Ладията на Харон

— Знам. — Мърсър не можеше да си позволи забавяне, предизвикано от емоционални отговори. — Искам да знам дали помпите работят.

— Не — обади се инженерът, седнал пред таблото, преди Анди да успее да отговори. — Компютърът показва, че са спрели минута преди взривяването на пакетите с азот. По всяка вероятност няма и да заработят. Предварителните доклади показват най-малко четирийсет места, където потокът от петрол е спрял напълно, и още няколко с минимален поток. Има най-малко два пробива. Единият е в средата на висящия мост над река Танана.

— Срутил ли се е мостът? — уплашено попита Мърсър.

— Да. Петролът тече към него.

— Къде е компютърният специалист Моси?

— Допреди минута беше в компютърната зала — отговори техникът до Мърсър.

Мърсър се обърна толкова рязко, че се блъсна в Аги, за която бе забравил. Тя беше ужасена от факта, че петролопроводът е прерязан от замразяване с азот, и изпитваше вина, защото беше член на ПАПС.

— Всичко още не е свършило — каза Мърсър и хукна по коридора.

За разлика от оперативния център компютърната зала беше чиста и безлюдна. Вътре имаше само един човек, който трескаво тъпчеше листове и компютърни дискове в мека кожена чанта. Мърсър не даде на Тед Моси възможност дори да се обърне. Удари главата му в бюрото с лявата си ръка, а с дясната опря автоматичния пистолет в лицето му толкова силно, че зъбите на Моси се впиха в нежната кожа на вътрешната страна на бузите му. Гласът на Мърсър беше гневен, а очите му блестяха от омраза.

— Спри проклетата програма! Веднага!

— Не мога — заеквайки, отвърна Моси. От устата му капеше слюнка и кръв. — Изключиха ме веднага щом Кериков взриви азота.

Мърсър освободи предпазителя на пистолета. Тихото изщракване прозвуча зловещо в затвореното пространство.

— Жалко. Програмата е била в теб от няколко месеца. Човек би помислил, че си проникнал в нея и си създал и задна врата. Това е последната грешка, която ще направиш през живота си.

Смяташе да продължи да блъфира и после да удари Моси по главата, така че да изгуби съзнание, но не се стигна дотам. Тед се пречупи веднага.

— Чакай. Моля те, не ме убивай. Има задна врата. Поставих я веднага щом Кериков ме нае да инсталирам отново старата му програма.

— Използвай я и спри помпите да не се включат, или Господ да ми е на помощ, но ще натисна спусъка и ще ти пръсна черепа.

Младият мъж веднага започна да работи с компютъра. Пръстите му се движеха бързо по клавиатурата.

Аги стоеше, обзета от страхопочитание към абсолютния контрол, който Мърсър бе установил върху положението. Не пистолетът му даваше сила, а самата му личност. Увереността и непоколебимата му вяра в себе си я възхитиха. Колкото и непредсказуеми и хаотични да и се струваха действията му, щом решението стана очевидно, тя разбра, че това е бил единственият логичен ход. Мърсър беше най-привлекателният мъж, когото Аги някога бе срещала. Той вълнуваше и възхищаваше.

— Влязох — съобщи Моси. — Само още една минута.

— След трийсет секунди ще ти пръсна черепа. — Дори самият Мърсър вече не знаеше дали блъфира или не.

Анди Линдстрьом също бе влязъл в компютърната зала, бе застанал до Моси и се бе вторачил в екрана, който показваше състоянието на помпите и на петролопровода. Макар че беше инсталирана от «къртица» в разгара на студената война, програмата бе активирана едва сега. Всичките десет помпи работеха с пълна мощност и създаваха огромно налягане върху подсилените пломби. Мърсър бе закъснял да предотврати това, но тръбата все още беше цяла и непокътната. Ако успееха да изключат навреме помпите, целият петролопровод нямаше да се взриви, както бе планирал Кериков.

— Вътрешно налягане? — без да откъсва очи от Моси, попита Мърсър.

— Четиристотин килограма на квадратен сантиметър — извика Линдстрьом. — Това е над максималната стойност. Всяка секунда всичко ще поддаде. Помпите продължават да работят. Няма да стане.

— Някой вече ми каза това днес — рече Мърсър и погледна крадешком Аги, която му се усмихна.

Тед Моси стана.

— Не мога да направя нищо повече.

— Какво е положението? — извика Мърсър.

— Четиристотин и двайсет килограма на квадратен сантиметър. Проклетото нещо ще се пръсне. Мамка му! — изкрещя Линдстрьом. — Огромен спад на налягането. Помпите все още… Чакай. Помпите спряха. — Гласът му постепенно заглъхна. Той уплашено наблюдаваше какво става и най-сетне заговори развълнувано. — Налягането намалява равномерно. Бебчето ми издържа. Благодаря ти, Господи. И на вас, заварчици, че сте го направили много по-як, отколкото мислехме.

Мърсър изпита неимоверно облекчение. Беше изтощен от преживяното от изминалата нощ.

Линдстрьом се засмя. Чувствата му търсеха отдушник. Макар че катастрофата все още не се беше разминала, защото от три огромни дупки извираха хиляди барели петрол, щетите бяха намалени до контролируемо ниво. Тед Моси беше свидетел и от «Алиеска» щеше да бъде снета отговорността за произшествието.

— Човешка грешка — каза Мърсър, сякаш прочете мислите на Анди. — Не от небрежност, а такава, каквато хората правят от болни амбиции.

— Знаеше ли за Тед Моси?