Легенда за камъка

Всички хълмове наоколо ни трепереха, а недрата на земята издаваха приглушен рев. Гробницата на Смеещия се княз се бе простряла като раково образувание из цялата долина. Хълмовете обаче контраатакуваха. В Долината на скръбта се появиха безброй мънички пукнатини, когато земната маса притисна гробницата и започна да запълва празните пространства. Всички пещери, подземия и тунели прекратиха съществуването си. От образувалите се отвори излязоха сиви облаци прах, които се устремиха към небето. Земята потрепери за последен път и след това всичко стихна.

Лунното момче положи тялото на Утринната скръб на тревата, приглади нежно косите й с пръсти и след това приседна до нея и заплака. Господарят Ли се бе загледал замислено в отсрещния склон, където излитащите от пукнатините облачета прах образуваха странна рисунка Изведнъж една врата се отвори и оттам изскочи малка фигурка, покрита цялата с прах. Когато се поизтупа, под праха се появиха шутовски дрехи и кичур яркочервена коса. Главата на фигурката се извърна към нас.

— А! — възкликна удивено.

— Знаех си, че ще се справиш — отвърна Господарят Ли. Огненото момиче седна и продължи да се отупва от праха.

— Колко се радвам, че сте успели да се спасите! — рече с прекрасния си разцентрован глас. — Боя се обаче за съдбата на моя приятел и неговите монаси, макар и да не ми бяха дотам симпатични. А вие открихте ли вашия приятел с рошавата глава?

Господарят Ли изръмжа недоволно и присегна към меха с вино. Както погледът, така и гласът му бяха студени и наситени с враждебност.

— Ще го открием веднага след като свалиш тази перука от глупавата си глава и отлепиш устните си от камъка. Боя се княже, че шегите приключиха. Предстои ни сериозен разговор.

Глава 25

Предполагам, че очите ни — моите и на Лунното момче, ще да са се завъртели като на пияни делфини, когато фигурката свали червената си перука и изпод нея се подаде познатата ни рошава коса. След това отметна напълно назад качулката си и пред нас се появи усмихващият се Лю Пао. В ръката си държеше парче камък, кръгло и вдлъбнато като паница.

— Ян — каза той с плътен мъжки глас. След това доближи устни до другия край на камъка. — Ин — произнесе с нежния девически глас на момичето. — Излишно е да казвам, че звукът от средата на камъка е изключителен — продължи весело със собствения си глас. — Не се осмелих да го използвам под земята поради опасението ми от вибрациите, които можеше да предизвика. Това показва само колко небрежно се бях подготвил за срещата си с великия Господар Ли. Не се поколебахте да сринете целия градеж и насмалко щяхте да ме смачкате като дървеница.

Князът направи дълбок поклон. Господарят Ли изръмжа и изпразни съдържанието на кесията си върху тревата. Тъй като кесията му бе водонепромокаема, той я напълни с вино и внимателно я пристегна. Дясната му ръка бе все още много силна, така че без усилие запрати виното през пропастта, а князът го пое. Двамата вдигнаха учтиво наздравица и след това жадно отпиха от виното.

— Между другото, на колко години беше, когато успя да откриеш входа към гробницата? — попита уж небрежно Господарят Ли.

— На дванадесет — отговори князът. — Едва на тринадесетгодишна възраст обаче успях да отворя вратата и да вляза в погребалната камера. Ти така точно възстанови трагичния случай с двамата градинари, че от думите ти кръвта ми се смрази — махна той тъжно с ръка. — Никак не ми беше приятно да направя това, но ти сам призна, че съществуваше възможността всички алчни разбойници и бюрократи в империята да се появят пред прага ми. Можех ли да си позволя да доверя на тези двама души подобна тайна?

— Не, наистина — отвърна Господарят Ли.

Не мога да говоря от името на Лунното момче, но ми се струваше, че страдам от халюцинации. Започнах да се чудя дали не съм погълнал неволно някаква наркотична гъба.

— По подобен начин се развиха нещата и с ръкописа на Су Ма Чиен — продължи князът. — Мислех, че никой няма да открие тайната, но веднъж ме навести Разногледият брат, взел със себе си страница от ръкописа. Глупакът бе решил, че е истински. Аз знаех, че е подправен, но два дни след това съобразих, че той всъщност е прав. Текстът беше зашифрован, но откъде можех да бъда сигурен дали Разногледият брат само не се прави на глупак? Не трябваше да изключвам възможността, че той е способен да го разшифрова, така че се наложи да изпратя при него отвратителния си прародител, за да го обезвреди. Бях принуден пряко волята си да предприемам действия, които ми бяха противни — продължи сърдито князът. — Ти самият разкри съществуването на копие и нямаше как да не направя опит да се сдобия и с него. Вторият монах всъщност извърши самоубийство, след като има глупостта да наднича през вратата на библиотеката.

Двамата събеседници продължиха замислено да отпиват от виното си, докато наблюдаваха пърхащите на слънчевата светлина пеперуди. Вятърът донесе уханието на дъжд и някъде в далечината започнаха да се струпват тъмни облаци. Далеч под нас Долината на сенките започна да потъва в пурпурни сенки.