвайки гневното изсъскване на Хенри — го подаде на мен. Документът беше издържан в същия стил като предишния — почеркът беше красив и изящен, а в долната част на парчето пергамент се мъдреха два печата. Авторът твърдеше, че е Едуард V, законният крал на Англия, наричаше Хенри узурпатор и сипеше огън и жупел срещу коварството му. После настояваше за две хиляди лири, които да му бъдат доставени пред кръста на „Сейнт Пол“ на празника на свети Августин на 28 август. Писмото завършваше със следното изключително нагло изречение: „Издадено в нашия замък, Тауър, през август от четирийсетата година на управлението ни.“

— Ще платиш ли? — попитах аз, преди да успея да се въздържа.

Хенри се наведе към мен.

— Да платя ли, малки ми Шалот?! Милото ми мариновано лукче26! Малката ми курешка! Ти, леке такова! Добре, ще платя, но ти ще отнесеш двете хиляди лири на уреченото място в уречения ден и ще арестуваш виновника за това злодеяние!

Заплахата, отправена към мен, явно успя да развесели краля, така че той се усмихна на Уолси, а после ме изрита още един път, стана и си потри корема.

— Хареса ли ти службата, Шалот? Не е лошо човек да поиска Божията благословия за ловджийските си кучета, а? — Хенри ме потупа по главата. — Утре ще дойдеш с нас на лов, но тази вечер ще празнуваме.

След тези думи кралят тръгна да излиза от параклиса. Уолси спря, за да очертае кръстен знак над главата на племенника си, а после последва господаря си сред талази от алена коприна. Агрипа отвори вратата, ухили се на двама ни с Бенджамин, след което я затръшна зад гърба си.

— Ще го убия! — прошепнах аз, изправяйки се на крака. — Бенджамин, какво да правя? Той се отнася към мен като към някое псе!

— Роджър, Роджър… — рече господарят ми, а после ме хвана под ръка и ме поведе през нефа.

— Е, утехата ми е, че копелето видимо умира от страх — продължих аз. — Трепери пред призраците от династията Йорк. Ти как мислиш, господарю, възможно ли е тук да става дума за заговор? — добавих. — Спомни си Братството на Бялата роза преди години… Дали йоркистите отново не замислят нещо срещу Тюдорите?

Бенджамин направи гримаса.

— Оттогава мина много време, Роджър. От династията Йорк вече е останал само един повехнал корен, който не може да даде нито цвят, нито плод. Единствено съдбата на двамата принцове представлява някакъв интерес — добави той, спирайки, за да се полюбува на един гоблен, който висеше точно над вратата — и то само заради онези печати. Където е кралят, там са и знаците на властта му. Все едно, човекът, който търсим, Роджър, е изнудвач и убиец и то доста умен. Сега обаче е време да вървим — скоро тръбите ще засвирят за вечеря, а чичо очаква да ни види на масата.

И така, Бенджамин и аз изприпкахме до стаята си и като две добри момчета се преоблякохме, след което слязохме в банкетната зала, или по-точно в една от банкетните зали, намиращи се във вътрешната кула на двореца. Обстановката, която заварихме там, беше направо великолепна. В помещението горяха толкова много свещи, че на човек му се струваше, че е ден, да не говорим пък колко се подсилваше този ефект от отраженията на пламъците в множеството златни и сребърни съдове, наредени по лавиците и в шкафовете. Подът беше покрит с килими от чиста вълна, поръбени с коприна, по стените висяха прекрасни фламандски гоблени, а от сребърните и златните вази, пълни с разцъфнали рози, се носеше прелестно ухание. (Между другото, това беше още една от лудостите на Хенри. Големия звяр беше така отдаден на идеята да стъпче Бялата роза на Йорк, че държеше таваните и стените на всичките му дворци да бъдат украсявани с червени рози. Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че дори разполагаше с шестима обучени за целта майстори резбари? Както и да е, още по-интересно отражение върху интериора на дворците на Хенри имаше непостоянният му брачен живот. В началото той винаги изгаряше от любов и нареждаше инициалите му и тези на настоящата му кралица да бъдат издялани навсякъде. Както се досещате, това се повтори цели шест пъти! На мен лично най-забавен ми се струва фактът, че последната кралица на Големия звяр, остроликата Катрин Пар, имаше същите инициали като първата. Именно това съвпадение ме наведе на мисълта, че ако си беше избирал съпруги с еднакви имена, Хенри можеше да си спести много пари!)