Легенда за камъка

Жабата, както всички знаят, е едно от петте отровни животни. Тя е творение на луната и нощта, бълва морав прах, който предизвиква малария, и е най-близката приятелка на костенурката, най-нечестивата и загадъчна жива твар. Когато жабите преяждат с китайски светулки коремите им се подуват безобразно, и тъй като светулките биват поглъщани живи, зеленикавата им светлина продължава да се излъчва с честота от двадесет и шест пулсации в минута. Ефектът е смущаващ. Ефектът е съвсем смущаващ, когато светлината от зелените пулсиращи кореми осветява боядисани бели демонски жабешки лица. Добавят ли се към това и изкусно издаваните от Лунното момче стенания на мъртъвци, излезли от гробовете си, спектакълът е незабравим.

Около стотина от тези отвратителни твари чевръсто се шмугнаха под вратата на конюшнята и ужасените писъци на стражата и конярите насмалко не заглушиха възторжените викове на гостите, изразяващи възхищението си от играта на поло. Отбихме се встрани, за да не бъдем стъпкани до смърт и след по-малко от минута в конюшнята останаха само жаби и коне. Втурнахме се вътре.

Проходът не бе труден за откриване, тъй като бе разположен непосредствено зад бойната колесница на краля. Водеше към широк и спускащ се надолу тунел. Взехме запалени факли, Господарят Ли чевръсто скочи на гърба ми и се устремихме напред. Кралят, естествено, нямаше да допусне възможността през този тунел да се промъкнат безпрепятствено враговете му, така че истинският проблем щеше да настъпи за нас в момента, когато стигнем до следващата преграда. Тунелът стана хоризонтален там, където достигна мястото под крепостния ров. Пътят ни се оказа препречен от огромна желязна врата и Господарят Ли ми даде знак да спра. Бавно огледа стените.

По тях бяха закачени редици от железни щитове. В центъра на всеки един от тях имаше странни знаци, изпъкнали релефно над гладката повърхност. Изглежда бяха свързани с най-различни понятия, обхващащи от селското стопанство до зодиака. Господарят Ли замислено задъвка брадата си.

— Трябва да има някаква последователност — рече той. — Кралят преминава през този тунел седнал на колесницата си и за да отвори вратата, трябва да натисне в определен ред някои от щитовете. По всяка вероятност шифърът е нагласен така, че неговото нарушаване би довело до нещастен случай. Сиреч, кралят би трябвало да е запомнил точно последователността, дори да е сънен или полупиян. Нищо чудно шифърът да е набор от знаци, означаващи било личния му хороскоп, било щастливите му звезди. Някой случайно да знае кога е роден кралят?

Мълчанието бе нарушено от Утринната скръб.

— Когато ме положи на скута си забелязах, че на шията си е завързал амулет. На него бе означена планетата Меркурий.

— Умно момиче! — отбеляза удовлетворено Господарят Ли и плесна с ръце. — Щом цени толкова този амулет, че го е окачил на врата си, нищо чудно на него да е изобразена планетата, под чийто знак се е родил. Я да видим дали ги има всичките.

Накара ме да мина покрай щитовете и започна да мънка нещо под нос, докато разглеждаше странните знаци. След това започнахме отначало.

— Да се надяваме, че е предпочел китайската система. Ако е използвал някаква варварска система, нищо чудно да ни се стовари върху главите двадесеттонна стоманена плоча с шипове — отбеляза със спокоен глас Господарят Ли. — Органът, свързан с Меркурий, е далакът.

Затворих очи. Господарят Ли присегна и натисна щита, върху който бе изобразен йероглифът за далак. Не се случи нищо, така че спокойно продължих да вървя покрай стената, докато Господарят Ли натискаше щитовете.

— Вкусът на Меркурий е солен…

— Цветът му е черен…

— Първичният му елемент е водата…

— Родственият му елемент е металът…

— Производният му елемент е дървото…

— Дружеският му елемент е огънят…

— Враждебният му елемент е земята…

— Земният му аналог е поток…

— Небесният му аналог е мечка…

След като натисна деветия щит, вратата плавно се отвори.

Минахме и Господарят Ли присегна към още един щит.

— А пък музикалната нота, съответстваща на Меркурий, е шестата по ред — рече удовлетворено, когато вратата се затвори зад нас.

— Образованието е прекрасно нещо — възкликна с възхищение Лунното момче. — Трябваше да внимавам повече в училище.

— Господарят Ли знае всичко — отвърнах му гордо.

Господарят Ли обаче бе озадачен още веднъж, когато достигнахме следващата редица от щитове. Тъкмо там, където тунелът бе започнал отново да се издига, пътят ни бе преграден от втора стена. Не успях да открия никаква логика в знаците върху щитовете. Господарят Ли се замисли.

— Странна работа — промърмори той. — С изключение на три, всички символи означават природни елементи. А пък в трите не виждам никакъв смисъл — сандал, ветрило от пера и мангал за изгаряне на благовония.

От нас нямаше как да получи някаква помощ. Накара ме да мина още веднъж покрай щитовете.