Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Всички врати пред нас са затворени — заяви той — с изключение на една, отворена от теб, Роджър — Бенджамин ми се усмихна изотгоре. — Хайде да зададем няколко въпроса на мастър Малоу — той взе свитъка, който Агрипа ни беше донесъл и го пъхна в дисагите, които висяха на някакъв гвоздей, забит в стената. — Имаме още малко време.

И така, двамата с господаря ми излязохме от кулата Уейкфийлд. Да ви кажа, почувствах се доста странно да видя гарнизона, погълнат от ежедневните си задължения. Войниците почистваха снаряжението си, децата си бърбореха и си играеха на слънце, някаква каруца, натоварена с провизии, трополеше към кухнята, а работниците на скелето блъскаха с чуковете си и пееха песни. Бенджамин разпита този-онзи и установи, че щом са приключили с екзекуциите за деня, палачите са се отправили към любимата си кръчма „Бесилката“. Когато отидохме там, заварихме кръчмата празна, но след като кръчмарят ни увери, че Малоу и помощниците му скоро ще се появят, господарят ми поръча ейл. После двамата се настанихме в едно ъгълче, отпивайки мрачно от чашите си, докато накрая палачите не нахълтаха през вратата като шайка демони. Това беше първият път, в който ги виждах облечени в официалната им униформа — черни ботуши с високи токове, дълги кожени наметки в същия цвят, качулки и маски на главите. Всички те изглеждаха зловещо и докато вървяха към нас, аз си дадох сметка колко трудно би било човек да ги различи в някой сумрачен коридор или стая. Както и да е, в онзи момент палачите весело ни поздравиха, след което свалиха качулките и маските си и бършейки потта от лицата си, се провикнаха за ейл.

— Днес явно сте свършили добра работа, а? — обадих се аз.

Вместо като палачи с окървавени ръце Малоу и помощниците му се държаха като работници, връщащи се от полето.

— Дали сме свършили добра работа ли? — отвърна Малоу. — Разбира се, мастър Шалот! Сутринта обесихме деветима речни пирати близо до Уопинг и сега Лондон е едно много по-безопасно място за живеене.

— Не и за речните пирати — отбелязах аз.

Малоу се ухили, а после отпи от чашата си.

— Задръж духовитите забележки за себе си, Шалот. След като потната треска премина, съдиите обиколиха затворите Флийт, Нюгейт и Маршълсий, така че през следващите няколко седмици ще сме затрупани с работа. Както и да е — той остави чашата си на масата. — Кажете сега какво можем да направим за вас. Както виждате, всички сме живи и здрави.

— За разлика от речните пирати — пошегува се Уърмуд. — Единственото здраво нещо при тях е въжето, на което висят!

— Искаме да си поговорим за убийствата на Хелбейн, Хорхаунд и Ъндършафт — започнах аз.

— Вече ви казахме всичко, което знаем — ухили се Снейкрут.

— Обяснете ми — намеси се Бенджамин, — как организира работата си гилдията на палачите? Имам предвид, кой решава кои екзекуции да се извършат?

— Аз решавам — отвърна Малоу. — Работя заедно с помощник-шерифите. Разбира се, понякога сме по-натоварени от друг път. След като съдиите вземат решение, екзекуциите се разпределят между Тайбърн, двора на „Сейнт Пол“, Смитфийлд и кръстопътищата към града и всеки от нас получава списък със задачи.

— Днес обаче всички сте били заети на едно място, нали така? — попитах аз.

— Както вече ви казах, потната треска премина и кралските съдии отново се заеха със задълженията си, а кралските кораби заплаваха из Темза. Заедно с това се възобнови и преследването на речни пирати и те биват екзекутирани както в Уопинг, така и навсякъде другаде покрай бреговете на реката.

— А случвало ли ви се е — намеси се Бенджамин — да бъдете заплашвани от приятели и роднини на екзекутираните или от членове на разни престъпни банди?

Малоу се ухили и отпи от чашата си.

— Това вече е странен въпрос — заяви той. — Да, мастър Даунби, понякога ни се случва да ни заплашат, но ние ходим маскирани, а и повечето престъпници възприемат залавянето, затварянето и екзекуцията като рискове на професията си. За главорезите и разбойниците съществува само един закон и той гласи: „Гледай да не те хванат!“ — главният палач вдигна рамене. — Е, ако някой все пак се остави да го хванат, той е готов да си плати цената. Но защо питаш, мастър Даунби, накъде биеш с този въпрос?

— Двамата с помощника ми сме категорични, че убийствата на членовете на гилдията ти са свързани с изнудваческите писма, адресирани до краля. Един Господ знае каква е причината — Бенджамин замълча, за да си събере мислите, — но аз лично подозирам, че е нещо, свързано със събитията в нощта на рождения ден на краля.

— Какво имаш предвид? — озъби се Уърмуд.

— Ако знаех, с удоволствие щях да ти кажа — рече Бенджамин. — Така или иначе — продължи той, — Ъндършафт, Хорхаунд и Хелбейн са били злостно умъртвени и всеки един от тях е станал жертва на екзекуция, подобна на предвидените от закона. Ъндършафт е бил изгорен в клетка, Хелбейн е бил удавен в чувал, а Хорхаунд — премазан с тежка врата. Имайки предвид всичко това, смятаме, че някой има зъб на цялата ви гилдия.