Легенда за камъка

— Според Цзао Цзао, ако река да направя още една стъпка към вечното проклятие, би трябвало или да изнасиля сестра си, или да пропусна погребението на майка си — каза той. — Само дето не мога да си спомня в какъв ред идваха тези грехове.

— Погребението на майката се смята за по-важно — отвърна Господарят Ли. — На твое място обаче не бих се боял от проклятие, княже. Престъпниците сгрешиха, като замесиха в престъплението и мумията на твоя прародител. Струва ми се, че ни предстои да споделим някои интересни неща.

Някъде отдолу се раздаде заключителен барабанен тътен.

— Да живее нашият господар! Пожелаваме му вечен живот!

Глава 7

При предишното си гостуване у княза бяхме посетили неговото жилище. Този път той ни покани в ателието си. Когато влязох в него, бях поразен от гледката на четиридесет застинали залеза на слънцето. Князът бе наистина гений.

Рисунките и скиците, нахвърляни из цялото помещение, до една бяха изпълнени с живот. Можех да се закълна, че от нарисуваните дървета се стичаше истинска мъзга и че росата по изобразените цветя не бе по-малко действителна. Най-странното беше, че рисунките излъчваха някаква вътрешна светлина. Князът забеляза изумлението ми и се усмихна.

— Това е просто една малка хитрина, Воле — рече скромно. — Тази техника се нарича „по мо“и се изразява в умението да нанасяш по-тъмен туш върху по-светъл. Докато го правиш, не се забелязва нищо. След като обаче рисунката изсъхне ти се струва, че от нея струи истинска светлина. Получава се ефектът на втренчения поглед, както обичаше да се изразява моят учител.

— Бил си ученик на Трите несравними, така ли? — попита Господарят Ли.

— Няма нищо, което да не знаеш, Ли Као — отвърна князът с възхищение. — Да, няколко години бях негов ученик и не си спомням да съм познавал човек с по-неприятен нрав — князът прояви любезността да привлече и мен към разговора. — Истинското му име е Ку Кай Чи, но е известен като Трите несравними. Твърдеше, че никой не може да се сравнява с него по талант, по гениалност и по глупост. Без всякакво съмнение, той е най-големият майстор на „по мо“в цялата империя.

— Бил е, но ти отдавна си го задминал — промърмори Господарят Ли. — Княже, творбите ти са наистина невероятни, но продадат на някой търговец, а заради самото му съдържание, заради това, което е било написано в него. И е възможно, подчертавам, просто възможно, да са си отишли с празни ръце.

Господарят Ли постави парчето на масата и го почука с нокът.

— Ръкописът е бил кратък, много кратък — продължи той, — Шансът именно в този къс от него да се съдържа онова, което са търсили, не е толкова малък, колкото човек би могъл първоначално да си помисли. Бих казал, че шансът е не повече от двадесет или тридесет към едно, а на мен ми се е случвало да залагам при боеве между щурци и при много по-малък шанс. Княже, известно ли ти е Су Ма Чиен да се е срещал с твоя отвратителен предшественик?

Князът бе изненадан.

— Не знам — отвърна той. — Бих се удивил обаче, ако не се е срещал — добива след малко. — Преди да изпадне в немилост, Су Ма Чиен е бил довереник на императора. Най-вероятно е било да е изпратил именно него да провери каква истина има в твърденията, че по-малкият му брат е започнал да губи разума си.

— Дали пък именно по-малкият брат не е бил виновник за разжалването и кастрирането на Су Ма Чиен? — зададе си гласно въпрос Господарят Ли. — Абатът ми каза, че в щастливите дни на управлението на Смеещия се княз манастирът е бил ползван и като затвор. Може би това обяснява защо ръкописът е открит там.

— Искаш да кажеш, фалшификатът? — вметна князът и се почеса по главата.

— Един мой познат, изключително благочестив човек, посещаващ Окото на спокойствието, предложи интересна хипотеза — обясни Господарят Ли. — Фалшификатът може би е бил направен с цел Су Ма Чиен да бъде несправедливо обвинен в непочтителност към баща си. Почти повярвах в това, но сега, благодарение на теб, започнах да вярвам още по-убедено в нещо напълно различно.

Господарят Ли посочи с ръка ателието, изпълнено с прекрасните рисунки на княза.

— Ръката! Доверявай се единствено на ръката! Всъщност тази мисъл се върти из главата ми от дни. Когато погледнах за пръв път ръкописа и забелязах споменаването на бащата на Су Ма, веднага си казах „това е фалшификат“. Сетне обаче огледах по-внимателно краснописа и си рекох „това ще е Су Ма“. Ти направи същото. Този краснопис няма как да се сбърка с друг и заради това сега стигам до извода, че това не е най-великият фалшификат на света. И то поради една единствена причина — просто не е фалшификат. Самият Су Ма умишлено е изписал името на баща си, за да отправи предупреждение към читателите. За да им каже: „Четете! Четете внимателно! Нещо не е наред!“ Сиреч, той е искал да остави послание, което по някакъв начин е закодирал. Сега ние с теб ще се позабавляваме, като се съзтезаваме кой пръв ще успее да го разчете.