Ладията на Харон

— Иди да намериш нашия приятел Верховен и после ще се върнем във Валдиз. При изтеглянето си от помпена станция пет ПАПС ще взривят няколко моста и ще направят непроходим пътя на север. Ще ни останат само няколко часа, преди властите да угасят пожара във Феърбанкс и да освободят хеликоптери, които да разследват какво се е случило в станцията. Колко време ти е необходимо, за да поставиш експлозивите на «Надежда»?

— Напълно разрушен ли го искаш, или само потопен?

— Да няма отломка, по-голяма от пощенска марка — с равен глас отвърна Кериков.

— Може би час-два. Би трябвало да успея да поставя експлозиви на всички резервоари с гориво. Ще използвам детонаторен шнур и ще насоча взрива така, че ударът да разруши и двете страни на корпуса едновременно. — Алам говореше с компетентността, придобита от годините на терористична подготовка и дейност, първо в Алжир, а после по улиците на Ливан и базите в пустинята на Либия, Иран и Ирак.

Кериков видя нервния тик на лицето на арабина. Потрепването беше толкова леко, че ако не гледаше, нямаше да го забележи. Руснакът подозираше, че Алам има заповед да го убие, след като разруши петролопровода в Аляска и режисира потопяването на супертанкера в крайбрежните води на Съединените щати. Руфти се готвеше да го измами.

Кериков предполагаше, че ще стане така още преди да се свърже с Руфти. Арабинът беше отчайващо прозрачен. Наистина ли мислеше, че Кериков не може да се защити от измама?

Господ да ни пази от амбициите на невменяемите.

Мърсър бе изрекъл само няколко думи от плана си за бягство, когато лицето на Аги пламна и се зачерви от гняв.

— Ти си се побъркал. Имаш ли представа какво ще стане? Балансът на тези чудовища трябва да бъде наблюдаван денонощно. Когато зимата дойде и петролната платформа няма да работи, екипажът пак ще остане на борда, за да се грижи ледовете да не повлияят на стабилността й. На платформа с подобни размери покритие от пет сантиметра лед тежи като четиристотин и петдесет тона и може да я преобърне, ако не бъде премахнато. Освен това говориш за нарушаване на баланса. Ако е натоварена догоре, «Омега» ще се преобърне много преди да стигнем до върха на подпората. Забрави ли за петстотин хилядите галона дизелово гориво, за които споменах? Те ще се превърнат в хлъзгаво покритие на целия залив, ако платформата забие нос във водата.

— Аги, ако ме изслушаш…

Тя го прекъсна, сякаш Мърсър не бе отварял уста.

— Остави грижата за околната среда, но не може да мислиш, че ще оцелеем дълго във водата, дори ако успеем да стигнем догоре. Господи, тук температурата е малко над точката на замръзване. Ще получим хипотермия за двайсет минути и ще умрем пет минути по-късно.

Аги говореше все по-разпалено и макар донякъде да беше права, Мърсър знаеше, че възраженията и са предизвикани от страх, но не можеше да я обвини. Онова, което предлагаше, плашеше и него.

— За Бога, Аги, млъкни за малко и ми позволи да довърша. И двамата знаем, че това е единственият начин. Ако останем тук, ще умрем, затова защо да не се опитаме да избягаме? Мислиш ли, че на някого ще му пука, ако платформата се преобърне и разлее горивото си в залива Кук, след като останалата част от Аляска е покрита с двайсет и пет сантиметра петрол? Ако имаме шанс да се измъкнем оттук, ако не умрем от студ, ако платформата не се преобърне и ако предупредим Анди Линдстрьом в пристанището за танкери, може да спрем целия кошмар, преди да е започнал. Знам как Кериков ще разруши петролопровода, след като ПАПС замразят петрола. За да му попреча, ще ми трябва само едно обаждане от десет секунди по телефон или радиопредавател. Аги се колебаеше. Страхът и постепенно започна да се разсейва, когато проумя по-големия залог. И в двата случая можеше да се простят с живота си, затова не беше ли по-добре да умрат, докато се опитват да избягат? Мърсър видя в очите й, че е съгласна с плана му.

— И все пак мисля, че си луд.

— Ще стане. Имай ми доверие.

— Последния път чух тези думи от четирийсет и девет годишен професор, с когото се съгласих да легна — пошегува се Аги. — Но не стана.