Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

Все едно, събитието онази вечер не можеше да се причисли към най-многолюдните празненства, давани от Големия звяр; аз даже бих го нарекъл вечеря в тесен кръг, но тъй като Хенри обичаше да се весели, пиршеството беше не по-малко пищно от останалите. Масата на краля беше поставена върху висок подиум, заслонен от бял копринен балдахин, окичен с червени рози, и Хенри седеше в средата й, върху грамаден стол, подобен на трон. От двете страни на Големия звяр се бяха наредили Уолси и неколцина от най-доверените хора на краля, а аз и Бенджамин седяхме на една от двете маси точно под подиума. Съдовете бяха от злато или сребро, а покривките — от бяла коприна. Месото — еленско, глиганско и лебедово — беше майсторски приготвено и полято с изтънчени сосове, десертите, които последваха, се топяха в устата, а виното се лееше като из ведро.

Въпреки всичко аз изобщо не бях в добро настроение. В крайна сметка не ми беше приятно да се отнасят с мен като с куче. Освен това все още треперех след срещата си с вълка, така че наблегнах на пиенето. Все едно, дългите гуляи на Хенри винаги завършваха с песни, танци и игра на карти, а понякога кралят обичаше да забавлява гостите си, разказвайки по някоя и друга история. През онази вечер той беше завладян от спомени за миналото, така че се отдаде на прочувствени приказки за майка си и дори каза няколко думи за баща си. После потупа трътлестата си съпруга Катерина по ръката и заоплаква по-големия си брат Артър, който беше умрял толкова млад. Накрая тлъстият Звяр се облегна в стола си и се заигра със златните пискюли, с които беше украсена ръкохватката му.

— Толкова време мина! — проплака той. — Оттогава се натрупаха толкова несгоди, толкова разочарования…

Думите му бяха посрещнати с ледено мълчание. Неколцина от гостите крадешком погледнаха към клетата Катерина Арагонска, която още не беше успяла да роди жив син.

— Минаха цели четиринайсет години — продължи кралят, — откакто славният ми баща умря и аз се възкачих на престола.

— Но предстоят още толкова много! — извика някакъв подмазвач. — В крайна сметка твое величество е само на трийсет и една!

Тлъстото лице на Хенри се разтегли в усмивка, след което той едва доловимо кимна, за да покаже на придворните си, че одобрява възхвалите им.

— Шестият ден от шестия месец на шестата година от управлението на твоя баща — издекламира на висок глас Норис, един от най-старите довереници на краля, припомняйки на присъстващите датата на раждане на Големия звяр.

Един Господ знае какво ставаше с мен, но трябва да ви кажа, че що се отнасяше до Хенри VIII, аз все успявах да объркам нещо. Точно в онзи ден вероятно начинът, по който кралят се беше отнесъл към мен в параклиса, беше влязъл в разрез с единственото правило на стария Шалот, което гласи, че не обичам да ме тормозят.

— Точно така! — креснах аз с пиянски глас. — Шестият ден от шестия месец на шестата година! Шест, шест, шест — знакът на Звяра от Откровението на свети Йоан!

В банкетната зала се възцари такава тишина, че и муха да пръднеше, щеше да се чуе. Хенри гневно огледа присъстващите. Господарят ми скри лицето си в ръце; дори Уолси вдигна кърпичката си до устата си и уплашено се взря в мен.

— Музика! — вдигна ръка кралят. — И нека танците да започнат! Утре отиваме на лов! — добави той и кръвнишки се взря в мен: Големия звяр се канеше да нанесе своя удар.

Глава седма

Легнах си пиян като талпа. Отпреди това си спомням само че Бенджамин ми помогна да се кача до стаята ни, сложи ме на леглото и тревожно се взря в мен.

— Роджър — изсъска той, — какво, за Бога, те накара да кажеш онова нещо?

— Голяма работа! Казах самата истина — изломотих в отговор аз, а после скръстих ръце и потънах в дълбок пиянски сън.

Събуждането ми на другия ден не беше от най-приятните. Слънцето още не беше изгряло, когато в стаята ни нахълтаха неколцина кралски ловци, облечени в плащове с качулки и понесли факли в ръце. Бенджамин веднага скочи от леглото си, но един от любезните ни посетители притисна камата си към бузата му.

— Остани на мястото си, мастър Даунби! — предупреди го ловецът. — Скъпият ти чичо изпраща съобщение. Ако не беше ти — той посочи към мястото, където двама яки ловци ме бяха приклещили помежду си, — слугата ти вече щеше да виси от най-високата бесилка в замъка заради обидата, която нанесе на негово величество!

Да ви кажа, кучият син беше напълно прав. Публичната подигравка с рождената дата на краля си беше ни повече, ни по-малко държавна измяна. Въпреки това, колкото и невероятно да ви се струва, тъкмо шегата ми от онази вечер щеше да помогне за разплитането на кървавата загадка, която стоеше пред двама ни с Бенджамин.