Легенда за камъка

Тихият вятър е изпълнен с нощни звуци, със селски звуци… Разнася се силен кучешки лай, който сякаш идва откъм прозореца… Някакъв мъж ръмжи недоволно точно до ухото ми и се чува как се обръща в леглото си… Лаят секва и откъм прозореца се чуват последователно стъпките на два чифта крака, обути в сандали, смях и хълцане… Нейде в далечината кръчмар пожелава лека нощ на клиентите си и заключва заведението… Нов повей на вятъра идва откъм реката… Разнасят се водни звуци, чува се шумът от гребла, порещи водата… Тих смях, мъжки глас започва да пее неприлична песен… Кучешкият лай се възобновява, този път съвсем отблизо, става оглушителен… Един мъж ругае, измъква се от леглото, започва да се тътри към прозореца… Следва сърдит вик, след като мъжът удря коляното си в масата… Кучешкият лай става все по-силен и по-силен… Мъжът хвърля нещо по кучетата, лаят им преминава в скимтене, ехото от което кънти от стените на близките къщи и постепенно заглъхва… Мъжът отново ругае, след като за втори път се блъска в масата, вмъква се повторно в леглото си…

Жена му въздиша и се обръща по гръб… Мъжът се смее тихо, тя се кикоти… Усещам как поруменявам, след като откъм леглото се разнася шумът на хора, които правят любов… Шумът става все по силен и ритмичен… Бебето се събужда и започва да плаче, мъжът ругае, жената изпъшква… Жената става и започва да успокоява бебето, докато мъжът се облекчава в нощното гърне… По-големият син се събужда и казва нещо със сънлив глас, баща му го нахоква и го кара да стане и да се облекчи, ако не се чувства добре… Смесени звуци, мъж и момче се облекчават, жената пее приспивна песен на бебето, то шава и гука, щурци цвърчат, бухал се обажда в далечината, вятър разклаща листата… Големият син си ляга, бебето заспива, мъжът и жената също си лягат, жената шепне, мъжът започва да хърка…

Пожар! Някой крещи с все сили откъм прозореца, към неговия глас се присъединяват и други, всички скачат от леглата си, бебето плаче, мъжът пак се удря в масата… Гласовете споменават някакъв хамбар… Тропот на боси крака, врати се отварят и затварят, дрънчене на кофи… Мъжът пак се удря в масата, обува се и се затичва навън… Плискане на вода, съсък на угасявани пламъци… Невероятна смесица от звуци: хора крещят, коне цвилят, магарета реват, крави мучат, кокошки кудкудякат… Чува се разтварянето на порти и тропотът от копитата на бягащи животни… Старчески глас се вайка за сеното и зърното… Жена пищи, че върху покрива й са попаднали искри…

След това става нещо много странно. Всички селски звуци започват едновременно да утихват, сякаш Великият господар на нефрита се е присегнал надолу, към Китай, взел е селото в шепата си и го разглежда. Чува се духане, (тихо и спокойно, сякаш с него се гаси огънят. Един след друг започват да угасват всички звуци… Притихват животните… съсъкът на огъня престава, също и дрънченето на кофите… Селото отново е положено на земята… Притихват думите на момчето, на жената, на мъжа… Бебето гука все по-тихо… Настъпва тишина.

Трите силни почуквания се повтарят. Фенерите се запалват. Параванът се отдръпва встрани. Вижда се само маса, върху която са положени звукова дъска, две ветрила, кана с вода и четири чаши. Лунното момче е притиснало длани една в друга и се кланя.

Всички присъстващи се бяха струпали около Лунното момче, така че с Утринната скръб успяхме да се измъкнем незабелязано. Предварително бях набавил това, което ни трябваше — чували, пръчки и фенери. Докато ловяхме жабите и светулките Утринната скръб ми каза, че ще сторим голяма услуга на Лунното момче, защото животът в двореца го разглезил и започнало да губи таланта си. Не се справяло вече както трябва с високите тонове. Ако не се сложело край на това, щяло да си остане просто най-добрият изпълнител, а не майстор, достигнал свръхестественото.

— Е, все още се справя — отвърнах уклончиво.

Утринната скръб се засмя и закачливо ме подритна, след което поехме обратния път с неспокойно шаващите чували на гърбовете си. Господарят Ли ни чакаше при конюшнята, така че за съжаление не успяхме да видим докрай представлението на Златните момичета. С помощта на хиляди фенери голямата тревна площ пред двореца бе осветена сякаш с дневна светлина и момичетата забавляваха гостите с игра на поло, каквато виждах за пръв път. Бях чувал, че станала много модна в двореца още веднага след като била внесена от Индия, но самият аз не се движех точно в дворцовите среди. Началничката на телохранителките привличаше всеобщото внимание, тъй като не даваше вид да се бои от бърза езда и от риска да се сблъска с друг ездач. От изражението на Утринната скръб разбрах, че не й е дотам чужд копнежът и тя да облече наметка от хермелинови кожи и да вземе стик в ръка, така че побързах да я отдръпна встрани от тълпата.

За да не губим време, докато чакаме Лунното момче, започнахме да боядисваме муцуните на жабите в бяло. Не след дълго, успял да се освободи от почитателите си, той се промъкна при нас откъм храсталаците. На гърба си носеше огромна раница, натоварена с дрехи и скъпоценности.