Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Аз ще му кажа — заяви Снейкрут. — Когато бесиш човек, мастър Даунби, можеш да го направиш бързо, но можеш да го направиш и бавно. Е, както разбрахте, Сакър бяха ужасни хора и заслужаваха да се помъчат, така че в онзи случай решихме да го направим бавно, плъзгайки възела към тила им.

— И помощник-шерифът ви позволи? — попитах аз.

— Както правят всички служители на закона — отвърна Малоу, — той и хората му препуснаха обратно към Лондон веднага щом разбойниците увиснаха на въжето. Такива са правилата, мастър Даунби — след прекатурването на стълбата всичко остава в ръцете на палачите.

— Ами заплахите, за които споменахте по-рано? — продължих с въпросите аз.

Малоу изпусна една дълбока въздишка.

— Екзекуцията се състоя по обяд. Три или четири часа по-късно, когато вече се готвехме да поемем обратно към Лондон, някакъв тайнствен нападател започна да изпраща към нас стрели откъм дърветата. И така, ние се скрихме зад каруцата си, след което чухме виковете на някакъв мъж. Гласът беше на Робърт Сакър, който се закле да ни отмъсти за стореното. После почакахме, за да се уверим, че опасността е преминала, и се запътихме към града.

— И с това всичко приключи, така ли? — попитах аз.

— Няколко дни по-късно — отвърна Тоудфлакс — шерифът на Кент отишъл да прегледа телата на обесените и открил, че и петте трупа са били свалени от въжето, за да бъдат погребани тайно. На мястото била оставена бележка, в която Робърт Сакър се заканвал да си отмъсти на виновниците за бавната и мъчителна смърт на баща си и братята си.

— Ъндършафт участва ли в екзекуцията?

— О, да — отвърна Малоу. — И той като мен беше чувал за престъпленията на онези негодници и знаеше за изнасилените жени с прерязани гърла. Мастър Ъндършафт вярваше в максимата „око за око и зъб за зъб“, така че с готовност взе участие в онова, което сторихме. Въпреки отправените заплахи обаче така и нищо не се случи — той огледа помощниците си — и малко по малко ние забравихме за случая.

— Да не би да мислите — обади се Уърмуд, — че зад смъртта на другарите ни стои Робърт Сакър?

— Възможно е — отвърна Бенджамин.

— Но нали казахте, че убийствата са свързани с писмата до краля? — отбеляза Малоу.

Господарят ми ме погледна и поклати глава.

— Така смятаме, да, но не разполагаме с никакви доказателства — рече той.

— Можеш ли да ми опишеш този Робърт Сакър? — обърнах се аз към Малоу.

Той поклати глава.

— Не, сър. Трябва да попиташ помощник-шерифа Пелтър.

Аз огледах палачите.

— Имате ли да добавите още нещо?

— Казахме ви предостатъчно — отвърна Малоу, а после се наведе към мен и ме смушка с тлъстия си показалец в гърдите. — Между другото, разговаряхме със сър Едуард Кембъл — продължи главният палач — и той ни каза, че са ви изпратили в Лондон, за да сложите край на цялата тази история. Вие обаче очевидно не се справяте — той посочи към помощниците си. — Ние все още получаваме заплахи, а онези писма продължават да пристигат — гласът му се сниши до шепот. — Внимавай, мастър Шалот, че иначе може да си уредим една малко по-различна среща.

Аз тутакси скочих на крака, изригвайки стола си встрани, и посегнах към камата, затъкната в колана ми. В този момент Бенджамин се намеси. Той стана от мястото си, поблагодари на Малоу и помощниците му, а после ме хвана за ръкава и ме изведе от кръчмата.

— Защо ми попречи, господарю? Така хубавичко щях да го почеша с камата си!

Бенджамин спря.

— И докъде щеше да ни доведе това? Доникъде, ето докъде! Много добре разбирам страха ти, Роджър. Аз също си давам сметка, че кралят няма да забрави за нас — господарят ми ме издърпа в едно ъгълче на тясната и мрачна уличка, озъртайки се, за да се увери, че никой не ни преследва. — Ако видим, че нещата се развиват зле — прошепна той, — обещавам да последвам съвета ти. Имам малко пари при един лондонски златар, така че ако се наложи да избягаме в чужбина, ще ги вземем и ще го сторим. Това обаче ще стане по моя начин и когато аз реша, ясно ли е?

Аз кимнах.

— И какво ще правим сега? — попитах отчаяно.

— Ще отидем да си поговорим с Пелтър.

Двамата с Бенджамин се запътихме към къщата на помощник-шерифа, която се намираше близо до общината. Надявайки се, че собственикът й си е вкъщи, господарят ми потропа по вратата на тясната постройка, която изглеждаше като притисната между сградите от двете й страни. Имотът не беше никак добре поддържан — капаците на прозорците бяха прашни и надупчени, гредите — напукани, а предната врата висеше доста накриво. Бенджамин потропа още веднъж. Най-после отвътре се чу шум от стъпки и в следващия момент на прага застана млада жена.