Ладията на Харон

Планът на Мърсър беше породен от отчаяние, но на теория беше невероятно елементарен. Той възнамеряваше да напълни с вода кухата подпора на «Петромакс Омега». Използвайки ръчния механизъм на контролните уреди на помощната помпа, двамата щяха да пуснат морска вода в цилиндъра с вместимост шейсет хиляди кубични метра. Мърсър и Аги щяха да се понесат на повърхността на издигащата се вода, докато стигнеха до вратите на асансьора на трийсет метра над тях. Както Аги подчерта, най-голямата опасност беше нарушаването на баланса на платформата, когато хиляди тонове баласт изпълнеха едната понтонна подпора, а другите останеха празни. Мърсър само можеше да се надява, че това няма да се случи. А що се отнасяше до другото и опасение, хипотермията, той имаше план да запази и двамата сухи. Мърсър се залови да прави сал, а Аги започна да работи със сложната, объркваща гора от тръби, клапани и контролни уреди на помпата. Помпите бяха общо шест и се намираха на петнайсет метра по-надолу, но контролните им уреди бяха при тях. По искане на Мърсър тя му обясни как действа системата.

— Във всяка подпора има компютър, свързан с оперативния център, затова може да бъде пълнена и изпразвана индивидуално в зависимост от условията. В бурно море платформата може да бъде спусната надолу, докато главната палуба стигне почти до водата, или да бъде издигната на трийсет метра над вълните. Кабелите са постоянно опънати и котвите остават стабилно забити в дъното, каквото и да е положението на платформата. Баща ми изигра важна роля в разработването на системата — с известна гордост отбеляза тя. — Неговите чертежи бяха основата на всичките четирийсет хиляди страници на проекта на «Омега». Най-слабото място са котвите. Теглото им е двайсет тона и дава на всяка четиристотин тона реактивна сила срещу движението на платформата. Идеални са за почвите около Прудо, но не съм много сигурна дали са подходящи за залива Кук. Това е само временен пристан за «Омега» и стабилността не е толкова важна, колкото когато сондата работи. Щом платформата започне да се потапя с добавената тежест и кинематичният ъгъл на кабелите на котвите се промени дори само с десет градуса, котвите ще загубят трийсет и пет процента от ефективността си. Ако ги дръпнеш твърде силно, ще се освободят.

Мърсър разбра половината от обясненията и. Нямаше представа какво е кинематичен ъгъл, нито го интересуваше. Единственото му желание беше Аги да говори и да успокои и себе си, и него с гласа си. Тя продължи да разказва за механизмите на помпите. Познанията и бяха енциклопедични, а гласът и отривист, но невероятно съблазнителен.

— Готово — съобщи Аги след половин час. — Махнах предпазителите на регулаторите на водния поток и на измервателните уреди за дълбочината. Помпите ще продължат да работят, каквото и да стане. Системата ще изключи, когато електрическите табла горе направят късо съединение от нахлуващата вода.

— А предупредителните индикатори в командната зала?

— Не мога да направя нищо по този въпрос — призна тя. — Таблото ще светне като коледна елха, когато помпите се включат. Можем само да се надяваме, че на Кериков не са му останали достатъчно хора на борда, които да наблюдават предупредителните индикатори. Но ако ги гледат, планът ти ще приключи с едно натискане на копче горе.

— Тогава дано в момента да е в тоалетната, защото съм готов да го осъществя.

Мърсър бе залепил многобройните разкъсвания и дупки по външната страна на неопреновия костюм, като използва цяла ролка пластир. Сребристите лепенки бяха толкова много, че неопренът заприлича на ризница. Той отдели десетина минути, за да превърже раните си, да спре кръвта и да глътне двете таблетки кодеин, които бе намерил. Хапчетата му бяха необходими, ако искаше да оцелее от предстоящото изпитание.

Салът беше поставен върху няколко кутии за инструменти. Четирите тръби бяха свързани с пластира в ромбовидна форма, а мушамата бе залепена отдолу. Когато Мърсър легнеше с глава в единия ъгъл, ръцете му можеха да хванат другите два, а краката му да висят от долната част. Вдлъбнатината на тялото му върху увисналата мушама щеше да създаде налягането, от който салът се нуждаеше, за да плава на повърхността, и щеше да пази Аги суха. Мърсър облече костюма, в случай че в сала влезе вода. Аги щеше да легне на гърдите му. Ако обаче потънеха, нищо нямаше да ги спаси.

Мърсър бе успял да изстърже няколко шепи грес от кабела на асансьора. Аги го гледаше учудено, докато той мажеше главата си.

— Не се тревожи. Ти си следващата.

— Защо?

— Плувците в Ламанша го правят от години. Гресът не позволява на леденостудената вода да влезе в съприкосновение с кожата ти и така предотвратява загубата на телесна топлина — обясни Мърсър, приближи се до нея, надигна крачола на панталона и и намаза гладката и кожа, като се опитваше да не мисли колко еротичен е допирът.

Сложи машинно масло и на китките, и на врата й. Докато пръстите му масажираха гърлото й, Аги измърка като доволно коте.

— Иска ми се да правехме това на друго място и маслото да миришеше на пасифлора, а не на машини.