Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

В това време аз развързах панделката. Писмото беше по-кратко от първото, но беше издържано в същия нагъл стил.

От Едуард V, крал на Англия и така нататък, до Хенри Тюдор, наричащ себе си „крал“…

Посочената дата беше отпреди два дни, а мястото на изпращане на писмото — отново Тауър. Заплахата също си съвпадаше с предишните — авторът обвиняваше Хенри, че му е взел трона, и заявяваше, че за това му се дължи глоба от хиляда златни монети. Този път парите трябваше да бъдат оставени под бесилката в Тайбърн.

В името на верността си към нас — завършваше писмото, — не се опитвайте да попречите на законното събиране на тези глоби.

— Парите трябва да бъдат доставени на Архангеловден — обясни Агрипа.

— Значи разполагаме с две седмици — вдигнах поглед аз и хвърлих писмото на Бенджамин. — Но какво можем да сторим? — попитах, а после седнах до господаря си на леглото му и мрачно се взрях в Агрипа. — От какво толкова се страхува кралят? — извиках. — Защо просто не откаже да плати и не прати злодея по дяволите?

Добрият доктор поклати глава подобно на благ учител, изправен пред някой не особено схватлив ученик.

— Ти май наистина не разбираш, а? Слушай ме тогава. По времето на бащата на Хенри някакво момче от кухнята се представило за йоркистки принц. Прост слуга от кухнята, Роджър! Въпреки това той спечелил подкрепата на някои чужди владетели и нахлул в кралството откъм Ирландия. Бащата на краля го пресрещнал при Ийст Стоук, Нотингамшир, и едва не изгубил битката. Срещу един кухненски слуга, който нямал почти никакви доказателства за скандалните си твърдения! Няколко години по-късно на сцената се появил Пъркин Уорбек — син на обикновен фламандски тъкач, който заявил, че е Ричард Йорк, или по-младия от двамата изгубени принцове. Та този Уорбек успял да задържи вниманието върху себе си почти десет години и през това време здравата изтормозил бащата на Хенри. При това положение не е трудно човек да се досети защо и досега негово величество е особено бдителен спрямо хората, в чиито вени тече йоркистка кръв.

Агрипа се удари с шапката си по коляното.

— Сега стана ли ти ясно, Роджър? Или пак трябва да ти обяснявам? Я ми кажи — какво ще стане според теб, ако тези писма, подписани и запечатани от мнимия йоркистки принц, започнат да се появяват из цял Лондон? Писма, носещи кралския печат, в които Хенри се провъзгласява за узурпатор и се твърди, че нещастията, сполетяващи Англия, се дължат на незаконното възкачване на баща му на престола? Кралят ще трябва да похарчи десетки хиляди за набиране на войски и за потушаване на бунтове. Не, не, това злодеяние трябва да бъде прекратено незабавно, а виновниците за него — заловени и избесени.

— И това ли е всичко, което можеш да ни кажеш? — креснах в отговор аз.

Той разпери ръце.

— Мога да ви кажа само онова, което знам, Роджър.

— Слушайте — Бенджамин, който досега внимателно беше разглеждал ръкописа, изведнъж го нави на руло и ми го върна. — Добри ми докторе, каквото и да казва този злодей, аз лично съм убеден, че двамата принцове от Тауър са мъртви. Тогавашният управител на крепостта, сър Робърт Бракънбъри, който се е грижел за тях, е бил убит в битката при Бозуърт. Сър Джеймс Тиръл, който може да е имал пръст в убийството им, също е мъртъв. Тъй или иначе, в своята „История на Ричард Трети“ сър Томас Мор твърди, че за смъртта на двете момчета са отговорни двама злодеи — Дайтън и Грийн. Някой знае ли какво се е случило с тях?

— На кардинала вече му хрумна тази идея — отвърна Агрипа — и обществените архиви бяха старателно проучени. Дайтън е бил северняк и е възможно да е бил екзекутиран в Дърам, но за съжаление, нямаме доказателство за това. Колкото до Грийн — той е бил лондончанин, младок и голям негодник. След Бозуърт за залавянето му е била организирана хайка. Всичко, с което разполагаме, е описанието му — слаб мъж с тясно лице и ужасен белег на дясната китка — добрият доктор въздъхна и се изправи. — Това е всичко, което знам. А сега трябва да докладвам в Уиндзор. Предадох ви писмото и указанията на краля; остана само да ви пожелая всичко най-добро.

Аз изпратих Агрипа с най-неприличния жест, за който се сетих, а после се обърнах към господаря си:

— Е, отиваме ли във Франция?

Бенджамин подуши въздуха.

— Не намираш ли парфюма на доктора за странен? — промърмори той. — Някои казват, че е приятен, а други не могат да го понасят…

— Същото казват и за обесването! — озъбих се аз. — Приятно е да го наблюдаваш — или поне така твърдят някои — но е ужасно да го преживееш!

Господарят ми стана от мястото си и си вдигна жакета.