Ладията на Харон

— Утре ще ти разкажа всичко. В момента се нуждая от питие, горещ душ и легло — може и в друга последователност.

— Първо пийни нещо — ухили се Анди. — Имам алкохол в кабинета си. Но каквото и да си направил днес, няма да спя в едно легло с теб.

Мърсър погледна Аги и се усмихна на свенливото и изражение. Линдстрьом проследи погледа му и принуди Мърсър да ги запознае.

— Анди Линдстрьом, това е Аги Джонсън, дъщерята на Макс Джонсън.

— Познавам баща ви — каза Линдстрьом, след като се ръкува с нея и ги поведе към кабинета си. — Виж какво, Мърсър, нямам време за питие. Трябва да изпратя екипи до разрушените части на петролопровода, за да започнат ремонта. От сензорите мога да определя къде ПАПС са поставили азота. Има километри открити секции, затова ще изгубим адски много петрол. От моста на река Танана изтичат около пет хиляди галона на час. Всяка минута забавяне предизвиква още по-голям хаос. — Анди замълча и сетне попита. — Можеш ли да останеш тук известно време, Мърсър? Искам подробности за случилото се в помпена станция пет. Все още не сме успели да изпратим екип там. Пожарът в депото във Феърбанкс продължава да бушува неконтролируемо и мнозина от хората ми са заети с потушаването му.

— Еди не е успял? — изненада се Мърсър. Той мислеше, че спасителните екипи са намерили безстрашния пилот, преди нараняванията да са станали причина за смъртта му.

— Еди е добре. В болница е, но откакто е пристигнал, е упоен. Снощи го е взел военен хеликоптер, но не се е върнал в помпената станция. Все още пренася ранени от Феърбанкс.

Еди Райс беше жив и това означаваше повече за Мърсър от факта, че е попречил на Кериков да разруши петролопровода. Човешкият живот беше по-важен от другите грижи. При спасителни операции в мините Мърсър харчеше милиони, за да спаси живота на един-единствен работник, и за него това беше победа. И независимо дали рискуваше пари или съдбата на природата в цял регион, решението му винаги беше едно и също. Животът беше на първо място.

— Не мога да ти кажа нищо за помпената станция, Анди. Приближих се на стотина метра от нея, когато ме заловиха. — Мърсър заспиваше прав. — Утре ще ти разкажа всичко, което знам, но в момента не ставам за нищо.

Линдстрьом не го слушаше. Той вече разговаряше с един от инженерите. Двамата спореха за материалите за ремонта. Мърсър се обърна и поведе Аги към кабинета му. Те влязоха и затвориха вратата. Тихото изщракване прозвуча като точка на преживяното, край на случилото се и начало на връзката им. И двамата го почувстваха и се вгледаха един в друг с копнеж и трепет, сякаш приключенията им бяха ги бяха отклонили от онова, което им предстоеше.

— Питие? — Мърсър отмести поглед от очите и и бръкна в чекмеджето на бюрото.

— Да — отговори Аги, примирявайки се с желанието му да не разкрива чувствата си.

Той наля шотландско уиски в две картонени чаши. От всички сутрешни питиета, които бе изпил през живота си, смяташе, че тези двете са най-заслужените. Мърсър изпи алкохола на един дъх и си сипа още. Аги предпазливо отпи от чашата си. Тя намери пакет цигари върху бюрото на Анди Линдстрьом и бързо изпуши една.

— Свърши ли всичко? — попита Аги.

— Мисля, че да.

Стояха близо един до друг. Главата и почти докосваше рамото му. Тя повдигна лице към него. Устните и бяха сочни и съблазнителни. Изумруденозелените и очи блестяха с непогрешима светлина.

Мърсър се наведе да я целуне, но в същия миг вратата на кабинета се отвори и вътре нахлу секретарката. Тя отвори уста да каже нещо, но когато видя, че Линдстрьом не е там, лицето и помръкна. Мърсър разбра, че жената е разтревожена много повече от останалите, които се бореха с критичното положение.

Попита я какво има и тя заговори бързо, почти без да спира между отделните думи.

— На главната порта е станала престрелка. Ралф, симпатичният по-възрастен пазач, е мъртъв. Друг човек, когото не познавам, лежи на улицата, облян в кръв. Нападнал ги е някакъв мъж, прострелял ги е с автомат и е откраднал един от пикапите на компанията. Господи, горкият Ралф. Беше толкова добър човек.

Секретарката се отпусна на стола, завладяна от случилото се. Пълното и тяло се разля около дървения стол, а по закръгленото и лице започнаха да се стичат сълзи. Мърсър погледна Аги, която веднага се досети, че я моли да се погрижи за жената, и после хукна навън и изскочи от сградата.

Въздухът му се стори студен, докато тичаше към взетия под наем джип «Шевролет», който все още стоеше на паркинга пред оперативния център. Въпреки преживяното през изминалия следобед, той бе успял да запази ключовете. Двигателят запали веднага щом превъртя ключа на стартера, и секунда по-късно джипът премина през портите на пристанището, маневрирайки между хората, събрали се около простреляните си колеги. Мърсър се надяваше, че някой от тях е проявил разум и се е обадил на властите във Валдиз.