Легенда за камъка

Аз съм Вол Номер Десет и не ми е по силите да разчета дори един-единствен йероглиф от древен стенографски текст. Изправих се, като вътрешно се присмивах над късовете от разговора, достигащи до ушите ми. Двамата се държаха като деца, а ни предстоеше сериозна работа.

— Никога не съм виждал толкова много грешки в толкова малко редове.

— Дали това не е умишлено?

— Дали именно грешките не са изходната точка?

— Любопитно е да видим колко от грешките са свързани с числата.

— Прав си. Ето — тук пише: „сто четиридесет и шестте люспи на дракона“.

Дори и аз още от училище знам, че един дракон има 36 зли люспи и 117 добри или общо 153. Погледнах двамината снизходително и се отправих към градината, за да разгледам цветята.

— По-добре да разделим числото на цифри. Едно, четири, шест.

— Всяка цифра би могла да е свързана пряко с всяко споменаване на името на Тан, баща му.

— Изглежда е бил напрегнат. Сравнява знаците върху един камък с „двеста петдесетте и три точки за иглолечение“.

Тези хора май бяха забравили, че ни предстоеше да разберем причините за смъртта на двама монаси, че селяните бяха все още подлудени от странния звук, че Княжеската пътека бе частично разрушена. Откъснах няколко глухарчета.

— Едно… две… три. Работата е ясна — рече щастливо Господарят Ли. — Воле, престани да се мотаеш и ела насам!

Аз да се размотавам? Върнах се с достойнство на мястото си и надникнах през рамото на Господаря Ли. Пръстът му затанцува върху парчето ръкопис.

— Зашифрованите раздели започват със споменаването на името на бащата на Су Ма и продължават до следващата грешка Цифрите показват интервалите между важните думи. Ето какво мога да прочета по този начин: „Надолу по стълбите… зимникът… тунелът към строителната площадка… камъкът на олтара…“

Ли Као се отпусна с удовлетворение. Погледнах го учудено.

— И това ли е всичко? — попитах недоверчиво.

— Това е всичко, което ни е необходимо. Това е всичко, което всъщност би било достатъчно за всеки крадец — отвърна спокойно Господарят Ли. — Су Ма е имал предвид именно този дворец, освен, ако не ви е известно друго място, където на олтара има камъни. Или е смятал да слезе, или е съветвал някого да слезе по стълбите надолу, към зимника, където трябва да се открие и тунел, водещ към строителна площадка и към олтар с камък. Зимниците са разположени винаги дълбоко в земята. Колкото до строителната площадка, какво може да бъде предназначението й, когато е подземна?

Господарят Ли бръкна под наметалото си и извади оттам парче тъкан. С ужас установих, че това е част от бинта, с който бе обвита мумията на Смеещия се княз.

— Княже, това парче е избледняло, но все още може да се забележи, че цветът му е бил императорско жълто, както всъщност и подобава на брата на един император — каза Господарят Ли. — И ми идва наум, че любимата съпруга на лудия княз, Ту Ван, починала няколко месеца преди него. Не е ли редно твоят предшественик все още да е носил траур, когато и той е напуснал този свят?

Князът го погледна и след това лицето му стана мораво на цвят, когато съобрази какви са последиците от този факт. И аз съобразих, само че малко по-късно.

— Разбира се, че бинтът би трябвало да е бял. С други думи искаш да кажеш, че преди малко съм направил на пух и прах скелета на някой непознат.

— Цзао Цзао изградил седемдесет и две фалшиви гробници — каза тихо Господарят Ли.

— В никакъв случай няма да минавам през това изпитание седемдесет и два пъти! — изпищя князът.

— Не вярвам да е необходимо — отвърна Господарят Ли. — А ти, Воле, се събуди. Смеещият се княз е натрупал невероятни богатства, които никой не е успял да открие. И до ден днешен наивници продължават да си купуват фалшиви карти и да ровят за съкровища из долината. Ние пък разполагаме с обяснението на Су Ма Чиен. Обяснението, което са искали да научат и крадците. С каква цел, според теб, Смеещият се княз е строил нещо дълбоко в земните недра? Мило момче, по всяка вероятност сме седнали върху капака на гробница, в която се съдържа достатъчно плячка, за да се купи половината империя.

Глава 8

— Тези изоставени крила от двореца бяха райско място за мен, когато бях момче — рече замечтано князът. — Бяха пълни със скривалища. Веднъж преброих сто и шест стаи пълни с неща, които никой не смяташе за ценни. Можеше ли обаче да не бъдат ценни за едно момче? Сандъци с древни маскарадни костюми, любовни писма и покани за дуел, портрети на прекрасни наложници и на далечни братовчеди със свиреп поглед.

Последвахме го, докато той преминаваше уверено през помещенията, като заобикаляше прогнилите части на дървения под и се промушваше под увиснали греди. В една от стаите започна да сваля с ръце дъските, с които бе обкован прозорецът. В помещението нахлу слънчева светлина и освети портрет, закачен на една от стените.

— Това е княз Лю Шен, по известен като Смеещият се княз.